Венценосен Орел - какво трябва да знаем
Венценосните орли не са най-големите орли в Африка - Бойните орли държат купата - само че са най-мощните. Краката им са дебели и имат доста дълъг нокът на всеки заден пръст, което им оказва помощ да убиват животни, четири пъти по-големи от тях самите.
Създаден за хвърчене измежду дървета, крилата на Венценосния орел са къси и необятни, а дългата му опашка служи за баланс и лесна промяна на посоката. Всички тези характерности разрешават на едрата птица да лети елементарно през клоните и да изненадва плячката си.
Възрастните Венценосни орли имат тъмно-кафява глава с дълги гребенови пера с бяло по тях. Перата по гърдите им са или в кремаво, или червеникаво с черни ленти, а крилата са черни от горната страна и червеникави изпод. Подобно на доста грабливи птици, женската е по-голяма от мъжкия.
Младият Венценосен орел наподобява напълно друго от възрастния. Той има леки сиво-кафяви пера на гърба си, а крилата му са завършени в бяло, което го прави да наподобява по този начин като че ли има люспи. Главата, гърдите и коремът му са също бели, а перата на крилото и опашката му имат сиви ленти. При навършване на три години, оперението на младият Венценосен орел към този момент се е трансформирало в типичните цветове за възрастните.
Венценосният орел е с височина от 80 до 100 см, като в случай че разпери крилата си те доближават дължина 152 до 180 см. На тегло женските могат да доближат 3.2 до 4.7 кг, а мъжките - 2.7 - 4.1 кг. Средната дълготрайност на живота на Венценосния орел е 15 години.
Местообитание на Венценосния Орел
Венценосните орли живеят в гори, планини и тревни площи в Югоизточна и Централна Африка. Обикновено населяват високите горски елементи и дъждовни гори на Африка. Често се следят тези хищни птици и в саваните в Африка.
Поведение на Венценосния Орел
Дългият заден нокът на орела му оказва помощ да счупи гръбнака на плячката си при офанзива. Един от обичаните способи на лов за тази птица е да кацне на дърво наоколо до воден източник или полянка и просто да се спусне върху плячката щом я набележи.
Когато ловува маймуни, Венценосният орел лети над дърветата, до момента в който не чуе шумотевицата от стадо маймуни. Тогава орелът се приземява на клон и се пробва да се приближи оптимално до тях, без да бъде забелязан, преди да нападна.
Двойка Венценосни орли могат да ловуват и дружно: мъжкия нормално лети високо и надава вик, с цел да притегли вниманието на маймуните в дърветата изпод, а женската лети ниско измежду върховете на дърветата и се пробва да сграбчи някоя объркана маймуна.
Венценосните орли избират да отнесат плячката си до дървото си, с цел да се хранят безвредно, само че не могат да носят нищо по-тежко от себе си. Ако плячката им е прекомерно тежка те я раздират на земята, а частите се съхраняват или изяждат в продължение на няколко дни. Понякога носят частите и ги съхраняват в гнездото си си.
Хранене на Венценосния Орел
Като най-силния орел в Африка, Венценосния орел е в положение да убие животни с тегло до 20 кг. Тези орли нормално си похапват дребни антилопи, мангусти, диви котки, плъхове, гущери и змии.
Размножаване на Венценосен Орел
Подобно на доста други типове орли, венценосният мъжки орел извършва хубав полет като начало на ухажването и за да впечатли женската. Този полет се състои от хвърчене високо във въздуха, последвано от серия гмуркания и изкачвания, като влакче на ужасите. В най-горната част на полета си той стопира, размахва с крилете си няколко пъти, отмята глава обратно и надава мощен вик за 30 секунди.
Ако женската се причисли към него могат да заключат талони един с различен и да се спуснат на кълбета надолу към земята, пускайки се в последната секунда. В гнездото мъжкия се демонстрира на женската, като тича към нея с разперени крила. Размножаването нормално се случва сред юли и октомври, откакто дъждовете са спрели.
Двойката употребява едно и също гнездо в продължение на доста години, до момента в който нова двойка не го наследи. Гнездото е построено от пръчки и настелено със свежи, зелени клончета. Орлите прибавят нов материал в гнездото всяка година и с течение на времето то може да нарасне до 2, 4 метра в диаметър и 3 метра дълбочина. Гнездото нормално се намира на дърво с височина от 12 до 46 метра.
Женският Венценосен орел снася едно или две яйца, които са бели с петна в червеникаво-кафяво. Яйцата се инкубират през идващите 49 до 51 дни от женската, като половинката й носи храна на всеки 3 до 5 дни. Понякога родителите си сменят функциите.
Пиленцата се излюпват, покрити с мъх, и развиват първите си пера на към 40 дни. Ако има две пилета, по-силното (обикновено първородното) убива по-слабото скоро след излюпването. Бащата носи свежи клони и храна в гнездото през първите два месеца и двамата родители отдадено пазят бебето си.
Ако нещо се приближи до гнездото, родителите го нападат гневно без закъснение. Пиленцето гълтам всички кости в плячката, която родителите носят, в това число костите на краката, които постоянно седят в гърлото на дребното, до момента в който не се усвои задоволително долната част на костта в стомаха, с цел да може да погълне и останалото.
Пиленцето придобива емблематичната си коронка на възраст към 2 месеца и до 76-я ден след излюпването към този момент има всичките си пера. Младият Венценосен орел стартира извършения за размахване на крила, с цел да укрепи полетните си мускули на възраст от 40 до 50 дни и е подготвен да предприеме първия си полет като навърши 4 месеца.
Младият Венценосен орел убива независимо първата си плячка към 60 дни откакто е получил оперението си, само че по-често родителите хранят дребното на всеки 3-5 дни през идващите 9 до 12 месеца, до момента в който то практикува ловните си умения.
Тъй като дребното е подвластно от родителите си толкоз дълго, двойката птици би трябвало да изчака още една година, преди да се чифтоса още веднъж. Това значи, че венценосните орли нормално отглеждат единствено едно малко на всеки две години.
