Венелин Митев: Агент 007 не става за истински разузнавач
Венелин Митев е роден през 1942 година в София. Завършва българска и френска лингвистика, бил е сътрудник на Българска телеграфна агенция в Москва и Париж, основен редактор на списанията „ Паралели ” и „ За дамата ”. Автор на 10 книги, измежду които „ Големите любови на български поети и писатели ”, „ Прогонените гении на България ”, „ Двойници и самозванци ”. Преди броени дни излезе последната му книга „ Тайни и загадки на „ Тихия фронт ”.
Венелин Митев, публицист, публицист, посланик
– Г-н Митев, вие сте създател на няколко книги за огромните любови на български поети и писатели, музиканти и художници, царе, министри и авантюристи, които се трансфораха в бестселъри. И внезапно се захващате със напълно необикновена за вас тематика – разузнаването. Защо?
– Идеята да се захвана с разузнаването зрееше у мен от много години. Като дълготраен сътрудник на Българска телеграфна агенция в Париж, Брюксел и Женева имах опция да се срещна със забележителни мъже, посветили живота си на разузнаването – живот, затулен в необикновен сантиментален ореол и загадъчност и по едно и също време с това изпълнен с завършения и рискове. Но втората, по-важната причина, заради която се захванах с тази тематика, е, че през последните години на българските специфични служби бяха нанесени непоправими вреди за националната ни сигурност. Размахването на досиета, слагането на знак за тъждество сред оперативното разбиране „ помощник ” и моралната категория „ клеветник ”, непрекъснатото втълпяване на обществото, че разузнаването и контраразузнаването са мръсни думи и излишно зло. Едва ли има друга страна по света, която по този начин безконтролно и безнаказано да се е отнесла към ориста на своите разузнавачи, които са й служили почтено зад граница, и на своите контраразузнавачи, които са пресичали шпионската активност на непознати страни.
– Някои считат разузнаването за втората най-древна специалност, други го назовават „ спокоен фронт ”, „ дребна война ”, „ изкуство за мъдреци ”, „ специалност на оптималните старания за приемане на минимални резултати ”, „ политика плюс интрига ”. Какво е за вас разузнаването?
– Според мен то е даже първата най-древна специалност, тъй като знанието за това къде се намира врагът и потребността от самозапазване и оцеляване са над всички останали потребности. Но никой не е съумял изчерпателно да дифинира какво е разузнаването. Факт, който самичък по себе си приказва, че то е доста комплицирана материя.
– В книгата си вие отбелязвате, че най-великият книжовен и кино разузнавач Джеймс Бонд не става за шпионин. Не рискувате ли с това смело изказване да разочаровате мнозина от феновете на шпионския род?
– Животът на сътрудник 007 е изпълнен с ръкопашен пердах и сантиментални истории с красиви дами, само че той няма даже далечно подобие с активността на същинските разузнавачи. Рицарите на заплаща и кинжала, както обичайно назовават разузнавачите още от древността, са с изострен разум, стоманени нерви, бързи и точни реакции и безпогрешна вътрешен глас, те са доста положителни психолози и превъзходни артисти. Те имат висока степен на прочувствена просветеност, ценят работата в екип, постоянно съблюдават закона и не страдат от липса на морал, за разлика от филмовия воин.
– Кои са героите на вашата книга?
–Това са 15 от най-интересните бойци на „ тихия фронт ” от времето на Царска България до наши дни. Разказвам за ген. Васил Зикулов, който е най-дългогодишния началник на военното разузнаване в цяла Европа; за ген. Владо Тодоров – единствения военачалник от Държавна сигурност, лежал и във „ фашистки ”, и в „ либерален ” затвор; за полк. Пеньо Пенев, който беше сменен против девет турски шпиони; за полк. Димитър Вандов, работил 40 години във външнополитическото разузнаване; за полк. Пеню Костадинов – единственият български шпионин, лежал в американски затвор.
В историята на шпионажа, както във всички секрети служби по света, обаче има и хора, които се слагат в услуга на непозната страна или непозната организация, с цел да събират и издават сведения, представляващи държавна загадка за страната, в която живеят. Причините? Главно идеологически. Или някакви користни цели. Много постоянно – пари. Нерядко – жалка случка, в която проиграват на дребно зара си. Предателите на родината постоянно намират опрощение за своето проваляне.
В края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век у нас бяха разкрити петима огромни шпиони, работили против България. И тъй като предателите постоянно се санкционират по-сурово, в сравнение с явните врагове, всичките бяха наказани на гибел. В тази книга описвам за трима от тях, най-интересните – Иван-Асен Георгиев, Радан Сарафов и Хенрих Шпетер. Чрез тях желая да отдам моето почитание към българското контраразузнаване, което е работило доста професионално, с цел да разкрие и обезврежда шпионската активност на тези предатели.
Надявам се на читателите да бъдат забавни и страниците, отдадени на топченгетата на Царска България, измежду които изключително се откроява митичният Никола Гешев.
– В доста известния в края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век ефирен сериал „ На всеки километър ”, пък и в други филми, както и в книгите от соцепохата той е обрисуван като един от най-сатанизираните мъже в новата ни история. Имал ли е Гешев персонален живот?
– Поради това, че цялостен живот е мъчителен работохолик, той остава ерген чак до 48-ата си година и има типичното държание на остарял ерген: себелюбив и самовлюбен – човек, привикнал да се преценява единствено със себе си и със своите стремежи. Каквото си реши – това прави. И дамата до него би трябвало да прави това, което той каже. Да се облича, както той харесва. Да не излиза на никое място, тъй като е ужасно ревностен. Докато той самият върви където си изиска и тя би трябвало да одобри това като нещо обикновено.
В книгата описвам за връзките му с разведената млада красавица Амалия Кирякова, с рядко красивата оперетна певица и актриса Надя Ножарова и с Черната Гана, записана в полицейската картотека за спецагенти под №741 с агентурното име „ Гана ”. Истинското й име е Катя Табакова. С нея Гешев се среща през 1932 година, когато тя е разкрита като механически началник на Окръжния комитет на Българската работническа партия в София. Набитото му око незабавно преценя, че тя има всички качества за конфиденциален помощник – красива, сексапилна, хитра, с необикновено умеене за нула време да завърта главите на мъжете. И не се излъгва: не един и двама конспиратори от комунистическите редици хлътват до уши по черните й очи и кръшна снага и доста скоро попадат в лапите на полицията.
След любови с няколко хубавици, Гешев, към този момент 48-годишен, подписва брак с една не толкоз впечатляваща жена. Казва се Веселина Добрева Стоянова и работи в Държавна сигурност, по-специално в бюро „ Печат ”, където задачата й е да държи връзка със столичните всекидневници. Преди това обаче цели осем години отсрочва деня на сватбата и урежда срещите си с нея в строго избрани дни – вторник, четвъртък и събота. Никакви изключения. Накрая, през май 1944 година, се дами, само че не кани на венчавката никакви посетители и тъй като родният му дом е потърпевш от бомбардировките, я води в квартира. (Животът му на сътрудник го принуждава постоянно да сменя квартирите.) Според неговата спътница в живота до края на дните си Гешев постоянно е бил бедният служител на реда, който с часове може да седи на чаша боза в някоя евтина сладкарница, с цел да не разхожда паралелно с нея вехтия си костюм.
Венелин Митев, публицист, публицист, посланик
– Г-н Митев, вие сте създател на няколко книги за огромните любови на български поети и писатели, музиканти и художници, царе, министри и авантюристи, които се трансфораха в бестселъри. И внезапно се захващате със напълно необикновена за вас тематика – разузнаването. Защо?
– Идеята да се захвана с разузнаването зрееше у мен от много години. Като дълготраен сътрудник на Българска телеграфна агенция в Париж, Брюксел и Женева имах опция да се срещна със забележителни мъже, посветили живота си на разузнаването – живот, затулен в необикновен сантиментален ореол и загадъчност и по едно и също време с това изпълнен с завършения и рискове. Но втората, по-важната причина, заради която се захванах с тази тематика, е, че през последните години на българските специфични служби бяха нанесени непоправими вреди за националната ни сигурност. Размахването на досиета, слагането на знак за тъждество сред оперативното разбиране „ помощник ” и моралната категория „ клеветник ”, непрекъснатото втълпяване на обществото, че разузнаването и контраразузнаването са мръсни думи и излишно зло. Едва ли има друга страна по света, която по този начин безконтролно и безнаказано да се е отнесла към ориста на своите разузнавачи, които са й служили почтено зад граница, и на своите контраразузнавачи, които са пресичали шпионската активност на непознати страни.
– Някои считат разузнаването за втората най-древна специалност, други го назовават „ спокоен фронт ”, „ дребна война ”, „ изкуство за мъдреци ”, „ специалност на оптималните старания за приемане на минимални резултати ”, „ политика плюс интрига ”. Какво е за вас разузнаването?
– Според мен то е даже първата най-древна специалност, тъй като знанието за това къде се намира врагът и потребността от самозапазване и оцеляване са над всички останали потребности. Но никой не е съумял изчерпателно да дифинира какво е разузнаването. Факт, който самичък по себе си приказва, че то е доста комплицирана материя.
– В книгата си вие отбелязвате, че най-великият книжовен и кино разузнавач Джеймс Бонд не става за шпионин. Не рискувате ли с това смело изказване да разочаровате мнозина от феновете на шпионския род?
– Животът на сътрудник 007 е изпълнен с ръкопашен пердах и сантиментални истории с красиви дами, само че той няма даже далечно подобие с активността на същинските разузнавачи. Рицарите на заплаща и кинжала, както обичайно назовават разузнавачите още от древността, са с изострен разум, стоманени нерви, бързи и точни реакции и безпогрешна вътрешен глас, те са доста положителни психолози и превъзходни артисти. Те имат висока степен на прочувствена просветеност, ценят работата в екип, постоянно съблюдават закона и не страдат от липса на морал, за разлика от филмовия воин.
– Кои са героите на вашата книга?
–Това са 15 от най-интересните бойци на „ тихия фронт ” от времето на Царска България до наши дни. Разказвам за ген. Васил Зикулов, който е най-дългогодишния началник на военното разузнаване в цяла Европа; за ген. Владо Тодоров – единствения военачалник от Държавна сигурност, лежал и във „ фашистки ”, и в „ либерален ” затвор; за полк. Пеньо Пенев, който беше сменен против девет турски шпиони; за полк. Димитър Вандов, работил 40 години във външнополитическото разузнаване; за полк. Пеню Костадинов – единственият български шпионин, лежал в американски затвор.
В историята на шпионажа, както във всички секрети служби по света, обаче има и хора, които се слагат в услуга на непозната страна или непозната организация, с цел да събират и издават сведения, представляващи държавна загадка за страната, в която живеят. Причините? Главно идеологически. Или някакви користни цели. Много постоянно – пари. Нерядко – жалка случка, в която проиграват на дребно зара си. Предателите на родината постоянно намират опрощение за своето проваляне.
В края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век у нас бяха разкрити петима огромни шпиони, работили против България. И тъй като предателите постоянно се санкционират по-сурово, в сравнение с явните врагове, всичките бяха наказани на гибел. В тази книга описвам за трима от тях, най-интересните – Иван-Асен Георгиев, Радан Сарафов и Хенрих Шпетер. Чрез тях желая да отдам моето почитание към българското контраразузнаване, което е работило доста професионално, с цел да разкрие и обезврежда шпионската активност на тези предатели.
Надявам се на читателите да бъдат забавни и страниците, отдадени на топченгетата на Царска България, измежду които изключително се откроява митичният Никола Гешев.
– В доста известния в края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век ефирен сериал „ На всеки километър ”, пък и в други филми, както и в книгите от соцепохата той е обрисуван като един от най-сатанизираните мъже в новата ни история. Имал ли е Гешев персонален живот?
– Поради това, че цялостен живот е мъчителен работохолик, той остава ерген чак до 48-ата си година и има типичното държание на остарял ерген: себелюбив и самовлюбен – човек, привикнал да се преценява единствено със себе си и със своите стремежи. Каквото си реши – това прави. И дамата до него би трябвало да прави това, което той каже. Да се облича, както той харесва. Да не излиза на никое място, тъй като е ужасно ревностен. Докато той самият върви където си изиска и тя би трябвало да одобри това като нещо обикновено.
В книгата описвам за връзките му с разведената млада красавица Амалия Кирякова, с рядко красивата оперетна певица и актриса Надя Ножарова и с Черната Гана, записана в полицейската картотека за спецагенти под №741 с агентурното име „ Гана ”. Истинското й име е Катя Табакова. С нея Гешев се среща през 1932 година, когато тя е разкрита като механически началник на Окръжния комитет на Българската работническа партия в София. Набитото му око незабавно преценя, че тя има всички качества за конфиденциален помощник – красива, сексапилна, хитра, с необикновено умеене за нула време да завърта главите на мъжете. И не се излъгва: не един и двама конспиратори от комунистическите редици хлътват до уши по черните й очи и кръшна снага и доста скоро попадат в лапите на полицията.
След любови с няколко хубавици, Гешев, към този момент 48-годишен, подписва брак с една не толкоз впечатляваща жена. Казва се Веселина Добрева Стоянова и работи в Държавна сигурност, по-специално в бюро „ Печат ”, където задачата й е да държи връзка със столичните всекидневници. Преди това обаче цели осем години отсрочва деня на сватбата и урежда срещите си с нея в строго избрани дни – вторник, четвъртък и събота. Никакви изключения. Накрая, през май 1944 година, се дами, само че не кани на венчавката никакви посетители и тъй като родният му дом е потърпевш от бомбардировките, я води в квартира. (Животът му на сътрудник го принуждава постоянно да сменя квартирите.) Според неговата спътница в живота до края на дните си Гешев постоянно е бил бедният служител на реда, който с часове може да седи на чаша боза в някоя евтина сладкарница, с цел да не разхожда паралелно с нея вехтия си костюм.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ