Св. свещеномъченик Григорий, просветител на Армения
Великият просветник на Армения, св. Григорий, живял в третия и първата четвърт на четвъртия век.
Той произхождал от знатни и благородни родители езичници, сродници с царския дом на персийския държател Артабан и на брат му арменския цар Курсар.
Започнала война сред арменци и перси. Григорий, тогава още дете, избягал с родителите си от Армения в Кесария Кападокийска. Там се срещнал с християнската религия. Приел свето Кръщение.
Като възмъжал, встъпил в брак. Имал двама синове, Ортан и Аростан. Посветил ги в работа на Църквата.
Подир гибелта на жена си Григорий се върнал в Армения и постъпил на работа при цар Тиридат. Заради вярната му работа царят го обичал доста, само че като разбрал, че Григорий е християнин, Тиридат люто се разгневил. Започнал да го принуждава да се отхвърли от християнството и да се поклони на идолите. Григорий не отстъпил от вярата си. Затова бил подложен на тежки мъчения. След това го хвърлили в дълбока яма, с цел да го уморят. Но всемогъщият Бог го запазил незасегнат в тази яма. Той внушил на една благочестива вдовица да спуска всеки ден храна на мъченика. Така Григорий прекарал в тая яма 14 години.
През тия години избягали от Рим и се заселили в Армения, покрай планината Арарат, в девически манастир 37 монахини, преследвани от Диоклетиан. Между тях била преподобна Рипсимия, която се отличавала с невероятна хубост.
Тиридат продължавал да преследва християните в своето царство.
Нападнал и тоя девически манастир. Всички сестри били подложени на страшни изтезания и починали страдалчески.
Заради тая свирепост Бог санкционирал Тиридат. Той се побъркал и замязял на звяр.
Насън сестрата на царя получила напътствие, че Тиридат няма да се излекува, в случай че Григорий не бъде изваден от ямата. Мъченикът бил неотложно изваден и пуснат на независимост.
Най-напред Григорий запитал за телата на убитите девойки, които лежали непогребани към този момент 9 дни. Като събрал разхвърляните им остатъци, той ги погребал близо до столичния град. Тук довел болния цар, помолил се горещо за него и така го излекувал.
По тоя метод станал още веднъж непосредствен на царя. Добил право да учи народа на християнската религия и да зове всички към смирение. Издигнал черква на мястото, където били заровени монахините.
В 305 година царят изпратил Григорий в Кесария Кападокийска да бъде ръкоположен за свещеник. Като се върнал, съпроводен от доста свещеници, той покръстил целия царски дом и цялата страна
Св. Григорий приключил своя изстрадал живот в 325 година.
Част от неговите мощи се пази и до момента в Ечмиадзинския манастир, повдигнат, където били заровени Рипмисия и другите девойки мъченици.
След гибелта на св. Григорий Просветител в епископски ранг бил въздигнат неговия наследник Аростан, който траял делото на татко си. Той бил един от 318-те отци на Първия космополитен събор, станал в Никея в 325 година
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Той произхождал от знатни и благородни родители езичници, сродници с царския дом на персийския държател Артабан и на брат му арменския цар Курсар.
Започнала война сред арменци и перси. Григорий, тогава още дете, избягал с родителите си от Армения в Кесария Кападокийска. Там се срещнал с християнската религия. Приел свето Кръщение.
Като възмъжал, встъпил в брак. Имал двама синове, Ортан и Аростан. Посветил ги в работа на Църквата.
Подир гибелта на жена си Григорий се върнал в Армения и постъпил на работа при цар Тиридат. Заради вярната му работа царят го обичал доста, само че като разбрал, че Григорий е християнин, Тиридат люто се разгневил. Започнал да го принуждава да се отхвърли от християнството и да се поклони на идолите. Григорий не отстъпил от вярата си. Затова бил подложен на тежки мъчения. След това го хвърлили в дълбока яма, с цел да го уморят. Но всемогъщият Бог го запазил незасегнат в тази яма. Той внушил на една благочестива вдовица да спуска всеки ден храна на мъченика. Така Григорий прекарал в тая яма 14 години.
През тия години избягали от Рим и се заселили в Армения, покрай планината Арарат, в девически манастир 37 монахини, преследвани от Диоклетиан. Между тях била преподобна Рипсимия, която се отличавала с невероятна хубост.
Тиридат продължавал да преследва християните в своето царство.
Нападнал и тоя девически манастир. Всички сестри били подложени на страшни изтезания и починали страдалчески.
Заради тая свирепост Бог санкционирал Тиридат. Той се побъркал и замязял на звяр.
Насън сестрата на царя получила напътствие, че Тиридат няма да се излекува, в случай че Григорий не бъде изваден от ямата. Мъченикът бил неотложно изваден и пуснат на независимост.
Най-напред Григорий запитал за телата на убитите девойки, които лежали непогребани към този момент 9 дни. Като събрал разхвърляните им остатъци, той ги погребал близо до столичния град. Тук довел болния цар, помолил се горещо за него и така го излекувал.
По тоя метод станал още веднъж непосредствен на царя. Добил право да учи народа на християнската религия и да зове всички към смирение. Издигнал черква на мястото, където били заровени монахините.
В 305 година царят изпратил Григорий в Кесария Кападокийска да бъде ръкоположен за свещеник. Като се върнал, съпроводен от доста свещеници, той покръстил целия царски дом и цялата страна
Св. Григорий приключил своя изстрадал живот в 325 година.
Част от неговите мощи се пази и до момента в Ечмиадзинския манастир, повдигнат, където били заровени Рипмисия и другите девойки мъченици.
След гибелта на св. Григорий Просветител в епископски ранг бил въздигнат неговия наследник Аростан, който траял делото на татко си. Той бил един от 318-те отци на Първия космополитен събор, станал в Никея в 325 година
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ