Бранимиров: В България има много талантливи играчи, но много късно започва да им се дава шанс
Веселин Бранимиров гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Юноша е на, дебютира за “моряците” при легендата Божил Колев, само че хората, които наблюдават този спорт си го спомнят с екипа на, където играе 10 сезона. С бургаския отбор става втори в шампионата на страната и губи край за купата на България. Има мачове в младежкия и мъжкия народен тим. Още като настоящ футболист схваща, че неговото бъдеще е обвързвано с треньорската специалност.
Завършва образованието си в треньорската школа в Киев. Получава УЕФА Про лиценз, което го прави единственият българин с такава тапия от украинската столица. В момента е помощник-треньор на третия в класирането.
- Веско, здравей! Приветстваме те с „ добре пристигнал “ в предаването „ Код Спорт “! Караш последни дни в обичаната ти Варна – в каква посока ще продължи треньорската ти кариера?
- Прибирам се в Украйна и стартирам работа в остарелия си тим Зоря (Луганск). Готвим се за идния нов сезон. Отборът се намира в Запорожие и не преставам да си извършвам контракта, който е за още две години.
- Отново ще работиш с Виктор Скрипник, по този начин както беше и в Рига, и в Зоря (Луганск). Как се стигна до този тандем сред вас?
- Да, това е забавна история. В един от моментите, когато бях без работа, се пробвах да намеря място, на което да отида на специализация из западните клубове. Не търсих да е в топ клуб, тъй като е малко нереално да се съпоставяме с тях и да гоним висините, които те са постигнали. Избрах средноевропейски клуб. Имах опция да отида във и да следя една седмица тренировките. Тогава треньор беше Александър Нури. Но индивидът, който ми уреди този престой, ме срещна и с Виктор Скрипник. Стигна се до диалог сред нас и в един по-нататъшен тандем. Вече беше завършил връзките си с Вердер, почнахме да си споделяме, излезе опция да отидем в Рига. Аз отидох 20 дни преди него, а той в края на месеца, тъй като имаше да извършва отговорности към момента с Вердер (Бремен). Така стартирахме взаимното ни съдействие и работа. Веднага се сдобихме с резултат – станахме първенци, макар че бяхме на второ място и изоставахме с 9 точки от първия, спечелихме купата на Латвия и направихме дубъл. Но постигнахме исторически триумф за клуба, тъй като това беше първа шампионска купа и първа купа.
- И от този момент към този момент какъв брой години сте дружно?
- Вече сме две години дружно. Това ни е втори тим – Зоря (Луганск). Интересното е, че към този момент тандемът ни работи сполучливо. Тази година също постигнахме триумф за Зоря, като завършихме на трето място след двата гранда в Украйна - Шахтьор и Динамо. Класирахме тима непосредствено в групите на Лига Европа. Това се смята за триумф, тъй като е и финансова помощ за клуба, на който не му е непознато присъединяване в групите на Лига Европа.
- Запознат си в елементи с футбола в България, Латвия, Грузия и Украйна – къде съгласно теб се работи най-професионално и за какво?
- За мен най-професионално се работи в Украйна. Първо инфраструктурата на клубовете е добре развита. Това, което преди доста години е сложил като стандарт на организация, освен като материална база, а и като човешки запас и конструкция в самия клуб, там не се пестят сили и средства да има хора в клуба, които да работят за футбола. Не един човек да извършва няколко длъжности по едно и също време и да се размиват нещата, а всеки строго несъмнено да си дава отговор за неговата си активност. Футболът в Украйна съумява да е на такова високо равнище и поради отношението на самите футболисти към своята работа. От всички страни, които изброихме, най-професионално отношение към спорта, към тренировката, към футбола е от страна на украинските футболисти. Изключително са съществени, раздават се на 100% всекидневно в работата си, извънредно почитание царува сред тях, треньорите и ръководителите. За мен това е основно за триумфа.
- Какъв е коментарът ти за равнището на българското състезание? Докога ще продължи надбягването с един кон?
- Този един кон доста от дълго време разбра какъв е верният път – би трябвало да се сътвори инфраструктура, организационно равнище, както в самия клуб, по този начин и в човешкия запас, който ръководи този клуб. Клубовете в действителност би трябвало да се замислят, да не пестят средства за това нещо, да няма един човек, който прави няколко неща. Много е значимо всеки да си дава отговор професионално за своята работа, с цел да може да се развива клубът. Селекционната политика, клубната политика е извънредно значима. Давам един елементарен образец със – одобрявам Славия, че има клубна политика да вземат участие единствено българи и да постановат млади играчи. Например търси техничния футбол. Това си е тип клубна политика.
- и ЦСКА какво търсят?
- Не знам, не мога да схвана към момента. В годините това безусловно продобиване на някакви трофеи и на някакви купи, мисля, че оказва доста неприятно въздействие на самото развиване на тези клубове. Това извънредно текучество на толкоз доста футболисти попречи доста на тези два клуба. Наистина им е болно, че не могат да се преборят с Лудогорец, само че би трябвало да вземат образец от тях.
- Работихте с Ники Костов в Левски през 2011 година Защо се стигна до тази обстановка при „ сините “ в този момент клубът да е ръба на оцеляването?
- Мога да приказвам за времето, когато бяхме там. Тогава Тодор Батков беше президент. Що-годе тогава нещата бяха естествени и от финансово естество, и от това, че ни осигуриха идеални условия да проведем лагери. Тогава играха много положителни български футболисти в тима. Сега сякаш тях ги няма, намират се по другите отбори. А може би би трябвало повече на тях да се заложи и на някой и различен добър чужденец. Мисля, че селекционната политика не е вярна, щом толкоз доста футболисти са минали през този тим и няма трайна диря от нито един от тях. Смятам, че би трябвало да се замислят над това.
- Защо не съумя задачата ви на „ Герена “? Имаше ли хора, които ви пречеха?
- Не, не мога да кажа. Спомням си единствено приятни моменти, които сме имали в Левски. Наистина не успяхме заради повода, че там просто има напрежение, желаят се моментни резултати и е обикновено за този клуб. Но малко време работихме, с цел да можем да покажем нещо. Беше едно решение на Ники Костов след един злощастен за нас домашен мач против, който загубихме. Това беше недопустимо за всички. Лошото е, че в годините доста други хора изгоряха по този начин и не им се даде късмет.
- Как гледаш на привличането на чужденци от страна на българските клубове? Спира ли това развиването на младите футболисти?
- Мисля, че да. В България има доста надарени млади играчи, само че доста късно стартира да им се дава късмет. Пресен образец е от Черно море, на който на 17 години започнаха да му дават късмет. Наистина имаше интервали, в които не успяваше да вкара голове по 10-15 мача, макар че играе на позицията нападател. Но на му прави чест, че продължаваше да му се доверява и неслучайно се стигна до този трансфер в един средноевропейски тим. Не споделям гранд, само че за нас е доста мъчно.
- Има ли мотив за оптимизъм в представянето на националния тим? Предстоят ни срещи в Лигата на нациите, бараж за европейско състезание против Унгария…
- Всички имаме вярата, че националният тим ще се показа добре. Мисля, че актуалният треньор Георги Дерменджиев ще направи най-хубавото за националния тим, ще сплоти тези момчета, ще подбере най-хубавото и ще има някакъв ярък лъч, само че не би трябвало да имаме свръх упования към него. По мое персонално мнение нашето състезание би трябвало да стане подобен вид, че да се дава късмет на младите български футболисти доста по-рано да стартират да играят. Мога да приведа един образец – преди време бях в Аржентина и Бразилия, пратен от Ники Костов, по времето, когато работихме в Металург (Донецк). Пристигаме там и искахме да следим аржентински футболисти, споделяме си критериите на всякакви сътрудници, които ни посрещнаха там. Казахме, че желаеме млади футболисти. Те питат – какъв брой млади? И аз споделям – на 21-22 години. Отговориха ми, че това не са млади футболисти, при тях футболистът стартира да играе на 16-17 години, изиграва три сезона в мъжкия футбол и към този момент е подготвен за трансфер в Европа или в някой по-голям клуб в Южна Америка.
- Сега да поговорим и за кариерата ти на футболист – за какво избра футбола? Защо облече екипа на Черно море, а не на Спартак да вземем за пример?
- Много желаех да упражнявам футбол. Моят татко е от. Помня, че бях втори клас и у дома бяха пристигнали двама треньори от Спартак да ме одобряват в тима да упражнявам. Те пристигнаха, приказваха ми нещо, обещаваха ми, само че по този начин и не се случи това нещо. В следствие започнах да упражнявам в Черно море. Това е тимът в квартала, в който съм израснал – квартал „ Чайка “ във Варна. В следствие обаче разбрах, че сме били по региони, т.е. кой където живее е било приоритет да стартира в този клуб. Започнах като всички деца, бях към този момент трети клас. Черно море е тимът на сърцето ми! Израснах там, живеех на 100 метра от някогашния стадион „ Юрий Гагарин “, пребивавам на не повече от километър от стадион „ Тича “.
- Баща ти по какъв начин реагира на това „ изменничество “?
- Лека-полека се претопи, стана и той от Черно море. Благодаря и на моя дядо, който тогава беше срещнал първия ми треньор Атанас Аврамов, с прякор Кафето. Много варненски футболисти са минали през него. Той го е срещнал в тролея и му споделил, че внукът му желае да тренира футбол. Да идва! Тогава аз отидох, бяхме група от 45-50 деца, гонехме топката в зала „ Черно море “ и в никакъв случай няма да не помни неговите думи по какъв начин той ни караше да се гордеем, че сме в такава зала като новооткритата „ Черно море “, беше 1982-1983 година Каза: „ Момчета, гордейте се! Такава зала нямат и в родината на футбола! “
- Спомняш ли си дебюта в мъжкия футбол? Кой ти даде късмет?
- Да, несъмнено, че си го припомням. Даде ми късмет Божил Колев - легендата на варненския футбол, Футболист на XX век за Варна. Аз бях на 17 години и загрявах за първия мач от шампионата ни в старша възраст. Мисля, че играехме против (Силистра). Вече организирах загрявката на 15-ата минута, когато треньорът ме извика и сподели: „ Събличай се, няма да участваш в мача. Тръгваш с тима за Видин. “ Тогава Черно море беше в „ Б “ група и се качих на рейса. Да ви кажа почтено, не чаках, че ще стартира като титуляр, само че имаше кадрови проблеми в тима. Така дебютирах за Черно море против. Злощастно загубихме с 0:2. Но след този дуел изиграх 12-13 поредни мача за първия тим и в този сезон влязохме в „ А “ група.
- След Черно море мина в Нефтохимик, където изигра 10 сезона в елита – по какъв начин се стигна до прехвърлянето ти?
- След като към този момент бях изиграл три сезона в Черно море, имаше интерес от страна на Нефтохимик. Идваха на няколко мача и тогавашният президент Атанас Атанасов-Кеби ми беше загатнал, че ще ме гледат хора от Нефтохимик. По това време получих и повиквателна за младежкия народен тим. Поканиха ме да отида на проби в Нефтохимик. Започнах лагер с тях, само че се контузих на третия или четвъртия ден и нямах опция пълноценно да изкарам лагера. Бяхме на лагер в Сандански и -Херо беше старши треньор на тима. Но не участвах в подготвителния развой от самото начало. В предпоследния ден мисля, че играехме против, които по това време идваха на лагер в Сандански. Докторът пристигна и ми сподели: „ Виж какво, моето момче, не знам какъв брой те боли крайници и какъв брой не те боли, обаче би трябвало да влезеш и да покажеш. Или оставаш, или не оставаш в този тим. “ Посъбрах се и изиграх един страховит мач против Динамо (Москва), след което си завоювах оставането в Нефтохимик. Така потегли моята 10-годишна история в този клуб.
- По това време президент на „ нафтата “ беше Христо Порточанов – имаше ли проблеми с един от най-строгите шефове в родния футбол?
- Не мога да кажа, че съм имал проблеми с него. Той в действителност беше непоколебим, само че беше и обективен, а и държеше доста за нас. Сега към този момент, като съм от другата страна, разбирам, че този човек, когато ни поставяше по-високи цени и цели, е държал да не сме футболисти-еднодневки, а всеки един от нас в действителност да има добра цена и в случай че в действителност го желае някой клуб, да го желае същински, а не просто да е в областта на диалозите. Имаше забавни санкции по негово време - за излязъл чим от терена и който не го е сложил, получава санкция. Караше ни да се грижим за инвентара, за съблекалните, за терена, за всичко, само че пък когато печелихме, бяхме възнаградени уместно.
- Знаеш ли, че към този момент е издигната кандидатурата му за президент на БФС? Как гледаш на една такава опция – Христо Порточанов – президент?
- Да, чух това нещо. Единственото нещо, което може би ще му попречи е, че от много време не е бил. Той че си е сполучлив началник и футболен човек, това е реалност. Аз персонално му поисквам триумф! Такъв човек с твърда ръка би бил необходим, само че би трябвало да се обкръжи с в действителност знаещи и можещи експерти.
- С Димитър Димитров по какъв начин се работи? Един много емоционален човек, а ти си много спокоен…
- Той е един страховит експерт, само че в действителност на моменти изтърваваше нервите си. Това си е неговият метод и в годините срещнах доста такива треньори, които по този начин ръководят подготвителния развой, мачовете и така нататък Това е до характера на индивида, само че аз мисля, че той се промени доста и стана към този момент доста по-спокоен. Когато отидох в Нефтохимик, той нямаше и 40 години, кръвта му кипеше. Лесно се работи.
- Игра в Казахстан, в състава на Тобол. Преди 15 години това се приемаше за много екзотична дестинация. Кое те накара да заминеш за азиатския континент?
- Тогава бях на 30 години и си бях сложил за цел да изляза на открито да поиграя в чужбина. Не ми отдаде опция в предните години да стане това нещо. Съвпадна с времето, когато стегнаха квотата на чужденците отвън Европейския съюз и стана доста мъчно да се пробие в някакъв западноевропейски клуб. Започнаха да се отварят страни като Казахстан за нас. Пътя го прокара Станимир Димитров, който шест месеца преди мен отпътува за Тобол и остави отлични усещания в клуба. След това се реализира и моят трансфер, само че за мое злощастие се контузих и изиграх единствено 5 мача. Не можах да продължа и да си извърша контракта до дъно.
- Лесен ли беше за теб преходът от футболист към треньор? Колко сложна за прекрачване е тази линия?
- За мен е бил елементарен, тъй като от самото начало съм знаел, че свърша ли, най-вероятно ще стартира да се занимавам с треньорство. Идва от обстоятелството, че още 21-22-годишен по времето на Димитър Димитров, когато организираше тренировките, съм си записвал безусловно всичко, което сме упражнявали. Това е показвало, че имам полза към това нещо, мислил съм за него. Обичам да се приготвям за нещата. В следствие и с Георги Василев, и с други треньори, през които съм минал, постоянно съм записвал какво сме упражнявали. Но същинските познания към този момент ги получих в самата работа. Използвал съм доста техни тренировки, начини за развиване на играчи. Не ми е било мъчно, само че съм твърдоглав човек и последвам малко по малко нещата. Изкарах всички треньорски лицензи – започнах в България, пък ги приключих в Украйна. От 6-7 години владея и най-високия – Про, който получих в Киев. Не ме позволиха тук, макар че към този момент работех на открито. В България нямах нужния стаж и приключих там – и А лиценз, и Про лиценз.
- Какво се случи на втория ден в школата на Черно море, когато пое юношите на родния ти клуб? Това до каква степен повлия на кариерата ти?
- Неприятен миг. Това беше първият ми тим след привършване на футбола. Като се прибрах във Варна, от Черно море ми подадоха ръка и ми предложиха да поема 19-годишните юноши на клуба. Но се случиха доста неприятни неща в границите на тези два дни. На първия ден на двустранната игра едно момче си счупи носа. На идващия ден на тренировката стана някакво течение в съблекалнята и падна едно стъкло върху крайници на едно момче. След това излязохме и гръм удари целия тим на терена. Едното от момчетата беше в доста тежко положение доста дни. Това нещо повлия и ми сподели, че трябваше да спра. Доста тежко го претърпях. Помолих управлението, че не мога да продължа. Със сигурност съм ги подвел за това, че толкоз бързо съм си трансформирал решението, само че не можех да продължа в този миг. Бях си споделил повече да не се занимавам с треньорство и с футбол. Изминаха две години, сякаш това нещо поотмина, поизлекувах се и чак тогава започнах да се занимавам с треньорство.
- С какво би заменил Варна?
- С нищо не бих я заменил. Варна е моето притегателно място, макар че съм на открито. В годините, когато съм в чужбина и работя, доста пъти си представям моя роден град, обичаните места, които обичам да навестявам. Това е градът, в който желая да пребивавам. Не желая да оставам да пребивавам на никое място другаде по света. Това е моето място.
- Не е загадка, че футболистите постоянно пробвате да се включите в всякакви бизнеси. Ти направи ли опит и оказа ли се той сполучлив?
- Аз също имах подобен опит. С един мой другар имахме дребни сладкарници. Стигнахме до такава степен, че открихме 10 такива магазина във Варна. Това съответства с моето начало като треньор в Черно море. Мисля, че беше много сполучлив като начало, само че просто му мина модата и последователно затихна. Следващата ни бизнес стъпка беше произвеждане на сладолед. Бяхме към две седмици в Италия да се подготвим, да изучим тънкостите на занаята. И в действителност правехме италиански занаятчийски сладолед. Имахме си в Аквапарка в „ Златни пясъци “ наше кафе, където го произвеждахме. Беше забавно с този бизнес, само че се оказа сезонен. Не бяхме пресметнали, че е бизнес единствено за три месеца. Общо взето научих си уроците и се върнах на това, че футболът е моя живот, би трябвало да се занимавам с него и мога да бъда потребен в него.
- Нещо за край?
- Искам да пожелая на феновете на предаването „ Код Спорт “ да са здрави! Да пожелая на футболните шефове в България да дават повече късмет на български футболисти и изключително на български треньори. Да не се опасяват да дават късмет на млади български играчи. Ще прегорят 2-3 мача, ще го преминат това нещо и ще потвърдят, че заслужават своето място във футбола. Трябва повече да се има вяра и да се дава късмет на младите!
Завършва образованието си в треньорската школа в Киев. Получава УЕФА Про лиценз, което го прави единственият българин с такава тапия от украинската столица. В момента е помощник-треньор на третия в класирането.
- Веско, здравей! Приветстваме те с „ добре пристигнал “ в предаването „ Код Спорт “! Караш последни дни в обичаната ти Варна – в каква посока ще продължи треньорската ти кариера?
- Прибирам се в Украйна и стартирам работа в остарелия си тим Зоря (Луганск). Готвим се за идния нов сезон. Отборът се намира в Запорожие и не преставам да си извършвам контракта, който е за още две години.
- Отново ще работиш с Виктор Скрипник, по този начин както беше и в Рига, и в Зоря (Луганск). Как се стигна до този тандем сред вас?
- Да, това е забавна история. В един от моментите, когато бях без работа, се пробвах да намеря място, на което да отида на специализация из западните клубове. Не търсих да е в топ клуб, тъй като е малко нереално да се съпоставяме с тях и да гоним висините, които те са постигнали. Избрах средноевропейски клуб. Имах опция да отида във и да следя една седмица тренировките. Тогава треньор беше Александър Нури. Но индивидът, който ми уреди този престой, ме срещна и с Виктор Скрипник. Стигна се до диалог сред нас и в един по-нататъшен тандем. Вече беше завършил връзките си с Вердер, почнахме да си споделяме, излезе опция да отидем в Рига. Аз отидох 20 дни преди него, а той в края на месеца, тъй като имаше да извършва отговорности към момента с Вердер (Бремен). Така стартирахме взаимното ни съдействие и работа. Веднага се сдобихме с резултат – станахме първенци, макар че бяхме на второ място и изоставахме с 9 точки от първия, спечелихме купата на Латвия и направихме дубъл. Но постигнахме исторически триумф за клуба, тъй като това беше първа шампионска купа и първа купа.
- И от този момент към този момент какъв брой години сте дружно?
- Вече сме две години дружно. Това ни е втори тим – Зоря (Луганск). Интересното е, че към този момент тандемът ни работи сполучливо. Тази година също постигнахме триумф за Зоря, като завършихме на трето място след двата гранда в Украйна - Шахтьор и Динамо. Класирахме тима непосредствено в групите на Лига Европа. Това се смята за триумф, тъй като е и финансова помощ за клуба, на който не му е непознато присъединяване в групите на Лига Европа.
- Запознат си в елементи с футбола в България, Латвия, Грузия и Украйна – къде съгласно теб се работи най-професионално и за какво?
- За мен най-професионално се работи в Украйна. Първо инфраструктурата на клубовете е добре развита. Това, което преди доста години е сложил като стандарт на организация, освен като материална база, а и като човешки запас и конструкция в самия клуб, там не се пестят сили и средства да има хора в клуба, които да работят за футбола. Не един човек да извършва няколко длъжности по едно и също време и да се размиват нещата, а всеки строго несъмнено да си дава отговор за неговата си активност. Футболът в Украйна съумява да е на такова високо равнище и поради отношението на самите футболисти към своята работа. От всички страни, които изброихме, най-професионално отношение към спорта, към тренировката, към футбола е от страна на украинските футболисти. Изключително са съществени, раздават се на 100% всекидневно в работата си, извънредно почитание царува сред тях, треньорите и ръководителите. За мен това е основно за триумфа.
- Какъв е коментарът ти за равнището на българското състезание? Докога ще продължи надбягването с един кон?
- Този един кон доста от дълго време разбра какъв е верният път – би трябвало да се сътвори инфраструктура, организационно равнище, както в самия клуб, по този начин и в човешкия запас, който ръководи този клуб. Клубовете в действителност би трябвало да се замислят, да не пестят средства за това нещо, да няма един човек, който прави няколко неща. Много е значимо всеки да си дава отговор професионално за своята работа, с цел да може да се развива клубът. Селекционната политика, клубната политика е извънредно значима. Давам един елементарен образец със – одобрявам Славия, че има клубна политика да вземат участие единствено българи и да постановат млади играчи. Например търси техничния футбол. Това си е тип клубна политика.
- и ЦСКА какво търсят?
- Не знам, не мога да схвана към момента. В годините това безусловно продобиване на някакви трофеи и на някакви купи, мисля, че оказва доста неприятно въздействие на самото развиване на тези клубове. Това извънредно текучество на толкоз доста футболисти попречи доста на тези два клуба. Наистина им е болно, че не могат да се преборят с Лудогорец, само че би трябвало да вземат образец от тях.
- Работихте с Ники Костов в Левски през 2011 година Защо се стигна до тази обстановка при „ сините “ в този момент клубът да е ръба на оцеляването?
- Мога да приказвам за времето, когато бяхме там. Тогава Тодор Батков беше президент. Що-годе тогава нещата бяха естествени и от финансово естество, и от това, че ни осигуриха идеални условия да проведем лагери. Тогава играха много положителни български футболисти в тима. Сега сякаш тях ги няма, намират се по другите отбори. А може би би трябвало повече на тях да се заложи и на някой и различен добър чужденец. Мисля, че селекционната политика не е вярна, щом толкоз доста футболисти са минали през този тим и няма трайна диря от нито един от тях. Смятам, че би трябвало да се замислят над това.
- Защо не съумя задачата ви на „ Герена “? Имаше ли хора, които ви пречеха?
- Не, не мога да кажа. Спомням си единствено приятни моменти, които сме имали в Левски. Наистина не успяхме заради повода, че там просто има напрежение, желаят се моментни резултати и е обикновено за този клуб. Но малко време работихме, с цел да можем да покажем нещо. Беше едно решение на Ники Костов след един злощастен за нас домашен мач против, който загубихме. Това беше недопустимо за всички. Лошото е, че в годините доста други хора изгоряха по този начин и не им се даде късмет.
- Как гледаш на привличането на чужденци от страна на българските клубове? Спира ли това развиването на младите футболисти?
- Мисля, че да. В България има доста надарени млади играчи, само че доста късно стартира да им се дава късмет. Пресен образец е от Черно море, на който на 17 години започнаха да му дават късмет. Наистина имаше интервали, в които не успяваше да вкара голове по 10-15 мача, макар че играе на позицията нападател. Но на му прави чест, че продължаваше да му се доверява и неслучайно се стигна до този трансфер в един средноевропейски тим. Не споделям гранд, само че за нас е доста мъчно.
- Има ли мотив за оптимизъм в представянето на националния тим? Предстоят ни срещи в Лигата на нациите, бараж за европейско състезание против Унгария…
- Всички имаме вярата, че националният тим ще се показа добре. Мисля, че актуалният треньор Георги Дерменджиев ще направи най-хубавото за националния тим, ще сплоти тези момчета, ще подбере най-хубавото и ще има някакъв ярък лъч, само че не би трябвало да имаме свръх упования към него. По мое персонално мнение нашето състезание би трябвало да стане подобен вид, че да се дава късмет на младите български футболисти доста по-рано да стартират да играят. Мога да приведа един образец – преди време бях в Аржентина и Бразилия, пратен от Ники Костов, по времето, когато работихме в Металург (Донецк). Пристигаме там и искахме да следим аржентински футболисти, споделяме си критериите на всякакви сътрудници, които ни посрещнаха там. Казахме, че желаеме млади футболисти. Те питат – какъв брой млади? И аз споделям – на 21-22 години. Отговориха ми, че това не са млади футболисти, при тях футболистът стартира да играе на 16-17 години, изиграва три сезона в мъжкия футбол и към този момент е подготвен за трансфер в Европа или в някой по-голям клуб в Южна Америка.
- Сега да поговорим и за кариерата ти на футболист – за какво избра футбола? Защо облече екипа на Черно море, а не на Спартак да вземем за пример?
- Много желаех да упражнявам футбол. Моят татко е от. Помня, че бях втори клас и у дома бяха пристигнали двама треньори от Спартак да ме одобряват в тима да упражнявам. Те пристигнаха, приказваха ми нещо, обещаваха ми, само че по този начин и не се случи това нещо. В следствие започнах да упражнявам в Черно море. Това е тимът в квартала, в който съм израснал – квартал „ Чайка “ във Варна. В следствие обаче разбрах, че сме били по региони, т.е. кой където живее е било приоритет да стартира в този клуб. Започнах като всички деца, бях към този момент трети клас. Черно море е тимът на сърцето ми! Израснах там, живеех на 100 метра от някогашния стадион „ Юрий Гагарин “, пребивавам на не повече от километър от стадион „ Тича “.
- Баща ти по какъв начин реагира на това „ изменничество “?
- Лека-полека се претопи, стана и той от Черно море. Благодаря и на моя дядо, който тогава беше срещнал първия ми треньор Атанас Аврамов, с прякор Кафето. Много варненски футболисти са минали през него. Той го е срещнал в тролея и му споделил, че внукът му желае да тренира футбол. Да идва! Тогава аз отидох, бяхме група от 45-50 деца, гонехме топката в зала „ Черно море “ и в никакъв случай няма да не помни неговите думи по какъв начин той ни караше да се гордеем, че сме в такава зала като новооткритата „ Черно море “, беше 1982-1983 година Каза: „ Момчета, гордейте се! Такава зала нямат и в родината на футбола! “
- Спомняш ли си дебюта в мъжкия футбол? Кой ти даде късмет?
- Да, несъмнено, че си го припомням. Даде ми късмет Божил Колев - легендата на варненския футбол, Футболист на XX век за Варна. Аз бях на 17 години и загрявах за първия мач от шампионата ни в старша възраст. Мисля, че играехме против (Силистра). Вече организирах загрявката на 15-ата минута, когато треньорът ме извика и сподели: „ Събличай се, няма да участваш в мача. Тръгваш с тима за Видин. “ Тогава Черно море беше в „ Б “ група и се качих на рейса. Да ви кажа почтено, не чаках, че ще стартира като титуляр, само че имаше кадрови проблеми в тима. Така дебютирах за Черно море против. Злощастно загубихме с 0:2. Но след този дуел изиграх 12-13 поредни мача за първия тим и в този сезон влязохме в „ А “ група.
- След Черно море мина в Нефтохимик, където изигра 10 сезона в елита – по какъв начин се стигна до прехвърлянето ти?
- След като към този момент бях изиграл три сезона в Черно море, имаше интерес от страна на Нефтохимик. Идваха на няколко мача и тогавашният президент Атанас Атанасов-Кеби ми беше загатнал, че ще ме гледат хора от Нефтохимик. По това време получих и повиквателна за младежкия народен тим. Поканиха ме да отида на проби в Нефтохимик. Започнах лагер с тях, само че се контузих на третия или четвъртия ден и нямах опция пълноценно да изкарам лагера. Бяхме на лагер в Сандански и -Херо беше старши треньор на тима. Но не участвах в подготвителния развой от самото начало. В предпоследния ден мисля, че играехме против, които по това време идваха на лагер в Сандански. Докторът пристигна и ми сподели: „ Виж какво, моето момче, не знам какъв брой те боли крайници и какъв брой не те боли, обаче би трябвало да влезеш и да покажеш. Или оставаш, или не оставаш в този тим. “ Посъбрах се и изиграх един страховит мач против Динамо (Москва), след което си завоювах оставането в Нефтохимик. Така потегли моята 10-годишна история в този клуб.
- По това време президент на „ нафтата “ беше Христо Порточанов – имаше ли проблеми с един от най-строгите шефове в родния футбол?
- Не мога да кажа, че съм имал проблеми с него. Той в действителност беше непоколебим, само че беше и обективен, а и държеше доста за нас. Сега към този момент, като съм от другата страна, разбирам, че този човек, когато ни поставяше по-високи цени и цели, е държал да не сме футболисти-еднодневки, а всеки един от нас в действителност да има добра цена и в случай че в действителност го желае някой клуб, да го желае същински, а не просто да е в областта на диалозите. Имаше забавни санкции по негово време - за излязъл чим от терена и който не го е сложил, получава санкция. Караше ни да се грижим за инвентара, за съблекалните, за терена, за всичко, само че пък когато печелихме, бяхме възнаградени уместно.
- Знаеш ли, че към този момент е издигната кандидатурата му за президент на БФС? Как гледаш на една такава опция – Христо Порточанов – президент?
- Да, чух това нещо. Единственото нещо, което може би ще му попречи е, че от много време не е бил. Той че си е сполучлив началник и футболен човек, това е реалност. Аз персонално му поисквам триумф! Такъв човек с твърда ръка би бил необходим, само че би трябвало да се обкръжи с в действителност знаещи и можещи експерти.
- С Димитър Димитров по какъв начин се работи? Един много емоционален човек, а ти си много спокоен…
- Той е един страховит експерт, само че в действителност на моменти изтърваваше нервите си. Това си е неговият метод и в годините срещнах доста такива треньори, които по този начин ръководят подготвителния развой, мачовете и така нататък Това е до характера на индивида, само че аз мисля, че той се промени доста и стана към този момент доста по-спокоен. Когато отидох в Нефтохимик, той нямаше и 40 години, кръвта му кипеше. Лесно се работи.
- Игра в Казахстан, в състава на Тобол. Преди 15 години това се приемаше за много екзотична дестинация. Кое те накара да заминеш за азиатския континент?
- Тогава бях на 30 години и си бях сложил за цел да изляза на открито да поиграя в чужбина. Не ми отдаде опция в предните години да стане това нещо. Съвпадна с времето, когато стегнаха квотата на чужденците отвън Европейския съюз и стана доста мъчно да се пробие в някакъв западноевропейски клуб. Започнаха да се отварят страни като Казахстан за нас. Пътя го прокара Станимир Димитров, който шест месеца преди мен отпътува за Тобол и остави отлични усещания в клуба. След това се реализира и моят трансфер, само че за мое злощастие се контузих и изиграх единствено 5 мача. Не можах да продължа и да си извърша контракта до дъно.
- Лесен ли беше за теб преходът от футболист към треньор? Колко сложна за прекрачване е тази линия?
- За мен е бил елементарен, тъй като от самото начало съм знаел, че свърша ли, най-вероятно ще стартира да се занимавам с треньорство. Идва от обстоятелството, че още 21-22-годишен по времето на Димитър Димитров, когато организираше тренировките, съм си записвал безусловно всичко, което сме упражнявали. Това е показвало, че имам полза към това нещо, мислил съм за него. Обичам да се приготвям за нещата. В следствие и с Георги Василев, и с други треньори, през които съм минал, постоянно съм записвал какво сме упражнявали. Но същинските познания към този момент ги получих в самата работа. Използвал съм доста техни тренировки, начини за развиване на играчи. Не ми е било мъчно, само че съм твърдоглав човек и последвам малко по малко нещата. Изкарах всички треньорски лицензи – започнах в България, пък ги приключих в Украйна. От 6-7 години владея и най-високия – Про, който получих в Киев. Не ме позволиха тук, макар че към този момент работех на открито. В България нямах нужния стаж и приключих там – и А лиценз, и Про лиценз.
- Какво се случи на втория ден в школата на Черно море, когато пое юношите на родния ти клуб? Това до каква степен повлия на кариерата ти?
- Неприятен миг. Това беше първият ми тим след привършване на футбола. Като се прибрах във Варна, от Черно море ми подадоха ръка и ми предложиха да поема 19-годишните юноши на клуба. Но се случиха доста неприятни неща в границите на тези два дни. На първия ден на двустранната игра едно момче си счупи носа. На идващия ден на тренировката стана някакво течение в съблекалнята и падна едно стъкло върху крайници на едно момче. След това излязохме и гръм удари целия тим на терена. Едното от момчетата беше в доста тежко положение доста дни. Това нещо повлия и ми сподели, че трябваше да спра. Доста тежко го претърпях. Помолих управлението, че не мога да продължа. Със сигурност съм ги подвел за това, че толкоз бързо съм си трансформирал решението, само че не можех да продължа в този миг. Бях си споделил повече да не се занимавам с треньорство и с футбол. Изминаха две години, сякаш това нещо поотмина, поизлекувах се и чак тогава започнах да се занимавам с треньорство.
- С какво би заменил Варна?
- С нищо не бих я заменил. Варна е моето притегателно място, макар че съм на открито. В годините, когато съм в чужбина и работя, доста пъти си представям моя роден град, обичаните места, които обичам да навестявам. Това е градът, в който желая да пребивавам. Не желая да оставам да пребивавам на никое място другаде по света. Това е моето място.
- Не е загадка, че футболистите постоянно пробвате да се включите в всякакви бизнеси. Ти направи ли опит и оказа ли се той сполучлив?
- Аз също имах подобен опит. С един мой другар имахме дребни сладкарници. Стигнахме до такава степен, че открихме 10 такива магазина във Варна. Това съответства с моето начало като треньор в Черно море. Мисля, че беше много сполучлив като начало, само че просто му мина модата и последователно затихна. Следващата ни бизнес стъпка беше произвеждане на сладолед. Бяхме към две седмици в Италия да се подготвим, да изучим тънкостите на занаята. И в действителност правехме италиански занаятчийски сладолед. Имахме си в Аквапарка в „ Златни пясъци “ наше кафе, където го произвеждахме. Беше забавно с този бизнес, само че се оказа сезонен. Не бяхме пресметнали, че е бизнес единствено за три месеца. Общо взето научих си уроците и се върнах на това, че футболът е моя живот, би трябвало да се занимавам с него и мога да бъда потребен в него.
- Нещо за край?
- Искам да пожелая на феновете на предаването „ Код Спорт “ да са здрави! Да пожелая на футболните шефове в България да дават повече късмет на български футболисти и изключително на български треньори. Да не се опасяват да дават късмет на млади български играчи. Ще прегорят 2-3 мача, ще го преминат това нещо и ще потвърдят, че заслужават своето място във футбола. Трябва повече да се има вяра и да се дава късмет на младите!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ