Веселин Боришев е фоторепортер вече 26 години. Свидетел е от

Веселин Боришев е фоторепортер към този момент 26 години. Свидетел е от първа линия на политическите събития в страната от този интервал. Имал е няколко изложения през годините. В момента е част от екипа на списанието Клуб “Z “.

Веселин Боришев е основен воин в “Нашият ден “.

Политическата седмица през обектива

“Да кажем, че се доближаваме към някаква нормалност. Бяхме не запомнили, че Народното събрание е същинското място в републиката, в което се вземат решение нещата . Около десетина години живеехме в едно тресавище. Сега се откриха някакви хора, които хвърлят камъни в това тресавище и към този момент стартират да бълбукат вълнички. Когато се хвърли камък в блатото, той вкарва и О2. Надявам се да стартира да пръска и напряко да изплиска. “

Една фотография коства хиляди думи, от време на време и повече

“Това е остаряла максима, не знам до каква степен е вярна, само че се оказва, че е по този начин. “

Политически фоторепортер

„ Определено не се усещам уютно в тази роля. Първо, съм се изморил извънредно доста от този вид политическа снимка. Второ, последните 10 години всички знаем кой беше на власт. Политическите публицисти като цяло, освен фоторепортерите, бяха изтикани по допустимо най-грубия метод в ъгъла .

Определено фоторепортерите са изчезващ тип с гневна скорост. Аз постоянно съм твърдял, че аз и сътрудниците ми, които работят, сме последните мохикани.

За да си добър фоторепортер, не е наложително да си добър фотограф, дори бих споделил, че е нездравословно. Защото фоторепортерите сме се самоограничили. Фотографията е широко поле, а ние копаем една мъничка лехичка и считаме, че е нещо значимо.

Аз съм работил в много вестници и постоянно съм се дразнел от неглижирането на фотожурналистите. Присъствал съм на планьорки във вестник “Труд “ тогава, като на тях основният редактор Тошо Тошев споделяше, че след спортните екипи в редакцията са най-прости фоторепортерите.

Това е нещо, което е ужасяващо, тъй като, в случай че приемем един вестник като артикул, примерно като колбас, в него има избран брой фотоси, избран брой заглавия, реклами и текст. Ако погледнем по този жесток метод, незабавно се вижда по какъв начин продуктите на фотожурналистите – фотосите, са към 50 и нагоре % от общото наличие на вестника. Това е екипна работа и в тази екипна работа няма по-малък и по-голям. “



Като боен фотограф

“Бях боен фоторепортер напълно за малко. Даже не бих споделил боен, тъй като боен фоторепортер е мъчно да бъдеш. Заради работата си съм ходил по перифериите и в неприятни места. Тогава работех в “Труд “, той беше най-големият вестник. Имаше пари, някаква форма на публицистика и изскочи предложение да се отиде в Ирак , малко откакто нашите войски влязоха там. Аз незабавно скочих, бях по-млад и ми беше забавно.

След това бях в Афганистан в нашата база известно време. А в още по-далечно минало около войната в Македония. Но не бих споделил, че това е нещо хубаво.

На терен човек се оправя по най-нормалния метод – гледа да е жив и да се върне . Когато бяхме в Ирак, спахме в един хотел в Багдад, малко откакто се бяхме прибрали, хотелът беше към този момент взривен. Не знаеш какво може да ти се случи , на няколко пъти бягахме.

Движещият механизъм при мен е егоцентризмът, доказването. Тази работа би трябвало да се свърши, някой би трябвало да я свърши, за какво да не съм аз.

Винаги съм твърдял, че не е значимо къде си бил. В случая аз като кореспондент. А значимо е с какво си се върнал. Освен чисто журналистическа продукция, а и какво си донесъл за себе си. Това извънредно доста ме промени.

Донесох възприятието за себе си, че тези проблеми, които имаме тук на място, тъй като при нас каквито и да са нещата, най-малко нямаш непосредствена заплаха за живота си .

Виждах какъв брой е нищожно, идвайки си тук, аз си пристигнах в разгара на август месец. И гледайки сътрудниците, които се вълнуват дали ще има възнаграждения, дали ще ме пуснат в отпуск. Жена ми дали иска ми се кара. Виждаш какъв брой е дребно това на фона на нещата, които живеят голям брой хора в доста по-стресираща среда. Там, където не си сигурен дали няма да те взривят на пазара в идващия ден. Променя се ценностната ти система. “

Разговора можете да чуете от звуковия файл.