Не се свършва захарният памук за Еврозоната
„ Veritas nimis saepe laborat, exstinguitur numquam “-
„ Истината постоянно бива безпомощна, само че в никакъв случай не умира! “
На 9 декември се провежда следващото мероприятие за промотиране за приемане на еврото като национална валута „ България в Еврозоната – преимущества и благоприятни условия ”. От оповестената стратегия се вижда, ме присъединяване ще одобряват Румен Радев-президент на Република България, Гълъб Донев-министър-председател на Република България, Валдис Домбровскис, заместник-председател на Европейската комисия за стопанска система в полза на хората, представители на банки от България, Нидерландия, Словения, Хърватия, шефът на Българска народна банка Димитър Радев, Алфред Камeр, шеф на Европейския отдел в МВФ, както и настоящи и някогашни министри. От някои акценти в изявления в пресата по тематиките от отчетите излиза наяве, че обещанията събират глашатаите на еврото. Но няма и намек в тематиките на отчетите за отговор на следните въпроси:
1. С превалутиране не се занимават пенсионерите и елементарните жители, а банките и компаниите. С какво по-евтиното превалутиране ще усъвършенства виталния стандарт на живота на българите?
2. С по-евтини потребителски и ипотечни заеми не се подобрява виталния стандарт на българите, а единствено да се покрият увеличаващите разноски за електро-и топлоенергия, опазване на здравето, храна . Не се ли срамувате, че с подобен аргумент карате популацията да взима заеми, с цел да посещава спектакъл, кино, културни представления, да купува книги и да си разреши летен и зимен отдих?
3. Обещаваният по-висок кредитен рейтинг разрешава по-лесен достъп до държавни заеми и увеличение на държавния дълг. Навярно, с цел да достигнем по-задлъжнялост останалите страни в Европейския съюз? А тези заеми кой и с какво ще ги заплаща. Гърция имаше острови, а ние следва ли да си продаваме територията, естествените запаси? Колкото една страна е по-задлъжняла толкоз тя е по-зависима като ръководство, стопанска система, геополитическа ориентировка. Суверенитетът остава единствено на хартия.
4. Няма доказателства и причини до каква степен Република България ще бъде свободна в осъществяване, без координиране с ЕЦБ на кредитна политика-например да взема заеми от Китай, Саудитска Арабия, БРИКС? Или ще останем финансова колония на ЕЦБ-Европейската централна банка?
5. Същото и във връзка с свободата на Република България за фискална, селскостопанска, капиталова политика. Европейска комисия вкара скрининг на непознатите вложения, с цел да не окажат въздействие върху националната сигурност. Ще остане ли България територия за спекуланти в тази област с поддръжката на Европейски Съюз - което не е задоволително за Европейски Съюз да се насочва към България?
6. Няма и едно доказателство, че Република България ще бъде освободена от присъединяване в покриване на задълженията на членовете на Еврозоната или бедна България ще би трябвало да взема заеми, с цел да заплаща задълженията страни, които са си угаждали за висок стандарт на живота, до момента в който българите са мизерствали и останаха най-бедните в Европейски Съюз , Това очевидно не тревожи Европейската комисия и ЕЦБ.
7. Няма нито доказателство, че Европейска комисия ще одобри настоящия курс лев-евро, до момента в който в изискванията на ЕЦБ е записано: “Решенията по отношение на централните курсове се вземат по взаимно единодушие на министрите на страните членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и шефовете на централните банки на страните членки отвън еврозоната, участващи в новия механизъм, следвайки обща процедура, включваща Европейската комисия и след консултация с Икономическия и финансов комитет. Министрите и шефовете на централните банки на държавите-членки, които не вземат участие в механизма на обменните курсове, ще могат да участват на процедурата, само че няма да имат право на глас . Всички страни по взаимното съглашение, в това число ЕЦБ, ще имат право да стартират конфиденциална процедура, целяща преразглеждане на централните курсове . “ Това изцяло подхожда на член 124 от Договора за основаване на Европейската общественост: “ Всяка Държава-членка е длъжна да третира политиката си на обменен курс като въпрос от общ (а не от народен, бел.автора) интерес . “
Това мнение на ЕЦБ единствено удостоверява тезата, че обменният курс е подвластен от икономическото развиване на страната. Конвертируемостта на една валута зависи от конвертируемостта на продуктивността на труда. А в конвертируемостта на труда се отразява цялото положение на стопанската система на една страна.
Но с влизането в Еврозоната : “... страните членки от еврозоната към този момент не могат да прибягват до оценяване на валутата или до обезценяването й, с цел да ръководят своите стопански системи и да реагират на стопански разтърсвания . Например, те към този момент не могат да девалвират валутата си, с цел да забавят вноса и да насърчат износа . Вместо това те би трябвало да употребяват бюджетните и структурните политики, с цел да ръководят своите стопански системи рационално. “
Как ще се отрази това във връзка признанието на президента на Франция, че след разрешаването на обстановката към Украйна " Европа ще бъде по-слаба ", тъй като " по-голямата част от нейната промишленост просто ще бъде убита " . Не е ли съображение това за отсрочване на влизане в Еврозоната от страна на Румъния, Дания, Швеция? Техните държавни управления по-глупави ли са от нашето?
8. Защо в Маастрихските критерии няма нито един по отношение на равнището на богатство на популацията? Или Европейска комисия и ЕЦБ се интересуват единствено колонизиране на финансовите запаси, от което не следва ли, че Република България ще остане техен донор и ще си остане на последно място по стандарт на живот в Европейски Съюз?
9. Защо работен език е британският език, а българският е признат за формален в Европейски Съюз и мероприятието е в България? Това намек ли е, че би трябвало българите последователно да привикват да се отхвърлят от своя език? Това не е ли дискриминация по отношение на българите, които не владеят британски език? И за какво президентът и ръководителят на Министерския съвет са се съгласили с това-срамуват се от българския език ли или извършват предписание като генерал-губернатори?
10. Как смятате да спечелите доверието на българските жители в еврото посредством открит разговор с институциите, политическите партии и европейските ни сътрудници откакто:
партиите съставляват единствено към 30% от населението;
на това мероприятие не са поканени представители на пенсионерите, на
цивилен сдружения, експерти;
Страхуват ли се уредниците от друго мнение или би трябвало да оправдаят с смирение финансирането на мероприятието от Европейския фонд за районно развиване при отбраната на еврото и еврозоната?
Защо от тези фондове не се финансира референдум, с цел да се научи и завоюва доверието на българските жители (54% от жителите желаят референдум), а право на мнение имат единствено банки и държавни институции? Същевременно доверието в българските институции е сред 19% и 36 % според от интервюирани небогати или хора без финансови проблеми. Дори и в Европейски Съюз доверието в институциите спада с 13,4% по отношение на 2020 година
По тези въпроси чака отговор българското общество уважаеми госпожи и господа докладчици и участници. Истината се ражда в разногласието, а не в диктата.
„ Истината постоянно бива безпомощна, само че в никакъв случай не умира! “
На 9 декември се провежда следващото мероприятие за промотиране за приемане на еврото като национална валута „ България в Еврозоната – преимущества и благоприятни условия ”. От оповестената стратегия се вижда, ме присъединяване ще одобряват Румен Радев-президент на Република България, Гълъб Донев-министър-председател на Република България, Валдис Домбровскис, заместник-председател на Европейската комисия за стопанска система в полза на хората, представители на банки от България, Нидерландия, Словения, Хърватия, шефът на Българска народна банка Димитър Радев, Алфред Камeр, шеф на Европейския отдел в МВФ, както и настоящи и някогашни министри. От някои акценти в изявления в пресата по тематиките от отчетите излиза наяве, че обещанията събират глашатаите на еврото. Но няма и намек в тематиките на отчетите за отговор на следните въпроси:
1. С превалутиране не се занимават пенсионерите и елементарните жители, а банките и компаниите. С какво по-евтиното превалутиране ще усъвършенства виталния стандарт на живота на българите?
2. С по-евтини потребителски и ипотечни заеми не се подобрява виталния стандарт на българите, а единствено да се покрият увеличаващите разноски за електро-и топлоенергия, опазване на здравето, храна . Не се ли срамувате, че с подобен аргумент карате популацията да взима заеми, с цел да посещава спектакъл, кино, културни представления, да купува книги и да си разреши летен и зимен отдих?
3. Обещаваният по-висок кредитен рейтинг разрешава по-лесен достъп до държавни заеми и увеличение на държавния дълг. Навярно, с цел да достигнем по-задлъжнялост останалите страни в Европейския съюз? А тези заеми кой и с какво ще ги заплаща. Гърция имаше острови, а ние следва ли да си продаваме територията, естествените запаси? Колкото една страна е по-задлъжняла толкоз тя е по-зависима като ръководство, стопанска система, геополитическа ориентировка. Суверенитетът остава единствено на хартия.
4. Няма доказателства и причини до каква степен Република България ще бъде свободна в осъществяване, без координиране с ЕЦБ на кредитна политика-например да взема заеми от Китай, Саудитска Арабия, БРИКС? Или ще останем финансова колония на ЕЦБ-Европейската централна банка?
5. Същото и във връзка с свободата на Република България за фискална, селскостопанска, капиталова политика. Европейска комисия вкара скрининг на непознатите вложения, с цел да не окажат въздействие върху националната сигурност. Ще остане ли България територия за спекуланти в тази област с поддръжката на Европейски Съюз - което не е задоволително за Европейски Съюз да се насочва към България?
6. Няма и едно доказателство, че Република България ще бъде освободена от присъединяване в покриване на задълженията на членовете на Еврозоната или бедна България ще би трябвало да взема заеми, с цел да заплаща задълженията страни, които са си угаждали за висок стандарт на живота, до момента в който българите са мизерствали и останаха най-бедните в Европейски Съюз , Това очевидно не тревожи Европейската комисия и ЕЦБ.
7. Няма нито доказателство, че Европейска комисия ще одобри настоящия курс лев-евро, до момента в който в изискванията на ЕЦБ е записано: “Решенията по отношение на централните курсове се вземат по взаимно единодушие на министрите на страните членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и шефовете на централните банки на страните членки отвън еврозоната, участващи в новия механизъм, следвайки обща процедура, включваща Европейската комисия и след консултация с Икономическия и финансов комитет. Министрите и шефовете на централните банки на държавите-членки, които не вземат участие в механизма на обменните курсове, ще могат да участват на процедурата, само че няма да имат право на глас . Всички страни по взаимното съглашение, в това число ЕЦБ, ще имат право да стартират конфиденциална процедура, целяща преразглеждане на централните курсове . “ Това изцяло подхожда на член 124 от Договора за основаване на Европейската общественост: “ Всяка Държава-членка е длъжна да третира политиката си на обменен курс като въпрос от общ (а не от народен, бел.автора) интерес . “
Това мнение на ЕЦБ единствено удостоверява тезата, че обменният курс е подвластен от икономическото развиване на страната. Конвертируемостта на една валута зависи от конвертируемостта на продуктивността на труда. А в конвертируемостта на труда се отразява цялото положение на стопанската система на една страна.
Но с влизането в Еврозоната : “... страните членки от еврозоната към този момент не могат да прибягват до оценяване на валутата или до обезценяването й, с цел да ръководят своите стопански системи и да реагират на стопански разтърсвания . Например, те към този момент не могат да девалвират валутата си, с цел да забавят вноса и да насърчат износа . Вместо това те би трябвало да употребяват бюджетните и структурните политики, с цел да ръководят своите стопански системи рационално. “
Как ще се отрази това във връзка признанието на президента на Франция, че след разрешаването на обстановката към Украйна " Европа ще бъде по-слаба ", тъй като " по-голямата част от нейната промишленост просто ще бъде убита " . Не е ли съображение това за отсрочване на влизане в Еврозоната от страна на Румъния, Дания, Швеция? Техните държавни управления по-глупави ли са от нашето?
8. Защо в Маастрихските критерии няма нито един по отношение на равнището на богатство на популацията? Или Европейска комисия и ЕЦБ се интересуват единствено колонизиране на финансовите запаси, от което не следва ли, че Република България ще остане техен донор и ще си остане на последно място по стандарт на живот в Европейски Съюз?
9. Защо работен език е британският език, а българският е признат за формален в Европейски Съюз и мероприятието е в България? Това намек ли е, че би трябвало българите последователно да привикват да се отхвърлят от своя език? Това не е ли дискриминация по отношение на българите, които не владеят британски език? И за какво президентът и ръководителят на Министерския съвет са се съгласили с това-срамуват се от българския език ли или извършват предписание като генерал-губернатори?
10. Как смятате да спечелите доверието на българските жители в еврото посредством открит разговор с институциите, политическите партии и европейските ни сътрудници откакто:
партиите съставляват единствено към 30% от населението;
на това мероприятие не са поканени представители на пенсионерите, на
цивилен сдружения, експерти;
Страхуват ли се уредниците от друго мнение или би трябвало да оправдаят с смирение финансирането на мероприятието от Европейския фонд за районно развиване при отбраната на еврото и еврозоната?
Защо от тези фондове не се финансира референдум, с цел да се научи и завоюва доверието на българските жители (54% от жителите желаят референдум), а право на мнение имат единствено банки и държавни институции? Същевременно доверието в българските институции е сред 19% и 36 % според от интервюирани небогати или хора без финансови проблеми. Дори и в Европейски Съюз доверието в институциите спада с 13,4% по отношение на 2020 година
По тези въпроси чака отговор българското общество уважаеми госпожи и господа докладчици и участници. Истината се ражда в разногласието, а не в диктата.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ