Венелина Попова: Винаги след мрака идва светлина
Венелина Попова е едно от скъпите свободни пера в нашата публицистика. Да е самостоятелна от въздействия и опити да бъде прекършена по нейните лични думи ѝ оказва помощ убедеността, че да търсиш истината е най-важното в тази специалност и че би трябвало да бъдеш съпротива на всяка власт и в никакъв случай да не превиваш гръбнак пред мощните на деня.Венелина е дълготраен публицист в БНР, от 2001 година е сътрудник на стратегия „ Хоризонт “ от Стара Загора, била е основен редактор на Радио Стара Загора. Носител е на премията за гражданска героизъм „ Паница “, има награди от Националния омбудсман и от родовата фондация „ Митрополит Методий Кусев “. Тя е и първият притежател на премията „ Червена линия “ на Антикорупционния фонд за районна публицистика.Заради нейни следствия е била заплашвана, апартаментът ù е бил разбиван, била е подсъдима по две каузи, излиза и по двете с присъдата „ невиновна “. Когато я попитах какво е научила за другите, за властимащите, за обществото ни и за самата себе си, минавайки през всичко това, тя ми сподели: „ О, това е тематика за цяла студия. Вярно е, че целият ми живот беше едно тестване – още от учебно заведение и до момента. И борби, доста борби, които безспорно изморяват и изтощават. Журналистическата работа изчерпва човек, а не го зарежда. Или го зарежда рядко – когато вижда, че напъните му не са били напразни. Не знам какво тъкмо съм научила от 35-годишната си работа като кореспондент, новинар, анализатор и най-много в късата си битност на началник. Но разбрах, че хората и обществото се трансформират мъчно и че всяка смяна би трябвало да стартира от нас самите. Ако не можем да променяме себе си, е неефикасно да пожелаваме това от другите. Но това е най-трудното нещо на света – да промениш себе си, гледната си точка, да излезеш от кожата си и да влезеш в кожата на другия, да прощаваш, да не си отмъстителен, да си великодушен и добър “. Днес Венелина Попова е създател в самостоятелната онлайн платформа, чийто притежател и издател е сдружението с нестопанска цел „ Про веритас “. Това е платформа, на която се разгласяват журналистически следствия и чиято цел е да поддържа основаването на мрежа от проверяващи публицисти в страната. Във фокуса на изявленията са проблеми от всички значими сфери на живота – стопанска система, политика, опазване на здравето, обучение и просвета. Идеята е следствията да хвърлят светлина върху случаи на корупция и корист с власт, само че и върху историите на триумфа, зад които стоят почтени хора с сила и воля да дърпат обществото напред. 
Близо половин година след пенсионирането на Венелина от БНР ѝ се обажда нейният сътрудник Спас Спасов, основател на сдружението „ Про веритас “, и я кани да бъде създател в платформата. По това време Венелина е създател в уеб страницата „ Тоест “, само че приема и новата покана „ поради тръпката, с изключение на да пиша мнения и разбори, да върша и следствия “. Във времето на „ бързата публицистика “, „ бързото писане “ и „ бързото четене “ по какъв начин платформата пази полезността „ проверяваща публицистика “ и надлежно по какъв начин пази проверяващите публицисти? Работата ми като сътрудник на БНР в Стара Загора беше изтощителна като на всеки кореспондент – бягане след събитията – през днешния ден ликвидиране, на следващия ден пожар, след това наводняване, след това пристигнал я министър, я премиер… бързане, от време на време изцяло безсмислено. Но все пак ползата ми към следствията датира още от този момент. За следствия, излъчени в радиото, бяха и двете ми каузи. Сега е друго, мога да отделя на едно следствие задоволително време и колкото изявления са нужни. Обичам да наблюдавам нещата в тяхното развиване, нещо, което оперативната публицистика не прави. Имаме прекрасен израз „ всяко знамение за три дни “ – толкоз долу-горе едно събитие поддържа вниманието и на медиите. Сайтът „ За истината “ е умислен и основан таман като платформа за проверяваща публицистика с финансовата помощ на фондация „ Америка за България “. Журналистите в него нямат ограничавания какво и кого могат да проверяват за разлика от изданията, подвластни от рекламодатели и от още един куп ползи на притежателя или на страната, в случай че става дума за така наречен публични медии като Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция и БНР. Нерядко, откогато съм създател в „ За истината “, слушам намеци по мой адрес, че съм на хранилка на американците. Неприятно ми е, само че се пробвам да се дистанцирам от сходни мнения, тъй като с чиста съвест мога да кажа, че в никакъв случай не съм получавала поръчка за един или различен материал от сътрудника Спас Спасов, който сътвори и развива тази платформа в годините. Авторите в платформата сте към 10-ина. Какви са критериите при подбора? Не знам по какви критерии Спас избира създателите, само че съм очевидец, че мъчно намира сътрудници от страната с интерес към проверяваща публицистика. Но даже и да имат подобен интерес, те нормално работят и за други медии, най-често финансово подвластни от локалната власт и бизнес. Затова множеството от създателите в „ За истината “ имат лични медии и могат да си разрешат да вършат следствия. Съдбата или персоналният избор ви докара в публицистиката? Много хора назовават орис волята Божия. Е, добре, да кажем ориста. До промяната на тоталитарния режим, осъществена от висшите функционери на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност, нямах никакъв интерес към публицистиката по разбираеми аргументи. В Радио Стара Загора аплайвах през есента на 1990 година Спечелих състезанието и макар нежеланието на тогавашния шеф Динко Динев да одобри „ синя “ журналистка в радиостанцията, бях назначена по гледище на ръководителя на комисията – журналиста от БНР Йордан Лозанов, който не се е поддал на напън.
Наричате публицистиката предопределение. Как и по кое време разбрахте, че това е призванието ви? Да, по този начин е – може да си приключил „ публицистика “ и от теб да не стане публицист. А може да си с друго обучение, даже не филантропично, и отново от теб да излезе превъзходен публицист. Трябва да си отворен към света, да имаш интерес към живота и хората, да имаш една непрекъсната тръпка и най-важното – смелостта да задаваш точните въпроси, без значение какъв брой високо стои в йерархията индивидът против теб. Ако непрекъснато се съобразяваш с това и се самоцензурираш – по-добре зарежи тая работа.За себе си разбрах, че това е призванието ми, съвсем незабавно откакто започнах да репортерствам, да повеждам излъчвания, да върша вести. Не ми трябваше дълго да се ориентирам в специалността, може би и по тази причина единствено година след назначението ми госпожа Райна Константинова – тогава зам. общоприет шеф на БНР, ми предложи да стана основен редактор на Радио Стара Загора. След 10 години още веднъж бях на този пост и не скърбя, макар тежката цена, която платих, с цел да създадем радиото да звучи по нов и съвременен метод. Какво казвате на тези, които настояват, че може да има доста истини? Знам ли, не ми се е налагало да опровергавам сходно изказване, въпреки че в търсенето на истината човек може и да сгреши, да не реши добре едно или друго събитие, един или различен човек, една или друга обстановка, да изгуби подтекста и прочие. Затова моралът би трябвало да е водещ в търсенето на истината. Разбира се, моралът като система от правила за добродетелност също не е доктрина и се трансформира, само че въпреки всичко някои неща остават константни. Позволявате ли си благородна неистина в персоналния живот? Да, разрешавала съм си и в този момент си разрешавам, макар че лъжата – благородна или не, си е неистина. Но има обстановки, в които истината може да убие, тъй като ние, хората, не сме готови за това да чуваме постоянно истината, изключително за себе си. Помислете какъв брой постоянно споделяме с лекост неща, които мислим, че са истина за другите, и какъв брой ни е мъчно да чуем някаква истина за себе си. Затова и жълтите медии са толкоз неприятни, когато се ровят в персоналния живот на хората, ужким от публичен интерес. В работата на един публицист би трябвало да отсъства персоналното отношение към обекта на неговата рецензия. Кое ви дава мощ и убеденост да продължите? Не знам, в действителност. Но си мисля, че щом още съм на този свят, значи имам още неща за приключване и би трябвало да ги извърша, с цел да не дублирам класа още веднъж, както споделят някои мъдреци. Чувствате ли се от време на време сама в битката за истината? Да, в тази битка постоянно човек е уединен. Но в моменти, когато ми е било тежко и съм имала потребност от съпричастност, съм получавала поддръжка и от приятелите ми, и от сътрудници. А нерядко и от хора, които не познавам, само че които ми пишат или се обаждат, с цел да ме окуражат и да кажат, че ми имат вяра и са зад мен. Кое ви дава съображение за оптимизъм – и във връзка с публицистиката, и във връзка с обществата, и във връзка с вашия персонален живот? Убеждението, че постоянно след мрака идва светлина – както в персонален аспект, по този начин и за обособените общества и за цялата ни планета. Същото е и във връзка с публицистиката – и тя се развива по законите на диалектиката и няма по какъв начин сътрудниците, които идват след нас, да не са по-добри в занаята. Как си почивате от борбите? Нямам доста време за почивки. Много ме разтоварва плуването, пътуването, шофирането, среща с непознати места и хора. Каква вдъхновяваща история от Стара Загора бихте разказали на човек, който за първи път е там? За дядо Методий – първият старозагорски митрополит със светското име Методий Кусев – един исполин на духа, бунтовник, будител и подстрекател за всяко потомство с делата си, най-голямото от тях – основаването на неповторимия парк Аязмото, който днешните управници в Стара Загора трансформират в прост с милиони от европейски фондове и стратегии. Кое приемате за максимален ваш триумф? Не виждам на работата си като поредност от триумфи и не ги градирам. Но се веселя постоянно, когато тя има изгода и смисъл за хората. За какво благодарите на 2023 година и какво си пожелавате за 2024 година? През тази година претърпях нелеки тествания, свързани със здравето ми, само че ги преодолях. Имам другари, майка и коте, за които се грижа, и племенници, които мисля. Ще се веселя, в случай че Бог ми даде още шансове за хубави пътувания и прекарвания. Най-важното обаче – и това не е поза – през 2024 година да завърши войната в Украйна и военните дейности в Газа. И планетарният преход, в който се намираме, да продължи с по-малко естествени катаклизми и жертви.
Близо половин година след пенсионирането на Венелина от БНР ѝ се обажда нейният сътрудник Спас Спасов, основател на сдружението „ Про веритас “, и я кани да бъде създател в платформата. По това време Венелина е създател в уеб страницата „ Тоест “, само че приема и новата покана „ поради тръпката, с изключение на да пиша мнения и разбори, да върша и следствия “. Във времето на „ бързата публицистика “, „ бързото писане “ и „ бързото четене “ по какъв начин платформата пази полезността „ проверяваща публицистика “ и надлежно по какъв начин пази проверяващите публицисти? Работата ми като сътрудник на БНР в Стара Загора беше изтощителна като на всеки кореспондент – бягане след събитията – през днешния ден ликвидиране, на следващия ден пожар, след това наводняване, след това пристигнал я министър, я премиер… бързане, от време на време изцяло безсмислено. Но все пак ползата ми към следствията датира още от този момент. За следствия, излъчени в радиото, бяха и двете ми каузи. Сега е друго, мога да отделя на едно следствие задоволително време и колкото изявления са нужни. Обичам да наблюдавам нещата в тяхното развиване, нещо, което оперативната публицистика не прави. Имаме прекрасен израз „ всяко знамение за три дни “ – толкоз долу-горе едно събитие поддържа вниманието и на медиите. Сайтът „ За истината “ е умислен и основан таман като платформа за проверяваща публицистика с финансовата помощ на фондация „ Америка за България “. Журналистите в него нямат ограничавания какво и кого могат да проверяват за разлика от изданията, подвластни от рекламодатели и от още един куп ползи на притежателя или на страната, в случай че става дума за така наречен публични медии като Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция и БНР. Нерядко, откогато съм създател в „ За истината “, слушам намеци по мой адрес, че съм на хранилка на американците. Неприятно ми е, само че се пробвам да се дистанцирам от сходни мнения, тъй като с чиста съвест мога да кажа, че в никакъв случай не съм получавала поръчка за един или различен материал от сътрудника Спас Спасов, който сътвори и развива тази платформа в годините. Авторите в платформата сте към 10-ина. Какви са критериите при подбора? Не знам по какви критерии Спас избира създателите, само че съм очевидец, че мъчно намира сътрудници от страната с интерес към проверяваща публицистика. Но даже и да имат подобен интерес, те нормално работят и за други медии, най-често финансово подвластни от локалната власт и бизнес. Затова множеството от създателите в „ За истината “ имат лични медии и могат да си разрешат да вършат следствия. Съдбата или персоналният избор ви докара в публицистиката? Много хора назовават орис волята Божия. Е, добре, да кажем ориста. До промяната на тоталитарния режим, осъществена от висшите функционери на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност, нямах никакъв интерес към публицистиката по разбираеми аргументи. В Радио Стара Загора аплайвах през есента на 1990 година Спечелих състезанието и макар нежеланието на тогавашния шеф Динко Динев да одобри „ синя “ журналистка в радиостанцията, бях назначена по гледище на ръководителя на комисията – журналиста от БНР Йордан Лозанов, който не се е поддал на напън. Наричате публицистиката предопределение. Как и по кое време разбрахте, че това е призванието ви? Да, по този начин е – може да си приключил „ публицистика “ и от теб да не стане публицист. А може да си с друго обучение, даже не филантропично, и отново от теб да излезе превъзходен публицист. Трябва да си отворен към света, да имаш интерес към живота и хората, да имаш една непрекъсната тръпка и най-важното – смелостта да задаваш точните въпроси, без значение какъв брой високо стои в йерархията индивидът против теб. Ако непрекъснато се съобразяваш с това и се самоцензурираш – по-добре зарежи тая работа.За себе си разбрах, че това е призванието ми, съвсем незабавно откакто започнах да репортерствам, да повеждам излъчвания, да върша вести. Не ми трябваше дълго да се ориентирам в специалността, може би и по тази причина единствено година след назначението ми госпожа Райна Константинова – тогава зам. общоприет шеф на БНР, ми предложи да стана основен редактор на Радио Стара Загора. След 10 години още веднъж бях на този пост и не скърбя, макар тежката цена, която платих, с цел да създадем радиото да звучи по нов и съвременен метод. Какво казвате на тези, които настояват, че може да има доста истини? Знам ли, не ми се е налагало да опровергавам сходно изказване, въпреки че в търсенето на истината човек може и да сгреши, да не реши добре едно или друго събитие, един или различен човек, една или друга обстановка, да изгуби подтекста и прочие. Затова моралът би трябвало да е водещ в търсенето на истината. Разбира се, моралът като система от правила за добродетелност също не е доктрина и се трансформира, само че въпреки всичко някои неща остават константни. Позволявате ли си благородна неистина в персоналния живот? Да, разрешавала съм си и в този момент си разрешавам, макар че лъжата – благородна или не, си е неистина. Но има обстановки, в които истината може да убие, тъй като ние, хората, не сме готови за това да чуваме постоянно истината, изключително за себе си. Помислете какъв брой постоянно споделяме с лекост неща, които мислим, че са истина за другите, и какъв брой ни е мъчно да чуем някаква истина за себе си. Затова и жълтите медии са толкоз неприятни, когато се ровят в персоналния живот на хората, ужким от публичен интерес. В работата на един публицист би трябвало да отсъства персоналното отношение към обекта на неговата рецензия. Кое ви дава мощ и убеденост да продължите? Не знам, в действителност. Но си мисля, че щом още съм на този свят, значи имам още неща за приключване и би трябвало да ги извърша, с цел да не дублирам класа още веднъж, както споделят някои мъдреци. Чувствате ли се от време на време сама в битката за истината? Да, в тази битка постоянно човек е уединен. Но в моменти, когато ми е било тежко и съм имала потребност от съпричастност, съм получавала поддръжка и от приятелите ми, и от сътрудници. А нерядко и от хора, които не познавам, само че които ми пишат или се обаждат, с цел да ме окуражат и да кажат, че ми имат вяра и са зад мен. Кое ви дава съображение за оптимизъм – и във връзка с публицистиката, и във връзка с обществата, и във връзка с вашия персонален живот? Убеждението, че постоянно след мрака идва светлина – както в персонален аспект, по този начин и за обособените общества и за цялата ни планета. Същото е и във връзка с публицистиката – и тя се развива по законите на диалектиката и няма по какъв начин сътрудниците, които идват след нас, да не са по-добри в занаята. Как си почивате от борбите? Нямам доста време за почивки. Много ме разтоварва плуването, пътуването, шофирането, среща с непознати места и хора. Каква вдъхновяваща история от Стара Загора бихте разказали на човек, който за първи път е там? За дядо Методий – първият старозагорски митрополит със светското име Методий Кусев – един исполин на духа, бунтовник, будител и подстрекател за всяко потомство с делата си, най-голямото от тях – основаването на неповторимия парк Аязмото, който днешните управници в Стара Загора трансформират в прост с милиони от европейски фондове и стратегии. Кое приемате за максимален ваш триумф? Не виждам на работата си като поредност от триумфи и не ги градирам. Но се веселя постоянно, когато тя има изгода и смисъл за хората. За какво благодарите на 2023 година и какво си пожелавате за 2024 година? През тази година претърпях нелеки тествания, свързани със здравето ми, само че ги преодолях. Имам другари, майка и коте, за които се грижа, и племенници, които мисля. Ще се веселя, в случай че Бог ми даде още шансове за хубави пътувания и прекарвания. Най-важното обаче – и това не е поза – през 2024 година да завърши войната в Украйна и военните дейности в Газа. И планетарният преход, в който се намираме, да продължи с по-малко естествени катаклизми и жертви.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ