Вестник Щурец е създаден през 1932 от Райко Алексиев и

Карикатурите на Фра Диаволо, довели до трагичната му смърт

Вестник „ Щурец " е основан през 1932 от Райко Алексиев и се трансформира в емблематично за историята на българския щемпел издание, поради пикантния комизъм и политическата ирония, извираща страниците му.

Райко Алексиев разгласява под псевдонима Фра Диаволо своите занимателни разкази, стихотворения и фейлетони. Чрез приключенията на героя си Гуньо Гонсков, присъстващ в съвсем всеки брой, Фра Диаволо осмива злободневните проблеми и националните недъзи на българите. Но най-голямата полезност на изданието са карикатурите, също негово дело.

Шаржовете не подминават душевните недостатъци на елементарните софиянци и на политическата класа. Осмени от Фра Диаволо и неговия екип се виждат дами от столичния хайлайф и господата от Министерски съвет. Перото на Алексиев трансформира чудовищният Адолф Хитлер, в комично уродливия Хитлерко Кратунчев. Не е подминат и другият деспот Йосиф Висарионович Сталин. Всички - монархисти, фашисти и комунисти попадат под словесните удари на публицистите от „ Щурец ".

Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев стават постоянни сътрудници на „ Щурец “. Вестникът не пропуща брой даже по време на Втората международна война.

„ Щурец “ се трансформира в институция през 30-те и 40-те. Със силата на сарказма си създателите на вестника стряскат и властта, и опозицията. Вестникът се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944 година Тиражът му от 50 000 през всичките 12 години го държи на челно място измежду родните печатни издания.

В последните дни преди Деветосептемврийския прелом Райко Алуксиев неведнъж е предупреждаван от свои близки да напусне страната, като даже съумяват да го снабдят с дипломатически паспорт. Фра Диаволо обаче не има вяра, че е в заплаха и споделя:
„ Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което правят някои политици и е нездравословно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм постоянно налозите си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз обичам България! Не мога да бъда бежанец и да групирам помощи с паничка! Аз не съм плъх, та да напущам кораба, когато той потъва ”.

Устремът на колектива, който списва „ Щурец “ бива спрян от ескадроните на алената войска и озлоблението на деветосептемврийците.

„ Борците за независимост " и „ народовластие " арестуват Алексиев посред една от софийските улици. След голям брой жестоки побои и свиреп изтезания Райко Алексиев почива от раните си на 18 ноември 1944 година Смъртният му акт е публикуван от „ Червен кръст “. Според него е умрял от язва.

През март 1945 година Райко Алексиев е наказан посмъртно поради „ антисъветска “ и „ прогерманска “ агитация от по този начин наречения Народен съд по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, публицисти, някои от тях към този момент убити. Имуществото му е иззето в интерес на страната, а книгите му са неразрешени.

След измененията през 1989 е изцяло оправдан и в негова чест Съюзът на българските художници отваря изложба „ Райко Алексиев “.