Този път не може да няма кабинет - какви са вариантите
Веселин Стойнев,
В 8-партийния 51-и парламент мъчно може да се сформира държавно управление, тъй като има няколко базисни в действителност положения със статут на политически леми, сходни на лемите в математиката, които рамкират какво въобще е мислимо да се случва:
1. Правителство този път не може да няма. Защото още един изцяло празен парламент и нови избори ще значат съвсем всички настоящи парламентарни партии да бъдат пометени на идващия избор от нещо ново. Тоест, неуспехът на 51-ия парламент е игра с нулев резултат за участващите в него.
2. Кабинет е вероятен единствено с първия мандат. Защото спечелилият на изборите отхвърля да поддържа втори и трети мандат, в случай че неговият се провали, а и в предходния парламент вторият и третият мандат бяха върнати празни.
3. Управление с втория мандат е невероятно, тъй като освен ГЕРБ се самоизключва от него, само че и ПП-ДБ би трябвало да изключи " Възраждане " и ДПС-Ново начало. С оставащите АПС, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и МЕЧ не се събира аритметично болшинство.
4. Управленско болшинство от най-малко 121 депутати може да се сформира само от най-малко три партии, в това число ГЕРБ.
5. В болшинството не могат да вземат участие " Възраждане " (изключена от ГЕРБ) и МЕЧ (изключваща ГЕРБ и двете ДПС-та).
6. Ако в болшинството влезе ДПС-Ново начало, тогава от него се изключват ПП-ДБ, АПС, Има Такъв Народ и МЕЧ (отново самоизключваща се).
При тези ограничавания се обрисуват три групи разновидности.
Вариант 1
Най-възможните обединения са ГЕРБ-ПП-ДБ-АПС (125 депутати), ГЕРБ-ПП-ДБ-БСП (126 депутати), ГЕРБ-ПП-ДБ-ИТН (124 депутати), по-големи четворни комбинации или огромна петорна коалиция ГЕРБ-ПП-ДБ-АПС-БСП-ИТН, която би имала даже квалифицирано болшинство от 163 гласа.
Вариант 2
Съществува и теоретична опция за коалиция без ПП-ДБ и без Пеевски, а с Доган: ГЕРБ-АПС-БСП-ИТН (126 депутати). Но тогава въпросът е дали за ГЕРБ е по-лесно да се лиши от Новото начало, в сравнение с от ПП-ДБ.
Вариант 3
Последният вид е за кабинет на малцинството на ГЕРБ, който даже може да бъде и еднопартиен, тъй като с цел да мине, са задоволителни 62 гласа в Народното събрание, а ГЕРБ има 69. За задачата обаче би трябвало да е квалифицирано необятно пасивно болшинство от съвсем всички останали партии, които да обезпечат 121 или малко повече депутати в залата, с цел да може съвещанието да е постоянно, а с вота на половината плюс един или още няколко от присъстващите Борисов да сформира еднопартиен кабинет, който даже самичък да оглави. Това обаче значи за всичките си дейности по-късно този кабинет да разчита на плаващи парламентарни болшинства и във всеки миг да може да бъде свален, стига да се събере болшинство от 121 гласа (по конституция държавното управление може да бъде определено даже с 62 гласа, само че с цел да бъде свалено, са нужни най-малко 121).
Какво оферира ГЕРБ
Основното предизвикателство пред ГЕРБ за сформиране на ръководство е дали може да обезпечи за собствен сътрудник втората мощ ПП-ДБ. Цяла предизборна акция ПП-ДБ настояваше за равноотдалечен министър председател и три антикорупционни ограничения като предусловие за кабинет, а Бойко Борисов настояваше при безапелационен резултат на партията си той да е министър председател и не отстъпваше от позицията си към този момент в няколко Народното събрание за политическо отговорно държавно управление на съдружна основа.
За фигурата на премиера и двете обединения могат елементарно да намерят приближение. Още в акцията партии от ПП-ДБ коригираха " равноотдалечен " на " взаимно допустим " министър председател, което наподобява освен по-работеща дефиниция, само че и не изключва безусловно политическа багра на министър-председателя. Категоричните поръчки на обединението обаче са Борисов да не е министър председател. На същите позиции е и Има Такъв Народ.
Лидерът на ГЕРБ елементарно може да отстъпи премиерството, което да показа като великодушна крачка към съгласие, като в това време завоюва у отсрещната страна единодушие да се откаже от непартийния и експертен профил на главата на държавното управление и го " вдигне " до експертно-политически профил, във фигура от рода на Росен Желязков да вземем за пример.
Оттам нататък следва да се уточни до каква степен държавното управление ще наподобява навън съдружно със заслужена доминация на ГЕРБ като безапелационен победител на изборите и съразмерно присъединяване с министерски кресла на по-малките сътрудници в него - или ще наподобява повече на програмно-експертен кабинет с по-дистанцирано присъединяване, изключително на ПП-ДБ, в него. Каквато и да е конфигурацията обаче, обществено това ръководство няма по какъв начин да не наподобява на " Сглобка-2 ", колкото и политиците от ПП-ДБ да бягат от тези съпоставения. Ще им се наложи да намерят по-убедителна връзка с гласоподавателите си, в това число даже в случай че с изненада открият, че огромна част от гласувалите за тях към този момент са преглътнали вероятността за нова " сглобка ".
По-същественият въпрос е какво ГЕРБ, като водеща договарянията, може да обезпечи на ПП-ДБ и Има Такъв Народ (защото с тях двете е най-вероятната коалиция) като антикорупционни политики, с цел да могат те да легитимират поддръжката си за такова ръководство. Още повече, че през такива ще се потвърди и същинското еманципиране на ГЕРБ от Пеевски, а не просто с неучастието му в държавното болшинство.
По-малки стъпки, само че по-бързи първоначално
Очевидно е, че след неуспеха на конституционната правосъдна промяна и на ротацията поради регулаторните органи (в прочита на ПП-ДБ) тези антикорупционни политики в този момент ще са по-малко амбициозни. Но таман когато към този момент се разчита на по-малки стъпки, те могат по-лесно и по-бързо най-малко да бъдат стартирани. Затова в офертата на ГЕРБ за взаимно ръководство може да влезе единодушие за осъществяването на трите антикорупционни ограничения, залегнали в Плана за възобновяване и резистентност, както и начало на търсене на единодушие за избор на нов Висш правосъден съвет, който ще избира нов основен прокурор и ръководител на Върховния административен съд. Настоящият Висш съдебен съвет с от дълго време изминал мандат се готви в средата на януари да завърши избора на Борислав Сарафов за основен прокурор, а мандатът на ръководителя на Върховен административен съд Георги Чолаков изтича след три седмици.
А най-първата стъпка, която да покаже дали е готова почвата за постоянно ръководство, ще бъде изборът на ръководител на Народното събрание, тъй като първо на дневен ред е конституирането на Народното събрание. Ако изборът мине безпрепятствено, без старите разправии, че не се полагало безусловно ръководителят да е от първата политическа мощ, това ще е явен знак, че въобще могат да се водят естествени договаряния за държавно управление.
В 8-партийния 51-и парламент мъчно може да се сформира държавно управление, тъй като има няколко базисни в действителност положения със статут на политически леми, сходни на лемите в математиката, които рамкират какво въобще е мислимо да се случва:
1. Правителство този път не може да няма. Защото още един изцяло празен парламент и нови избори ще значат съвсем всички настоящи парламентарни партии да бъдат пометени на идващия избор от нещо ново. Тоест, неуспехът на 51-ия парламент е игра с нулев резултат за участващите в него.
2. Кабинет е вероятен единствено с първия мандат. Защото спечелилият на изборите отхвърля да поддържа втори и трети мандат, в случай че неговият се провали, а и в предходния парламент вторият и третият мандат бяха върнати празни.
3. Управление с втория мандат е невероятно, тъй като освен ГЕРБ се самоизключва от него, само че и ПП-ДБ би трябвало да изключи " Възраждане " и ДПС-Ново начало. С оставащите АПС, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и МЕЧ не се събира аритметично болшинство.
4. Управленско болшинство от най-малко 121 депутати може да се сформира само от най-малко три партии, в това число ГЕРБ.
5. В болшинството не могат да вземат участие " Възраждане " (изключена от ГЕРБ) и МЕЧ (изключваща ГЕРБ и двете ДПС-та).
6. Ако в болшинството влезе ДПС-Ново начало, тогава от него се изключват ПП-ДБ, АПС, Има Такъв Народ и МЕЧ (отново самоизключваща се).
При тези ограничавания се обрисуват три групи разновидности.
Вариант 1
Най-възможните обединения са ГЕРБ-ПП-ДБ-АПС (125 депутати), ГЕРБ-ПП-ДБ-БСП (126 депутати), ГЕРБ-ПП-ДБ-ИТН (124 депутати), по-големи четворни комбинации или огромна петорна коалиция ГЕРБ-ПП-ДБ-АПС-БСП-ИТН, която би имала даже квалифицирано болшинство от 163 гласа.
Вариант 2
Съществува и теоретична опция за коалиция без ПП-ДБ и без Пеевски, а с Доган: ГЕРБ-АПС-БСП-ИТН (126 депутати). Но тогава въпросът е дали за ГЕРБ е по-лесно да се лиши от Новото начало, в сравнение с от ПП-ДБ.
Вариант 3
Последният вид е за кабинет на малцинството на ГЕРБ, който даже може да бъде и еднопартиен, тъй като с цел да мине, са задоволителни 62 гласа в Народното събрание, а ГЕРБ има 69. За задачата обаче би трябвало да е квалифицирано необятно пасивно болшинство от съвсем всички останали партии, които да обезпечат 121 или малко повече депутати в залата, с цел да може съвещанието да е постоянно, а с вота на половината плюс един или още няколко от присъстващите Борисов да сформира еднопартиен кабинет, който даже самичък да оглави. Това обаче значи за всичките си дейности по-късно този кабинет да разчита на плаващи парламентарни болшинства и във всеки миг да може да бъде свален, стига да се събере болшинство от 121 гласа (по конституция държавното управление може да бъде определено даже с 62 гласа, само че с цел да бъде свалено, са нужни най-малко 121).
Какво оферира ГЕРБ
Основното предизвикателство пред ГЕРБ за сформиране на ръководство е дали може да обезпечи за собствен сътрудник втората мощ ПП-ДБ. Цяла предизборна акция ПП-ДБ настояваше за равноотдалечен министър председател и три антикорупционни ограничения като предусловие за кабинет, а Бойко Борисов настояваше при безапелационен резултат на партията си той да е министър председател и не отстъпваше от позицията си към този момент в няколко Народното събрание за политическо отговорно държавно управление на съдружна основа.
За фигурата на премиера и двете обединения могат елементарно да намерят приближение. Още в акцията партии от ПП-ДБ коригираха " равноотдалечен " на " взаимно допустим " министър председател, което наподобява освен по-работеща дефиниция, само че и не изключва безусловно политическа багра на министър-председателя. Категоричните поръчки на обединението обаче са Борисов да не е министър председател. На същите позиции е и Има Такъв Народ.
Лидерът на ГЕРБ елементарно може да отстъпи премиерството, което да показа като великодушна крачка към съгласие, като в това време завоюва у отсрещната страна единодушие да се откаже от непартийния и експертен профил на главата на държавното управление и го " вдигне " до експертно-политически профил, във фигура от рода на Росен Желязков да вземем за пример.
Оттам нататък следва да се уточни до каква степен държавното управление ще наподобява навън съдружно със заслужена доминация на ГЕРБ като безапелационен победител на изборите и съразмерно присъединяване с министерски кресла на по-малките сътрудници в него - или ще наподобява повече на програмно-експертен кабинет с по-дистанцирано присъединяване, изключително на ПП-ДБ, в него. Каквато и да е конфигурацията обаче, обществено това ръководство няма по какъв начин да не наподобява на " Сглобка-2 ", колкото и политиците от ПП-ДБ да бягат от тези съпоставения. Ще им се наложи да намерят по-убедителна връзка с гласоподавателите си, в това число даже в случай че с изненада открият, че огромна част от гласувалите за тях към този момент са преглътнали вероятността за нова " сглобка ".
По-същественият въпрос е какво ГЕРБ, като водеща договарянията, може да обезпечи на ПП-ДБ и Има Такъв Народ (защото с тях двете е най-вероятната коалиция) като антикорупционни политики, с цел да могат те да легитимират поддръжката си за такова ръководство. Още повече, че през такива ще се потвърди и същинското еманципиране на ГЕРБ от Пеевски, а не просто с неучастието му в държавното болшинство.
По-малки стъпки, само че по-бързи първоначално
Очевидно е, че след неуспеха на конституционната правосъдна промяна и на ротацията поради регулаторните органи (в прочита на ПП-ДБ) тези антикорупционни политики в този момент ще са по-малко амбициозни. Но таман когато към този момент се разчита на по-малки стъпки, те могат по-лесно и по-бързо най-малко да бъдат стартирани. Затова в офертата на ГЕРБ за взаимно ръководство може да влезе единодушие за осъществяването на трите антикорупционни ограничения, залегнали в Плана за възобновяване и резистентност, както и начало на търсене на единодушие за избор на нов Висш правосъден съвет, който ще избира нов основен прокурор и ръководител на Върховния административен съд. Настоящият Висш съдебен съвет с от дълго време изминал мандат се готви в средата на януари да завърши избора на Борислав Сарафов за основен прокурор, а мандатът на ръководителя на Върховен административен съд Георги Чолаков изтича след три седмици.
А най-първата стъпка, която да покаже дали е готова почвата за постоянно ръководство, ще бъде изборът на ръководител на Народното събрание, тъй като първо на дневен ред е конституирането на Народното събрание. Ако изборът мине безпрепятствено, без старите разправии, че не се полагало безусловно ръководителят да е от първата политическа мощ, това ще е явен знак, че въобще могат да се водят естествени договаряния за държавно управление.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ