Пенсионираната учителка Вера Цанева плете рогозки от царевична шума
Вера Цанева, някогашна учителка, е усвоила майсторството да плете рогозки от царевична шума. Майсторката доста се радва на децата, които с внимание наблюдават сръчните ѝ ръце.
" Нямаш визия по какъв начин се възпламеняват децата ", сподели за БНР Вера Цанева.
Вера се връща във времето обратно, когато дамите у дома се нареждали пред стана. На него изработвали рогозките за постилане на пода.
" Тогава се плетяха стъпки с най-грубата беленица, с най-широкото листо, без да бъде обработвано - това съм виждала като дете. Когато стартира да се тъче рогозката се събират и си оказват помощ у дома - майката, бабата, лелята, стринката всички родове, които живеят близко . Сядат пред огромния стан, едната приготвя беленицата. С ножицата отрязва грубите неща, намокря беленицата и я складира там ", добави в предаването " Закуска на тревата " Цанева.
От беленица към момента се плетат рогозки, само че най-често панери, пана, подложки за сервиране. От царевична шума се майсторят и куклички за украса. Такова е актуалното приложение на това занимание, в което се употребява дебела дъска - на нея се работи, чукче за наместване на шумките в плетката, а главното в ръцете на майсторката е дървеното шило.
" Ето оръдието на труда, с него си мушвам в дупчицата и си пробутвам листа и се завива ".
През есента, когато се бере царевицата се сортират най-нежните листа, изяснява Вера Цанева, сушат се, а преди да се стартира работа се топят във вода, с цел да омекнат. Спазва се избрана технология, продължава майсторката, която се захваща с това занятие, откакто се пенсионира и то осмисля дните ѝ. Завършила е история и етнография и живее с традициите. 80-годишната жена към този момент 15 лета демонстрира на празници и панаири това обичайно занятие, което се прави със сърце и самообладание:
" Това е за мен доста благо, прелестно. Смисълът е за духовната мощ на индивида, задоволство от това, което правиш и създаваш . Мисълта ти работи, работят ти ръцете, радваш се като видиш предмета подготвен. Това доста ми избавя душата ".
За пета поредна година Етнографският музей „ Етър “ край Габрово се включи в самодейността за отбелязване на Световния ден на плетенето и събра майстори, съхранили уменията на предците си в изплитането на предмети, служили в бита на нашите баби и дядовци, та до през днешния ден.
Майстори, които плетат с разнообразни материали, само че все естествени се събраха в музей " Етър ". Те са съхранили това знание и умения, с помощта на които поколенията преди нас са се справяли с бита си. Знаят от бабите си да плетат рогозки от царевична шума, могат да майсторят сламени шапки, кошници от повет и леска, пчелни кошери, да плетат кошове за фураж и въжета от коноп.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
" Нямаш визия по какъв начин се възпламеняват децата ", сподели за БНР Вера Цанева.
Вера се връща във времето обратно, когато дамите у дома се нареждали пред стана. На него изработвали рогозките за постилане на пода.
" Тогава се плетяха стъпки с най-грубата беленица, с най-широкото листо, без да бъде обработвано - това съм виждала като дете. Когато стартира да се тъче рогозката се събират и си оказват помощ у дома - майката, бабата, лелята, стринката всички родове, които живеят близко . Сядат пред огромния стан, едната приготвя беленицата. С ножицата отрязва грубите неща, намокря беленицата и я складира там ", добави в предаването " Закуска на тревата " Цанева.
От беленица към момента се плетат рогозки, само че най-често панери, пана, подложки за сервиране. От царевична шума се майсторят и куклички за украса. Такова е актуалното приложение на това занимание, в което се употребява дебела дъска - на нея се работи, чукче за наместване на шумките в плетката, а главното в ръцете на майсторката е дървеното шило.
" Ето оръдието на труда, с него си мушвам в дупчицата и си пробутвам листа и се завива ".
През есента, когато се бере царевицата се сортират най-нежните листа, изяснява Вера Цанева, сушат се, а преди да се стартира работа се топят във вода, с цел да омекнат. Спазва се избрана технология, продължава майсторката, която се захваща с това занятие, откакто се пенсионира и то осмисля дните ѝ. Завършила е история и етнография и живее с традициите. 80-годишната жена към този момент 15 лета демонстрира на празници и панаири това обичайно занятие, което се прави със сърце и самообладание:
" Това е за мен доста благо, прелестно. Смисълът е за духовната мощ на индивида, задоволство от това, което правиш и създаваш . Мисълта ти работи, работят ти ръцете, радваш се като видиш предмета подготвен. Това доста ми избавя душата ".
За пета поредна година Етнографският музей „ Етър “ край Габрово се включи в самодейността за отбелязване на Световния ден на плетенето и събра майстори, съхранили уменията на предците си в изплитането на предмети, служили в бита на нашите баби и дядовци, та до през днешния ден.
Майстори, които плетат с разнообразни материали, само че все естествени се събраха в музей " Етър ". Те са съхранили това знание и умения, с помощта на които поколенията преди нас са се справяли с бита си. Знаят от бабите си да плетат рогозки от царевична шума, могат да майсторят сламени шапки, кошници от повет и леска, пчелни кошери, да плетат кошове за фураж и въжета от коноп.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ