Вероятно малцина знаят, че преди да стане известен като един

Вероятно малко на брой знаят, че преди да стане прочут като един от най-топлите, ведри и разпознаваеми гласове на Дарик радио, журналистът ДРАГОМИР СИМЕОНОВ дълго време си е вадил хляба като карикатурист. Рисувал е шаржове за рождени дни, сватби и най-много за другари и познати. Но последователно афинитетът към изкуството отстъпва пред тръпката да е пред микрофона. Познат е и като водещ на телевизионни излъчвания ( " Полет над нощта " по Българска национална телевизия, " Преди обед " по bTV, " Всяка неделя " и " Дом за всеки " по Нова ТВ и т.н.). По покана на National Geographic става лице на известната поредност Explore Bulgaria. След като показа любопитни и малко известни обстоятелства за София, а по-късно и за столичния битак, се впусна в обиколка, преоткриваща по необикновен метод и Пловдив.

" Ако не бях публицист, щях да съм изобретател "

" Социалните мрежи не са кой знае какво отражение на живота ни "

" Готов съм да беседвам с всеки "

" Спорът не би трябвало да води до крайности "

- Какво оттатък стандартите успяхте да откриете в Града под тепетата, Драго?

- Голяма част от нещата, които се демонстрират в поредицата " Explore Bulgaria: Пловдив ", не са лесни, не са налични за виждане, тъй че открих тях. Разбрах, да кажем, по какъв начин са изглеждали баните в някои от къщите в Стария град. Научих разнообразни архитектурни детайлности. Всички тези неща човек може да ги види при предпочитание, даже да е външен за Пловдив. Аз открих най-много, че той продължава да носи този живец, който в действителност го е съхранил и го е трансформирал в най-стария жив град в Европа. И проумях за себе си, че пловдивчаните са хората, които придвижват духа на техния град през годините. Останалото са просто детайлности. Никога не съм се съмнявал в това, то е преоткриване в някакъв смисъл.

- А за себе си какво научихте, като се изключи че можете да катерите канара с навехнат крайник?

- Разбрах, че чак толкоз елементарно не е. И научих, че неслучайно множеството пловдивчани употребяват царските пътища към Стария град, а не скалите. Освен това изненадах се от многообразието, което Пловдив може да даде за малко време - за наситена стратегия. Винаги съм оставял на този град време да се разгърне. Усещал съм го муден като течащата спокойна Марица. Но Пловдив, емблематичната река и всичко останало може да са и доста бързи. Така че динамичността под тепетата неведнъж остава скрита от същинските пловдивчани поради феномена айляк. Това беше в действителност ново за мен и ще могат да го видят и феновете (всяка сряда, от 21,30 ч. - бел. ред.).

- Кое ще запомните от фотосите на тази поредност?

- Беше ужасно премеждие! Когато трябваше да влизам в Стария град през канара, по напълно друг метод опознах Пловдив. И съм признателен, че го направих по пътища, които нямаше по какъв начин да се случат иначе, в случай че единствено локални ме бяха разхождали. Като дете по едно и също време на София и Пловдив мисля, че напълно на мястото си съм в подобен филм.

- Разбрахте ли за какво една от думите, присъща единствено за Пловдив, е " майна "?

- Държа да кажа, че аз съм си пловдивчанин, майна, от много време. Баща ми е роден под тепетата и най-съкровената част от живота ми, от мен самия, си е в този град - вечно. И като всеки пловдивчанин имам хиляди и нито една доктрина за произхода на този израз. За себе си мислех, че " майна " идва от братовчед ми, който ме научи на тази дума. Оказа се, че не е, някой я е споделил и на него. После взех решение, че може да е от наша обща родственик от Пловдив, която всички ние доста сме харесвали... Та знам ли от кое място идва?! Тоест ние сме заварили и това културно завещание на този град. Би трябвало да се отнасяме и към него с почитание и грижа, както към всичко останало. А също по този начин до го предадем нататък, без да го заменяме с " брат ", да вземем за пример.

- Казват, че под тепетата напрежението завършва в пет следобяд и стартира насладата. Това радване от живеенето сякаш е позабравено в столицата...

- Някои доста интензивно го практикуват и в София. Това е тип житейско изкуство - да се наслаждаваш на всичко, което ти се случва, без значение къде се намираш. В Пловдив времето тече по друг метод и хората сякаш се раждат с това умеене или може би то се предава от потомство на потомство...

- Станахте лице на поредицата на National Geographic в епизода за българската столица, а в този момент се впуснахте в откривателство на една от оповестените за европейски културни за тази година. Повече софиянец ли се усещате или пловдивчанин?

- Ако е допустимо да се чувствам и двете по едно и също време, това е. Когато снимахме " Explore Bulgaria: София ", тъй като пребивавам в столицата, ми беше по-лесно, одобрявах го някак си като краткотрайна работа. В епизода за Пловдив, въпреки че много време извозвам в този град и имам дом там, го усещах като по-голяма отговорност. Колкото и необичайно да звучи, в София приключенският детайл за мен беше някак си по-естествен, до момента в който под тепетата се върнах като че ли в детството си. В тази поредност може би наподобявам по-възрастен от предходната, само че в действителност може да видите доста по-голямо дете вътре в мен, откривайки обичания си Пловдив.

- Какво друго рисково ви се случи с изключение на катеренето на канара?

- Харесва ми, че по-голяма част от тези екстремности е скрита. Например бях на покрива на кулата на Сахат тепе, тя е много висока, няма обезопасяване и не е място, на което човек нормално седи, само че то някак си минава апропо. По същия метод Пловдив предлага и други екстремности - да кажем, каране на лодка, кану на Гребния канал, рафтинг по Марица и още впрочем физически натоварвания. Но те са част от хлапашкото проучване. То е уравновесено. Еднакво са ми скъпи и библиотеката, и скалата.

- Имайки поради конотацията на " Пловдив 2019 ", усетихте ли града по-културен?

- Никога не съм го усещал невъзпитан, дано по този начин да кажа. Откакто си знам Пловдив, за мен той е изключително енергийно място. Почувствах го по-динамичен, тъй като беше обвързвано с естеството на работата ми. Но го усетих тъкмо толкоз културен, какъвто чаках да го видя. Пак споделям, дължи се напълно на пловдивчани, за което им благодаря, а и веселя се, че те си ме одобряват за един от тях.

- Къде другаде бихте желали да ви се случи сходно премеждие?

- Честно казано, след Пловдив не знам кой различен град ще успее да стигне до това особено чувство - и мое вътрешно, и прочувствено. Така че към този миг не желая да съм другаде. Ако чисто професионално пътят на откривател ме води на друго място, на драго сърце ще му се отдам и на него. Но в този момент Пловдив запълва моята потребност от проучване на градове.

- Как виждате фена на тази поредност? За кого ще е забавна?

- Мисля, че за всички, защото това не е филм, който изисква старания да бъде гледан. И всеки може да открие каквото желае, колкото и клиширано да звучи. Би могло да бъде просто красива картина на Пловдив за тези, които в никакъв случай не са го виждали; любопитна среща с хора, които познаваш, в случай че си местен; или пък просто прелестно прекарани в проучване 30 минути. Така е основана поредицата, че фенове от 3 до 3300 години може да я гледат.

- Мислите ли, че остана нещо, което не успяхте да заснемете, а би било забавно?

- О, сигурно, доста неща. Заснехме шестте епизода в границите на 10 дни. Но ние и 5 сезона по толкоз да създадем единствено за Пловдив, отново ще останат забавни местоположения, случки, хора... Целта не е да разкажем целия Пловдив, а да накараме самите фенове да открият своя Град под тепетата. И бих се радвал те да добавят тази картинка на неоткрити и непоказани места.

- Лично вие какви филми гледате?

- Обичам филми, в които основният воин по някаква причина ми е приветлив, и по тази причина го последвам по местата, където върви. Така че откровено се надявам хората да гледат поредицата и да се асоциират с мен като воин, не с мен толкоз като човек. А пък, в случай че инцидентно не съм им приветлив, Пловдив е задоволително топъл и хубав, с цел да оправи това усещане от мен.

- Липсват ли ви дребните кина? В огромните градове съвсем всичко към този момент се прожектира в мола.

- Липсват ми, само че мисля, че те се завръщат малко по малко, тъй като интимността на това кинопреживяване е заложена в нас. Понякога желаеме да гледаме филм в огромен салон, различен път - в по-уютен. Радвам се, че към момента може да се върви в дребни кина и уповавам се да има и още.

- Ако не бяхте публицист, като какъв се виждате?

- О, тъй като е безкрайно полето на фантазията, сигурно щях да стана нещо като изобретател, артист и бих се занимавал, да кажем, със снимане. Общо взето, бих станал отново публицист, само че ще го назовавам по различен метод.

- Как гледате на обществените мрежи? Вие сте много деен в тях.

- Смятам, че това е един канал, който може да се приема като конгрес или площад, където всеки предлага нещо, някакво наличие. Разбира се, можеш да го подминеш или да останеш и да го разгледаш, или да се връщаш там всеки ден. Не мисля, че обществените мрежи са кой знае какво отражение на живота ни. Колкото по-несериозно ги одобряваме, толкоз по-добре би било.

- Пишете във фейсбук с огромно възприятие за комизъм. Но по този начин или другояче се намират злобари. Те ли ви подтикват да сте още по-добронамерен?

- Не разбирам какво значи думата " злобар ". Човек има мнение и когато то не съответствува с нечие, някак си излиза доста черен и мразещ, пък в случай че е като твоето, би трябвало да е някакъв " лавър ". Уважавам безусловно всяко мнение. Склонен съм с всеки да разисквам каквото реши, стига да не се наскърбява. Защото разногласието не би трябвало да води до крайности. Така че дали ги назоваваме злобари или критици, или пък доброжелатели, безусловно е все едно. Готов съм да беседвам с всеки, което е и смисълът на обществената мрежа.

- Какво място заема малкия екран в живота ви?

- Достатъчно постоянно виждам телевизия, самият аз нерядко съм бил на екран. Смятам, че малкия екран е доста пряк канал за описване на истории, човек би трябвало да бъде обаче доста деликатен какво точно споделя, тъкмо тъй като е пряк канал. Мисля, че това е хубава история, която описваме.

- Добре изглеждате на екран, само че радиото ли остава най-голямата ви обич?

- Бих споделил да. Но работата ми в радиото в действителност доста се приближава до това, което върша и на екран, просто има и камери. Опитвам се да опиша някаква история, да бъда оптимално себе си, тъй че хората да не се чудят що за персонаж е този пред тях. Това върша и в радиото, само че там мога да си разреша да съм по-неглиже, малкия екран изисква една концепция повече внимание към външния тип.

- Изглеждате много зает. Как намирате време за сина си Павел?

- Ами като го върша участник в нещата, с които се занимавам, и проследявам дали му е забавно. В случай че е, това е отлично образование в работно отношение даже. Ако не му е забавно, оставям време той самичък да реши с какво му се занимава и не му преча. Така че не е кой знае какъв брой комплицирано.

- Ще го стимулирате ли да гледа поредицата за Пловдив?

- О, да, несъмнено. Той знае всички истории към това и мисля, че няма потребност от моя тласък, с цел да я гледа.