Азбука на хомеопатията. Луфа оперкулата
Източник: DHU
Луфа е растение, което на пръв взор не играе изключително огромна роля в медицината, само че пък използвано като гъба за банята е извънредно известно по целия свят. То обаче се оказва следващото екзотично растение в дългия лист хомеопатични медикаменти, стигнали до нас посредством националната медицина и лечебните сили на природата.
За откриването на свойствата на Луфа можем да благодарим на индианците от Централна и Южна Америка, които я употребявали като разхлабително, антиастматично и диуретично средство. Европа научава за лечебните свойства на това забавно растение през 60-те години на предишния век, с помощта на наблюденията на доктор Вилмар Швабе върху племена, населяващи Колумбия и други южноамерикански земи. Те употребявали плода на Луфа под формата на разтвор при болести на синусите. В Бразилия пък считали Луфа за повсеместен лек за запек, оток на тъканите, задържане на вода, както и в случаи на хипосмия (намалено обоняние). Луфа спада към сем. Тиквови, което обгръща голям брой растения в тропическите ширини на Америка, Африка и Азия. Някои са ядливи, а други са горчиви, даже отровни, и последните се употребявали в националната медицина като лекарство при повръщане, диария и глисти.
Луфа като хомеопатично средство
Д-р Вилмар Швабе стартира да учи използването на Луфа и посредством поредност доказвания с разнообразни хомеопатични разреждания удостоверява действието й при синузит, алергична хрема, продължителен ринит, бронхиална астма и други Издава и книгата „ Луфа оперкулата и бронхиалната астма”.
Свързани публикации.. Игнация. Азбука на хомеопатията 0 Гелсемиум (жълт жасмин). Азбука на хомеопатията 0 Как да си помогнем при алергична хрема с хомеопатия? 1
Тинктурата за производството на хомеопатичното лекарство Луфа се подготвя от изсушените плодове на растението. Показания за използването му са: възпаления на горните дихателни пътища с аносмия (нарушено обоняние), без значение от етиологията им, както и редица функционални разстройства от страна на храносмилателния тракт, както и на кожата, дължащи се на нарушена функционалност на щитовидната жлеза; при недоразвитост или хипертрофия на носна лигавица, при психоастения, незаинтересованост и замаяност; фронтално главоболие, фотофобия и други Общото положения на болния е мощна обща изнемощялост и отмалялост, като недоволствата се утежняват в затворено, затоплено помещение, от прахуляк, изсъхнал въздух.
Луфа в домашната аптечка
Хомеопатичното лекарство се предлага при:
Хрема – вирусна или алергична – с нарушено подушване, със сухота и болежка в ноздрите, секретите са гъсти и жилави. Болният се оплаква от парене и сухота на очите, има чувство за парене и на върха на езика, както и изразена жадност.
Придружаващи признаци – болежка в региона на синусите, жалко главоболие със замаяност, обща изнемощялост и други
В ниски потенции като D6 лекарството може да се ползва по 1 доза през 30 мин. до настъпване на усъвършенстване, след което – 5-6 пъти на ден до дефинитивно изцеление. В междинни потенции като D30 може да се употребява по 1 доза 3-4 пъти на ден. Високите разреждания като D1000 се назначават единствено от доктор хомеопат. Най-добре е за избора на лекарство в вярна потенция пациентът постоянно да се съветва със своя доктор или фармацевт. Предоставената информация не може да анулира потребността от самостоятелна консултация с умел доктор хомеопат.
Луфа е растение, което на пръв взор не играе изключително огромна роля в медицината, само че пък използвано като гъба за банята е извънредно известно по целия свят. То обаче се оказва следващото екзотично растение в дългия лист хомеопатични медикаменти, стигнали до нас посредством националната медицина и лечебните сили на природата.
За откриването на свойствата на Луфа можем да благодарим на индианците от Централна и Южна Америка, които я употребявали като разхлабително, антиастматично и диуретично средство. Европа научава за лечебните свойства на това забавно растение през 60-те години на предишния век, с помощта на наблюденията на доктор Вилмар Швабе върху племена, населяващи Колумбия и други южноамерикански земи. Те употребявали плода на Луфа под формата на разтвор при болести на синусите. В Бразилия пък считали Луфа за повсеместен лек за запек, оток на тъканите, задържане на вода, както и в случаи на хипосмия (намалено обоняние). Луфа спада към сем. Тиквови, което обгръща голям брой растения в тропическите ширини на Америка, Африка и Азия. Някои са ядливи, а други са горчиви, даже отровни, и последните се употребявали в националната медицина като лекарство при повръщане, диария и глисти.
Луфа като хомеопатично средство
Д-р Вилмар Швабе стартира да учи използването на Луфа и посредством поредност доказвания с разнообразни хомеопатични разреждания удостоверява действието й при синузит, алергична хрема, продължителен ринит, бронхиална астма и други Издава и книгата „ Луфа оперкулата и бронхиалната астма”.
Свързани публикации.. Игнация. Азбука на хомеопатията 0 Гелсемиум (жълт жасмин). Азбука на хомеопатията 0 Как да си помогнем при алергична хрема с хомеопатия? 1
Тинктурата за производството на хомеопатичното лекарство Луфа се подготвя от изсушените плодове на растението. Показания за използването му са: възпаления на горните дихателни пътища с аносмия (нарушено обоняние), без значение от етиологията им, както и редица функционални разстройства от страна на храносмилателния тракт, както и на кожата, дължащи се на нарушена функционалност на щитовидната жлеза; при недоразвитост или хипертрофия на носна лигавица, при психоастения, незаинтересованост и замаяност; фронтално главоболие, фотофобия и други Общото положения на болния е мощна обща изнемощялост и отмалялост, като недоволствата се утежняват в затворено, затоплено помещение, от прахуляк, изсъхнал въздух.
Луфа в домашната аптечка
Хомеопатичното лекарство се предлага при:
Хрема – вирусна или алергична – с нарушено подушване, със сухота и болежка в ноздрите, секретите са гъсти и жилави. Болният се оплаква от парене и сухота на очите, има чувство за парене и на върха на езика, както и изразена жадност.
Придружаващи признаци – болежка в региона на синусите, жалко главоболие със замаяност, обща изнемощялост и други
В ниски потенции като D6 лекарството може да се ползва по 1 доза през 30 мин. до настъпване на усъвършенстване, след което – 5-6 пъти на ден до дефинитивно изцеление. В междинни потенции като D30 може да се употребява по 1 доза 3-4 пъти на ден. Високите разреждания като D1000 се назначават единствено от доктор хомеопат. Най-добре е за избора на лекарство в вярна потенция пациентът постоянно да се съветва със своя доктор или фармацевт. Предоставената информация не може да анулира потребността от самостоятелна консултация с умел доктор хомеопат.
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ