Велики Преслав е втората българска столица (от 893 до 969

Велики Преслав е втората българска столица (от 893 до 969 г.). Градът е зародил през първата половина на IX век, по време на ръководството на хан Омуртаг, като боен лагер с укрепен замък и гарнизон. След Преславския църковно-народен събор през 893 година е провъзгласен за столица на българската страна от цар Симеон Велики (епохата на "Златния век ").

Преслав е прочут като средище на нравствен и литературен живот, свързва се със славянската книжовност и със Златния век на българите по време на ръководството на цар Симеон I (управлявал 893 – 927 г.). В епохата на Българското средновековие Преслав се трансформира в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими монументи на културата на Плиска и Преслав. Най-великите хора на перото са работили тук - Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Презвитер Козма.

Внушителното строителство, разгърнало се в новата столица по времето на цар Симеон, било ориентирано към построяването на една надеждна отбранителна система. Но той имал още една цел: да оформи града като център, заслужен да съперничи по величие и забележителни архитектурни достижения на самия Константинопол - град, който той добре познавал.

Дворцовият комплекс бил обвързван с тронната палата посредством по този начин наречената "топла връзка " - едно в действителност автентично решение. Строено било крепко, за епохи. Доказателство са стоманените скоби, свързвали каменните блокове. Втората българска столица е разполагала с водоснабдителна и канализационна мрежа, открита е и баня с хитроумно построено подово отопление.
Един от най-запазените археологически обекти от славното минало на Преслав е по този начин наречената Кръгла или Златна черква.

Току под забележителната постройка на храма е скромният монумент на нейния изобретател, учителя Йордан Господинов, поискал да откри безконечния си покой точно тук. Макар и без особено обучение, той не се съгласява с мнението на съветския академик проф. Успенски, че „ преславските старини са изцяло разграбени и дават обещание малко в научно отношение ". И се оказва прав - открива Кръглата /Златна/ Симеонова черква, само че освен нея, по тази причина с съображение го назовават „ българският Шлиман ". Заедно с близкия си другар Карел Шкорпил той притегля именити жители на Преслав и по този начин се ражда археологическото сдружение „ Тича ".

Националният историко-археологически резерват и музей "Велики Преслав " включва реставрирани и консервирани елементи от разкопките на средновековния град Преслав и музей, в който се съхраняват част от откритите предмети. Музеят се намира в непосредствена непосредственост до актуалния град и е ситуиран върху руините на остарялата българска столица Велики Преслав (893-972 г.) и обгръща към 500 хектара от нейната повърхност.

Музеят е учреден на 26 октомври 1906 година по самодейност на Юрдан Господинов и локалното Археологическо сдружение "Тича ". Сградата, в която се намира през днешния ден, е приключена през 1981 година. До този миг на територията на резервата и неговата местност са открити десетки недвижими монументи, а в експозицията на музея могат да се видят истински творби на старобългарското и средновизантийско изкуство. Музеят съхранява над 35 хиляди предмета, към 1700 от които са изложени за посетителите. Сред тях са шедьоври като керамичната икона на Св. Теодор Стратилат, Преславското златно богатство и Керамичният иконостас от Дворцовия манастир, взели участие в редица български и интернационалните изложения.

Експозицията на музея включва Преславското богатство, съдържащо над 170 предмета от злато, сребро и бронз, присъщата за Преслав рисувана бяла керамика (облицовъчни плочки, домашен съдове и икони), както и една от най-големите в света сбирки от средновизантийски печати от интервала 971-1088 година.

Резерватът "Велики Преслав " е измежду Стоте национални туристически обекта.