Венета Стефанова епсихолог към Център за родители „Happy mums“, Велико

Венета Стефанова е

психолог към Център за родители „ Happy mums “, Велико Търново



- Почти всяко дете в яслена или градинска възраст се е сблъсквало в даден миг с изяви на експанзия в групата, която посещава. Как да подходи родителят, с цел да му помогне в тази обстановка беседваме с Венета Стефанова?

Нормално е в тази възраст децата да протягат ръка да се удрят едно друго, тъй като не познават задоволително способи за другарство с връстниците си. Още повече, че някои от тях (тези в яслената група) и не приказват. Да дръпне принудително играчката, да удари, да блъсне, да ритне са другият метод на детето да изрази себе си и страстите, които надвиват. В тези моменти е добре да се намесва възрастният и да демонстрира

и изяснява по какъв начин е вярно да се вземе играчката, кои думи да се кажат и така нататък

Родителят също е значимо да толерира положителното държание, а не да предизвиква другото: „ Ами бие се, какво от това! “. Тъй като гневът е първична сила, доста постоянно даже възрастен човек не може да я овладее. Добре е у дома във тип на игра да покажем дружно с дребното пред огледалото по какъв начин ръмжим като сърдит лъв, по какъв начин се въртим, по какъв начин стискаме юмручета.

Можем да дадем на детето да изпие чаша вода или сок, да измислим игри с вода за понижаване на напрежението, да измием лицето му и други

Тъй като експанзията е обвързвана със стихията на огъня, точно водата е добър метод да я „ податлив “.

Децата, които имат повече сила, склонни са да работят импулсивно или са хиперактивни, със мощни страсти е добре да се насочват към спортове като плуване, катерене, футбол, с тях да се играят игри „ наужким”, посредством играчките, с цел да им се даде опция още веднъж да преминат през възприятията, само че като ги преработят в предпазена среда.



- Ако след потегляне на детска градина детето стартира да хапе, да удря, стане неспокойно и нападателно – какви са вероятните аргументи? Как да работи родителят в тази обстановка?

Причините за агресивното държание в тази възраст се крият преди всичко в фамилията. Възможно е вследствие на напрежението, на страха от изоставянето, на битката за внимание и територия в градината и неумението за свързване с другите връстници, детето да стане по-неспокойно, да удря, да стартира да хапе, даже и преди този момент да не е имало сходни прояви. Ако фамилията минава през сложен интервал – бракоразвод, пренасяне, безработица, недоразумения – детето ще отрази всичките тези страсти и ще ги придвижи в детската градина. Високите наставнически условия – „ ще направиш това, другояче няма да те обичам “, прекомерната сдържаност – „ отговорен си “, „ ти си неприятен, непокорен, по тази причина ще те оставя тук “, неналичието на поощрения – детето се третира като възрастен или му се дава незабавно тласъка, потреблението на физически санкции, отчуждаването, безразличието, враждебността и търпимостта към агресивността на детето са в основата на тази толкоз предъвквана тематика в последно време.

Най-важното е родителят да остане спокоен, да прояви самообладание и схващане. Да приказва с детето, когато то е умерено и е способно да слуша, да вземем за пример, до момента в който са се прегърнали. На първо място да признае страстта на дребното - че то постъпва по този начин не тъй като е изначално неприятно, а тъй като се учи по какъв начин тъкмо да приказва и да поддържа връзка с близките.

„ Хапем морковите, ябълките, играчки, удряме боксовата круша, играем на пердах с възглавници, само че не хапем и удряме другите, тъй като това е мъчително.” Този вид връзка и изброените дотук способи можем да употребяваме у дома, като го вършим, до момента в който детето създаде механизъм у себе си по какъв начин да овладява физическите си реакции в моменти на яд, боязън, рев.

В същото време тъкмо тази възраст е подобаваща да стартираме да приучаваме децата да показват страстите си с думи. Но преди този момент би трябвало да се премине през преодоляването на тези неосъзнати невербални реакции.



- Може ли да се понижи детската тревога, напрежението в този интервал на огромни промени в живота на детето благодарение на естествени средства? Какво бихте предложили?



Разбира се. Няма нищо по-естествено от от това да се стремим да запазим физическото и психическото здраве на детето с естествени средства. Комбинацията от Шуслерови соли №2, №5 и №7 оказват помощ нервната система да бъде по-устойчива, детето да се отпуска, понижават напрежението му. Добре е заран да се дават соли №2 и №5, по 2-3 табл. от всяка, а вечер, преди заспиване, Шуслерова сол №7, по 3 табл.

Свързани публикации.. Домашното принуждение поражда експанзия 1 Непълноценното хранене води до експанзия 1 Пошляпването в ранна възраст поражда експанзия 2

Баховата терапия също разполага с подобаващи средства. Джел да вземем за пример е цветето на универсалната обич, което ще работи за понижаване на

гнева, раздразнението и недоверието към другите. Калуна и цикория пък ще запълнят неналичието на задоволително внимание от фамилията в този интервал и ще му оказват помощ по-бързо да се приобщи към другите деца. Джанката оказва помощ да се усили самоконтролът. Слабонога е подобаваща за по-палавите – тя ще успокои техния „ жар “ и неспокойствие.



- До какво води физическото наказване като тактика за възпитаване?

Има доста по-работещи тактики от пляскането на детето, само че когато станем родители у нас се отключват поведенчески модели, чиито корени са в родовата ни памет. Физическото наказване е акт, който ни демонстрира какъв брой безсилни се усещаме от време на време и по какъв начин не познаваме други механизми и тактики за справяне. Вместо да наказваме, можем да опитаме да променим обстановката, като отклоним вниманието на детето в друга посока. Можем също да му признаем страстта и да го оставим да поплаче от време на време за да понижи вътрешното напрежение, а след това да поговорим с него. Нарисувайте дружно яростно лице, накъсайте лист хартия, ударете по дивана...

Играта с пластилин, глина, тесто също оказва помощ за сваляне на напрежението.

Набитото дете не е щастливо дете. Някой е проектирал върху него своя яд, беззащитност и метод на мислене. Проявил е своята мощ. Това постанова един модел на държание, който споделя, че когато си мощен и биеш, успяваш. А това, за жал, е метод за мислене на много фамилии.

Но защото аз постоянно имам вяра, че душата на детето има капацитета да се оправи с провокациите на земното си битие, по тази причина обичам да приказвам за вероятните други възможности. И нека повече родители показват вярно любовта си към децата, тъй като любовта е на първо място приемане, самообладание и правдивост. Сега дано родителите си зададат въпроса какво са научили от децата си и ще видят какъв брой неподправени и същински учители имат до себе си!