Разпети петък - най-тъжният ден за християните
Велики петък е най-тежкият ден за Божия наследник Иисус Христос. Той бил разпитван, вменили му виновност, а римският наместник Пилат Понтийски, подстрекаван от тълпата, която ревяла " Разпни Го ", му издал тежка присъда.
Иисус би трябвало да дава отговор на подстрекателските въпроси на Синедриона, с цел да бъде упрекнат в осквернение и съден съгласно юдейските закони. След като не съумяват с тази тактика, съдиите Го упрекват, че се е нарекъл Цар юдейски и приготвя протест против римското ръководство на провинция Юдея. Така те Го предават на съд на римския легат в провинцията Пилат Понтийски. Той също счита обвиняванията за погрешни и предлага да Го освободи, само че тълпата, която се е събрала пред двореца му крещи: " Разпни го, разпни го ". Това е същата тази навалица, която в неделя е скандирала в възторг " Осанна, Осанна ".
Пилат си измива ръцете, с цел да не падна кръвта на Христа върху него и Го предава на бойците. За подбив те разпореждат на главата Му трънен венец вместо корона и Го повеждат към Голгота - лобното място за разтягане на кръст на разбойниците и враговете на империята.
Нарамил тежкия кръст, с изранени нозе и обляно в пот и кръв лице, Иисус поема последния си път към хълма Голгота. Състрадателната Вероника изтрива лицето Му с кърпата си и я хвърля върху керемидите на оградата около, която минават. Така се появяват първите неръкотворни облици на Спасителя - " Свети Убрус " / " Светото було за глава " / и " Светата Тигла " /от латинското тегула - керемида/.
На лобното място Христос е прикрепен към Кръста и разпнат сред двама нарушители. " Беше третият час и Го разпнаха. Имаше надпис за виновността Му: Цар юдейски. С Него разпнаха и двама разбойници, единият отдясно Нему, а другият отляво. И се сбъдна Писанието, което споделя: " и към беззаконници бе присъединен " /Марк, 15:25-28/.
На Велики петък не се отслужва литургия. Сутринта в храма се изнася светата плащаница, чието носене припомня за носенето на Христовото тяло към Гроба. Вечерта се прави символичното опело Христово.
При изнасянето на Плащаницата се съблюдава и специфичен обред. Певецът застава пред северната врата на Св. Олтар и стартира постепенно да пее първата стихира, а след него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят Св. Плащаница, обикалят три пъти към разпятието и приготвената маса (кувуклия) и поставят плащаницата на масата.
Според визиите на мнозина минаването под масата се прави за здраве, шанс и опрощаване на греховете. Църквата обаче смята тези тълкувания за неправилни. Християните идват в храма и носят цветя по този начин, както се отива на заравяне на непосредствен и безценен човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението, а по-късно целуват поредно Христовото Тяло извезано на Плащаницата, Евангелието и Кръста и поставят цветята. Навеждат се и минават под издигнатото място, като по този метод показваме нашето поклонение, примирение и тъга пред гроба Господен, само че също и признателност за изкуплението което ни подари Спасителят. После още веднъж се покланяме пред издигнатия огромен Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.
Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна разтуха знак на вярата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го слагаме над иконите, с цел да ни припомня, че чакаме великия ден.
В този смисъл минаването под масата не от суетна религия за здраве, шанс и сбогуване на греховете, а водени от чиста и мощна религия се покланяме на Христовия гроб.
Източник: БГНЕС
Редактор: Деница Райкова
Иисус би трябвало да дава отговор на подстрекателските въпроси на Синедриона, с цел да бъде упрекнат в осквернение и съден съгласно юдейските закони. След като не съумяват с тази тактика, съдиите Го упрекват, че се е нарекъл Цар юдейски и приготвя протест против римското ръководство на провинция Юдея. Така те Го предават на съд на римския легат в провинцията Пилат Понтийски. Той също счита обвиняванията за погрешни и предлага да Го освободи, само че тълпата, която се е събрала пред двореца му крещи: " Разпни го, разпни го ". Това е същата тази навалица, която в неделя е скандирала в възторг " Осанна, Осанна ".
Пилат си измива ръцете, с цел да не падна кръвта на Христа върху него и Го предава на бойците. За подбив те разпореждат на главата Му трънен венец вместо корона и Го повеждат към Голгота - лобното място за разтягане на кръст на разбойниците и враговете на империята.
Нарамил тежкия кръст, с изранени нозе и обляно в пот и кръв лице, Иисус поема последния си път към хълма Голгота. Състрадателната Вероника изтрива лицето Му с кърпата си и я хвърля върху керемидите на оградата около, която минават. Така се появяват първите неръкотворни облици на Спасителя - " Свети Убрус " / " Светото було за глава " / и " Светата Тигла " /от латинското тегула - керемида/.
На лобното място Христос е прикрепен към Кръста и разпнат сред двама нарушители. " Беше третият час и Го разпнаха. Имаше надпис за виновността Му: Цар юдейски. С Него разпнаха и двама разбойници, единият отдясно Нему, а другият отляво. И се сбъдна Писанието, което споделя: " и към беззаконници бе присъединен " /Марк, 15:25-28/.
На Велики петък не се отслужва литургия. Сутринта в храма се изнася светата плащаница, чието носене припомня за носенето на Христовото тяло към Гроба. Вечерта се прави символичното опело Христово.
При изнасянето на Плащаницата се съблюдава и специфичен обред. Певецът застава пред северната врата на Св. Олтар и стартира постепенно да пее първата стихира, а след него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят Св. Плащаница, обикалят три пъти към разпятието и приготвената маса (кувуклия) и поставят плащаницата на масата.
Според визиите на мнозина минаването под масата се прави за здраве, шанс и опрощаване на греховете. Църквата обаче смята тези тълкувания за неправилни. Християните идват в храма и носят цветя по този начин, както се отива на заравяне на непосредствен и безценен човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението, а по-късно целуват поредно Христовото Тяло извезано на Плащаницата, Евангелието и Кръста и поставят цветята. Навеждат се и минават под издигнатото място, като по този метод показваме нашето поклонение, примирение и тъга пред гроба Господен, само че също и признателност за изкуплението което ни подари Спасителят. После още веднъж се покланяме пред издигнатия огромен Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.
Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна разтуха знак на вярата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го слагаме над иконите, с цел да ни припомня, че чакаме великия ден.
В този смисъл минаването под масата не от суетна религия за здраве, шанс и сбогуване на греховете, а водени от чиста и мощна религия се покланяме на Христовия гроб.
Източник: БГНЕС
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ