Пикът на грипа ще бъде в края на януари и началото на февруари
Пикът на грипа ще бъде в края на януари и началото на февруари. Това сподели пред bTV Radio проф. Радостина Александрова, вирусолог от Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките.
„ По принцип януари и февруари са най-силните месеци в разпространяването на грипа, приказваме за нашата част от света, защото сезонността при грипа и при останалите респираторни инфекции е толкоз по-добре изразена, колкото повече се отдалечаваме от екватора. Това е интервалът, в който е най-силно изразен и като една вълна минава и останалите респираторни инфекции сякаш също отстъпват, до момента в който той се намира в своя разцвет, да го кажем нагледно. “, посочи проф. Александрова.
„ Ако не се усещаме добре, да си останем у дома, без значение дали става дума за грип или за която и да е друга зараза по което и да е време на годината – това е едно от главните условия. За грипа би трябвало да помислим по-рано, тъй че да предвидим слагане на ваксина, тъй като макар всичките й дефекти, тя е най-добата отбрана, с която разполагаме. “, препоръча тя.
„ За грипа е особено доста внезапното начало, по този начин както човек се усеща напълно добре, здрав изцяло, внезапно безусловно се стоварва, усеща се извънредно отпаднал и качва доста висока температура, 38-38,5 градуса и нагоре. Това става внезапно, по-късно се появяват и другите признаци, тъй че няма последователно разрастване, а безусловно ни стоварва, хрема, главоболие, болки в мускулите, ставите, очните ябълки, доста неприятна суха кашлица, болки в гърлото. Повечето хора знаят от първа ръка защо става дума, когато приказваме за грип. “, каза проф. Александрова за признаците на грипа.
На въпрос за измененията, които настъпиха във връзка с разпространяването на грипа по време на Covid, тя разяснява:
„ Ние към момента не сме съумели да си отговорим на много въпроси, свързани с това за какво множеството инфекциозни сътрудници, освен вируси, които имат подобен метод на разпространяване, за какво те се скриха, за какво изчезнаха, дали виновни за това бяха единствено и само противоепидемичните ограничения, които бяха взети или по този начин наречените взаимоотношения сред микроорганизмите, за които ние доста добре знаем, че съществуват, само че не толкоз добре познаваме, тъй като те са много комплицирани, въздействат се от доста фактори. Изобщо това е един пъзел, в който има толкоз доста късчета, че ние към момента не разполагаме с цялата картина. Но да, имаше един интервал, в който знаем, че грипът го нямаше, нямаше го и респираторно-синцитиалния вирус, по-късно започнаха да се завръщат, освен те, сякаш всяко едно тяхно завръщане по-късно беше съпроводено с много звук. Спомнете си какъв брой доста говорехме и за респираторно-синцитиалния вирус, и за грипа, и за варицелата и за стрептококите, просто тъй като всички те си имат своя логичност на разпространяване, на държание, която явно беше нарушена от Covid-19 и тези земетресения по-късно продължиха,докато се върнем до времето, което е било преди епидемията. Така или другояче, Covid-19 се отрази освен на нас хората, само че съумя да размести много пластове в този микросвят, и ние продължаваме да учим какво тъкмо се случва сред микроорганизмите. “
