Вселенската патриаршия ни обяви война
Велизар ЕНЧЕВ
Член Първи (ал. 3) от Устава на Българската православна черква гласи:
" Самоуправляващата се Българска православна черква - Българска Патриаршия е приемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима. "
Решението на Вселенската патриаршия за признаването на Македонската православна черква под името Охридска архиепископия е публично оповестена война на БПЦ.
След този акт на гръцката Вселенска патриаршия, осъществен в съгласуваност със светските и църковните управляващи в Скопие, българските лобисти за скоростното пускане на договаряния за участието на Северна Македония в Европейски Съюз би трябвало да си посипят главата с пепел.
Липсата на реакция на българското Министерство на външните работи не трябва да ни изненадва. Мълчанието на дипломацията ни ще се оправдае с комфортното опрощение, че дейностите на Вселенската патриаршия са църковен, а не всемирски проблем.
Патриаршията в Цариград слага на една повърхност два казуса, които в действителност са със сходни исторически корени - автокефалността на Украинската черква и на Македонската черква. Първата до неотдавна бе в диоцеза на Руската православна черква, втората - в границите на Сръбската православна черква.
БПЦ изгуби своя клир във Вардарска и Егейска Македония, откакто Царство България изгуби Междусъюзническата и Първата международна война през 1913-а и 1918-а. РПЦ изгуби своите позиции в Украйна, откакто Съюз на съветските социалистически републики изгуби " Студената война " през 1989-а.
Тъжната историческа поука е явна: когато една страна губи на бойните полета на " горещите " и " студените " войни, тя губи и на църковното поле.
Вселенският патриарх Вартоломей нападна православните църкви в Москва и Белград, само че в действителност ударът е против Българската православна черква, българската страна и българската история.
На 11 май македонският коментатор Драган Павлович - Латас (етнически сърбин), съобщи в скопската телевизия " Канал 5 ": " Решението на Вселенската патриаршия идва в точното време, с цел да спре българизацията на македонската черква от хора, позоваващи се на тогавашната Екзархия "...
В същия ден британският професор по балканска история в Оксфорд Джеймс Петифър написа в Туитър: " Решението на Истанбул е взето под напън, от външни съветници на патриарх Вартоломей, като задачата е една - да се посекат българските упоритости в Охрид. Вселенският патриарх си играе с огъня, той няма пълномощия за сходно деяние, те принадлежат на общ църковен събор. Много православни (не единствено руснаци) считат, че неговият престиж е съществено злепоставен от неканоничното му решение да признае автокефалността на Украинската православна черква ".
Откровението на Латас и обективният взор на проф. Петифър отварят очите и на слепите за историческата истина.
Но дали в Брюксел и Вашингтон ще чуят думите на проф. Петифър?
Член Първи (ал. 3) от Устава на Българската православна черква гласи:
" Самоуправляващата се Българска православна черква - Българска Патриаршия е приемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима. "
Решението на Вселенската патриаршия за признаването на Македонската православна черква под името Охридска архиепископия е публично оповестена война на БПЦ.
След този акт на гръцката Вселенска патриаршия, осъществен в съгласуваност със светските и църковните управляващи в Скопие, българските лобисти за скоростното пускане на договаряния за участието на Северна Македония в Европейски Съюз би трябвало да си посипят главата с пепел.
Липсата на реакция на българското Министерство на външните работи не трябва да ни изненадва. Мълчанието на дипломацията ни ще се оправдае с комфортното опрощение, че дейностите на Вселенската патриаршия са църковен, а не всемирски проблем.
Патриаршията в Цариград слага на една повърхност два казуса, които в действителност са със сходни исторически корени - автокефалността на Украинската черква и на Македонската черква. Първата до неотдавна бе в диоцеза на Руската православна черква, втората - в границите на Сръбската православна черква.
БПЦ изгуби своя клир във Вардарска и Егейска Македония, откакто Царство България изгуби Междусъюзническата и Първата международна война през 1913-а и 1918-а. РПЦ изгуби своите позиции в Украйна, откакто Съюз на съветските социалистически републики изгуби " Студената война " през 1989-а.
Тъжната историческа поука е явна: когато една страна губи на бойните полета на " горещите " и " студените " войни, тя губи и на църковното поле.
Вселенският патриарх Вартоломей нападна православните църкви в Москва и Белград, само че в действителност ударът е против Българската православна черква, българската страна и българската история.
На 11 май македонският коментатор Драган Павлович - Латас (етнически сърбин), съобщи в скопската телевизия " Канал 5 ": " Решението на Вселенската патриаршия идва в точното време, с цел да спре българизацията на македонската черква от хора, позоваващи се на тогавашната Екзархия "...
В същия ден британският професор по балканска история в Оксфорд Джеймс Петифър написа в Туитър: " Решението на Истанбул е взето под напън, от външни съветници на патриарх Вартоломей, като задачата е една - да се посекат българските упоритости в Охрид. Вселенският патриарх си играе с огъня, той няма пълномощия за сходно деяние, те принадлежат на общ църковен събор. Много православни (не единствено руснаци) считат, че неговият престиж е съществено злепоставен от неканоничното му решение да признае автокефалността на Украинската православна черква ".
Откровението на Латас и обективният взор на проф. Петифър отварят очите и на слепите за историческата истина.
Но дали в Брюксел и Вашингтон ще чуят думите на проф. Петифър?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ