„Св.Димитър“ в Тетово пази спомена за славния български род на Мара Бунева
Велислав Илиев, БГНЕС
Храмът „ Св.Димитър “ в Тетото, в западната част на днешна Северна Македония, пази загатна за славния жанр на Мара Бунева. Легендарната българка на днешния ден преди 96 години разстрелва българомразеца Велимир Прелич на моста на р. Вардар в Скопие.
„ Св.Димитър “ е издигнат със средствата на дядото на Мара Бунева - Захари Манойлов. И до през днешния ден в храма и към него ясно си личат българските корени и българското минало. В двора са непокътнати надгробни плочи със остарелия български правопис, само че част от следите са заличени по време на цялостната реорганизация на църквата при започване на 90-те години на предишния век.
Мара Бунева е по-малката сестра на известния бунтовник от Вътрешна македонска революционна организация Борис Бунев, който я притегля в редиците на организацията.
Корените на нейния героизъм се зараждат през декември 1927 година По това време в Скопие се организира правосъден развой против дейци на Македонската младежка загадка революционна организация (ММТРО). На правосъдната пейка застават 20 български студенти, които в хода на процеса са изтезавани по извънредно безчовечен метод от прокурора Велимир Прелич. По заповед на сръбския инквизитор главите на македонските българи са стягани на менгеме, а ръцете и краката им са трошени. Нечуваните, даже и по времето на османското господство, зверства не оставят различен избор - ръководеното от Иван Михайлов Вътрешна македонска революционна организация издава смъртна присъда на Прелич.
С осъществяването на покушението се нагърбва Мара Бунева, която година по-рано се е завърнала в родното Тетово. Героинята се открива в Скопие и то не където и да е, а в къщата, намираща се в съседство с дома на Прелич. Успява да се сближи със сръбския прокурор и да завоюва доверието му, което е доказателство за изключителния таен гений освен на Бунева, само че и на всички смели дейци на Вътрешна македонска революционна организация от епохата.
На 13 януари Бунева убива Прелич на Каменния мост на Вардар, а по-късно, с цел да не бъде хваната от тираните на Македония, се прострелва в гърдите и умира ден по-късно. На въпроса за какво е умъртвила Прелич, Мара Бунева дава отговор: „ Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си “.
Себепожертвователната акция още веднъж разсънва интереса на европейската преса към нерешения Македонски въпрос.
Големият френски вестник „ Ла Франс “ написа: „ Истината, която Франция би трябвало да знае е, че тези терористични дейности в действителност са дело не на вулгарни разбойници, а на един недоволен народ! “.
Австрийският “Тагеспост “ възкликва: „ Лозунгът на организацията е: Свобода или гибел! Нейните последователи не се предават живи на неприятеля. Те знаят единствено едно: битка против непознатото насилническо владичество. Вътрешна македонска революционна организация е дамоклевият меч на Балкана – тя не може да се хване и където се поставя въоръжената ѝ ръка, там остават кървави следи. Тя е на всички места и на никое място “.
Френският вестник „ Йовър “ назовава Мара Бунева „ македонската Шарлот Корде “.
Мара Бунева почина за правото на свободен и заслужен живот на македонските българи, като наказа един от знаците на десетилетното сръбско подтисничество в Македония, тъй като тя и други велики фигури от Вътрешна македонска революционна организация отхвърлиха да сведат глава пред това сърбите да беснеят в земята на дедите им. /БГНЕС
Храмът „ Св.Димитър “ в Тетото, в западната част на днешна Северна Македония, пази загатна за славния жанр на Мара Бунева. Легендарната българка на днешния ден преди 96 години разстрелва българомразеца Велимир Прелич на моста на р. Вардар в Скопие.
„ Св.Димитър “ е издигнат със средствата на дядото на Мара Бунева - Захари Манойлов. И до през днешния ден в храма и към него ясно си личат българските корени и българското минало. В двора са непокътнати надгробни плочи със остарелия български правопис, само че част от следите са заличени по време на цялостната реорганизация на църквата при започване на 90-те години на предишния век.
Мара Бунева е по-малката сестра на известния бунтовник от Вътрешна македонска революционна организация Борис Бунев, който я притегля в редиците на организацията.
Корените на нейния героизъм се зараждат през декември 1927 година По това време в Скопие се организира правосъден развой против дейци на Македонската младежка загадка революционна организация (ММТРО). На правосъдната пейка застават 20 български студенти, които в хода на процеса са изтезавани по извънредно безчовечен метод от прокурора Велимир Прелич. По заповед на сръбския инквизитор главите на македонските българи са стягани на менгеме, а ръцете и краката им са трошени. Нечуваните, даже и по времето на османското господство, зверства не оставят различен избор - ръководеното от Иван Михайлов Вътрешна македонска революционна организация издава смъртна присъда на Прелич.
С осъществяването на покушението се нагърбва Мара Бунева, която година по-рано се е завърнала в родното Тетово. Героинята се открива в Скопие и то не където и да е, а в къщата, намираща се в съседство с дома на Прелич. Успява да се сближи със сръбския прокурор и да завоюва доверието му, което е доказателство за изключителния таен гений освен на Бунева, само че и на всички смели дейци на Вътрешна македонска революционна организация от епохата.
На 13 януари Бунева убива Прелич на Каменния мост на Вардар, а по-късно, с цел да не бъде хваната от тираните на Македония, се прострелва в гърдите и умира ден по-късно. На въпроса за какво е умъртвила Прелич, Мара Бунева дава отговор: „ Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си “.
Себепожертвователната акция още веднъж разсънва интереса на европейската преса към нерешения Македонски въпрос.
Големият френски вестник „ Ла Франс “ написа: „ Истината, която Франция би трябвало да знае е, че тези терористични дейности в действителност са дело не на вулгарни разбойници, а на един недоволен народ! “.
Австрийският “Тагеспост “ възкликва: „ Лозунгът на организацията е: Свобода или гибел! Нейните последователи не се предават живи на неприятеля. Те знаят единствено едно: битка против непознатото насилническо владичество. Вътрешна македонска революционна организация е дамоклевият меч на Балкана – тя не може да се хване и където се поставя въоръжената ѝ ръка, там остават кървави следи. Тя е на всички места и на никое място “.
Френският вестник „ Йовър “ назовава Мара Бунева „ македонската Шарлот Корде “.
Мара Бунева почина за правото на свободен и заслужен живот на македонските българи, като наказа един от знаците на десетилетното сръбско подтисничество в Македония, тъй като тя и други велики фигури от Вътрешна македонска революционна организация отхвърлиха да сведат глава пред това сърбите да беснеят в земята на дедите им. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ