Обирът на Lufthansa остава в историята като един от най-успешните на американската мафия
Великите кражби постоянно се считат за изключително предизвикателство за всеки нарушител. От една страна би трябвало да знаем, че чистите пари са постоянно царят на обирите. Те могат да се скрият елементарно, да се влагат и прикрият за разлика от всички останали типове кражби. Професионалните нарушители заобикалят скъпоценните камъни и изкуството, заради простата причина, че в никакъв случай не печелят изключително от него. Те доставят един артикул, само че същият би трябвало да се продаде, оцени и на финала се оказва, че целият риск се обезценява.
Точно затова мнозина се насочват точно към сухите пари. А и се оказва, че постоянно има един вътрешен човек, който на драго сърце ще асистира против %. През далечната 1978 година в полезрението на обирджиите попада немската самолетна компания Lufthansa. Обикновено се изисква подготовка и внимание към детайлите, само че през същата година Джими Бърк (член на семейството Лукезе) има доста сигурен човек за приключване на работата. Мартин Кръгман се занимава с незаконни залози и към този момент е съумял да притегли задоволително обезверени хора в своята мрежа.
Сред тях е точно Луис Върнър, който няма никаква визия от спорт и към този момент дължи към 20 000 $, към 100 000 $ през днешния ден. Луис бил подготвен да асистира, само че в подмяна желае неговият дълг да бъде изчистен. Така се стига и до самия Бърк, който схванал, че в края на годината, немската компания ще достави сериозна сума на товарния терминал Джон Ф. Кенеди. Върнър дължал пари и на собствен сътрудник – Питър Грунуолд, затова бил подготвен да сложи своята работа, както и свободата си в името на чистите сметки. Луис и Питър към този момент съумели да откраднат сумата от 22 000 $ от своя шеф и покрили своите каузи толкоз добре, че никой не ги заподозрял.
Успехът им ги предиздвикал да потърсят помощ от по-изпечените обирджии и при възможен триумф да се насладят на разточителен и нехаен живот. Мафиотите наемат още 5 индивида и според от ролята им в обира, всеки може да си тръгне със сумата сред 10 и 50 хиляди $. Върнър можел да получи 10% от цялата сума, а той самият знаел доста добре, че самолетът ще кацне с почти 6 милиона $. Какво може толкоз да се обърка? На 11 декември в 3 часа сутринта, маскирана група от 6 индивида влиза в хангара на Lufthansa и се насочва към товарното помещение.
По пътя си среща Джон Мъри – първият им пленник, който дружно с още 5 души ще бъде завързан в помещението за отмора. Докато обирът е в ход, един от чиновниците – Кери Уолън, минава около спрян микробус. Любопитството му изиграва неприятна смешка и преди да успее да зададе своите въпроси на непознатите, получава удар с револвер, виковете му за помощ са заглушени. Много скоро е подложен по очи в стаята за отмора при останалите заложници.
Престъпниците стартират да товарят 72 кутии с небелязани банкноти в микробуса. Задържаните заложници получават информация да не се обаждат в полицията пред 4 часа и 30 минути. Тогава е направено и първото позвъняване. Обирът е към този момент факт. Обирджиите се събират в гаража на Бърк в Бруклин. Кутиите се вадят от микробуса и се разпределят по равно в два автомобила. Господата се разделят на две и колите изчезват в незнайна посока. Основно условие в обирите е да не остават никакви следи. За страдание Парнъл Едуардс не съумява да унищожи микробуса.
По проект возилото би трябвало да бъде закарано в Ню Джърси, където Джон Готи на драго сърце ще го разфасова. Вместо това, Едуард паркира микробуса пред жилището на приятелката си, а още по-лошото е, че стопира пред противопожарен кран. Возилото стои цели два дни пред домашния адрес и най-после полицията го открива. За тази небрежност, водачът е поръчан от мафията и няколко дни по-късно е разстрелян. Междувременно ФБР публично стартират следствие и съумяват да смъкват отпечатъци от транспортното средство.
Подозренията им са ориентирани напълно към екипа на Бърк и заповед за следене е издадена мигновено. Скоро всеки един участник в обира участва в листата за подслушване, следене с хеликоптер, инспекция на сметките и още доста други. Агентите съумяват да запишат гласа на Анджело Сепе, който приказва за кафявите чанти на Lufthansa, а скоро споделя на другар по какъв начин е скрил своята част в покрива на къщата. Според американските закони, това не е задоволително за издаването на заповед за обиск, затова господата не престават да търсят.
По това време Хил към този момент вижда дивата параноя в очите на своя сътрудник Джими Бърк. Провалът на Едуард е коствал живота му, а в следствие и други участници са заличени от мафиотите. Докато очевидците и участниците изчезват един по един, ФБР към този момент имат задоволително информация за Луис Върнър. През 1979 година той е единственият наказан на 15 години затвор. Вече не се работи толкоз върху обира, колкото върху хората, които са умъртвили всички участници. Един от заложниците ще показа, че всички причинители са били доста добре осведомени с хангара и доста добре знаели кои сейфове да отворят. Само чиновниците знаели, че с цел да не се включи алармата, едната врата на сейфа би трябвало да се затвори, преди да се отвори идната.
Разследването продължава много дълго, само че по този начин и няма задоволително доказателства, с цел да се открият същинските причинители. Едва през 2014 година ще изникне още едно име – Винсънт Асаро. Като човек на висок пост във семейството Бонано, същият е упрекнат за присъединяване в обира, а очевидецът, който дава показания против него е Гаспар Валенти – неговият братовчед. Разследването се води напълно върху показанията на братовчеда, а юристът на Винсънт ще съобщи, че това е най-лошият очевидец, който в миналото е виждал. По същото време Даниел Симоне написа историята на прословутия грабеж и точно от Хенри Хил схваща, че Винсънт освен не е взел участие, само че и в никакъв случай не е бил канен.
След като няма защо да се заловен, управляващите в следствие пускат Винсънт на независимост. До този миг парите въобще не са открити. Една от аргументите е, че Джими Бърк побързал да заличи всички, изключително откакто Едуард по този начин и не съумял да прикрие следите. По негово разпореждане стартира избиването на всички, които могат да предложат някаква информация. Мартин Кругман живее съвсем месец след обира. Неговото ликвидиране е поръчано, тъй като обирджията си помислил, че може да изнудва мафиота. Поискал половин милион $, с цел да не отиде във ФБР и да опише всичко. Парите са му обещани, само че на срещата се среща с чистачите на фамилия Бонано, които бързо разчленили жертвата.
Тялото му в никакъв случай не е намерено, а през 1986 година се има вяра, че е умрял и неговата брачна половинка получава сумата от 135 000 $. Ричърд Ийтън взема решение да задържи част от парите. Опитва се да закупи кокаин за 250 000 $, само че в следствие се оказва, че е бил излъган. За това нарушение тялото му е намерено в хладилен камион, окачено дружно с другите месни артикули. Том Монтеленое живее малко повече, само че някъде през март стартират да го подозират за съдействие с останалите двама. Луис Кафора се оказва изключително добър другар на Бърк, с който лежат дружно в пандиза.
Същият е потърсен, с цел да изпере част от парите. Единственият проблем е, че същият не може да пази загадка, живее бурно и постоянно се хвали какъв брой мощни връзки има с мафията. От нелепост споделя на брачната половинка си, че ще пере извоюваното от обера с авио компанията и Бърк няма различен избор, с изключение на да убие и двамата. От нелепост мъжът е закупил розов Cadillac на своята обичана. Возилото е намерено на няколко пресечки от мястото на престъплението, до момента в който телата в никакъв случай. Джо „ Буда “ Манри е също добър другар на поръчителя на обира, само че също така работи като супервайзър за Air France.
Той неведнъж получава покана от ФБР да даде показания и да бъде включен в програмата за отбрана на очевидците, само че е прекомерно предан. Неговият другар не е на същото време и незабавно щом се появяват федералните, бързо съумява да го ликвидира. Паоло ЛиКастри е последният, който получава смъртната присъда. Неговата работа е да подсигурява 200 хиляди $ за семейство Гамбини. Най-вероятно е потърсил сумата и по тази причина безсрамие е екзекутиран, тялото му е намерено към шест месеца след изтезанието. Къде отиват парите, това е огромният въпрос в целия грабеж.
През 2015 година Робърт Сбирна пуска книга, по която работи с член на мафията от семейство Бонано. Той споделя, че цялата сума била сред 2 и 4 милиона $. Парите били сложени в сейфове в банка, а ключовете били предадени на двете дъщери на Бърк. В следствие достъп до тях има Антъни Инделикато. Човекът похарчил към 250 хиляди $ за филм, който в никакъв случай не се осъществя, а останалите пари са изхарчени в казина, само че без особена облага.
