Изневярата днес е разрешена, но има голяма забрана
Те ти, младоженка, Спасовден! Всеки е чувал крилатата национална фраза. Но замисляли ли сте се какво тъкмо значи тя? Отговорът е фрапантен - изневярата на Спасовден е позволена.
Репликата идва от националния бит за лечение на неплодородие. Според националните вярвания изневярата в нощта против Спасовден не се брои за кръшкане, тъй като е с лечебна цел.
Жена и мъж, които нямат кръвна връзка, би трябвало да преспят под самодивско цвете. Двамата слагат върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и се заемат с главната задача. Около среднощ те би трябвало да лежат под самодивското цвете, познато като росен, и да мълчат. Малко преди първи петли, към 2 ч. през нощта, би трябвало да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат обратно. Смята се, че безплодието остава под росена. У дома никой, нито даже брачният партньор й, нямал право да пита дамата какво се е случило. Ако въпреки всичко някой се осмели да попита дали е имало секс, дамата трябвало да се направи, че не чува.
Според разказите от разнообразни краища на България съвсем без изключение бездетните дами раждали след 9 месеца. Затова разрешената невярност против Спасовден се почитала и епохи наред традицията не се прекъсвала. Ако дамата зачене в нощта преди Спасовден, се считало, че това е станало по магичен метод и не се тълкувало като блудничество. Всъщност това е един внимателен метод за контролиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не постоянно повода за безплодието е в дамата.
Спасовден се отбелязва постоянно в четвъртък, четиридесет дни след Великден. В националния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат срещу градушка, а последният от тях - Спасовден, е обвързван с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на независимост от Велики четвъртък. Според българските национални вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта против Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето за какво в навечерието на празника всички заболели и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.
Репликата идва от националния бит за лечение на неплодородие. Според националните вярвания изневярата в нощта против Спасовден не се брои за кръшкане, тъй като е с лечебна цел.
Жена и мъж, които нямат кръвна връзка, би трябвало да преспят под самодивско цвете. Двамата слагат върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и се заемат с главната задача. Около среднощ те би трябвало да лежат под самодивското цвете, познато като росен, и да мълчат. Малко преди първи петли, към 2 ч. през нощта, би трябвало да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат обратно. Смята се, че безплодието остава под росена. У дома никой, нито даже брачният партньор й, нямал право да пита дамата какво се е случило. Ако въпреки всичко някой се осмели да попита дали е имало секс, дамата трябвало да се направи, че не чува.
Според разказите от разнообразни краища на България съвсем без изключение бездетните дами раждали след 9 месеца. Затова разрешената невярност против Спасовден се почитала и епохи наред традицията не се прекъсвала. Ако дамата зачене в нощта преди Спасовден, се считало, че това е станало по магичен метод и не се тълкувало като блудничество. Всъщност това е един внимателен метод за контролиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не постоянно повода за безплодието е в дамата.
Спасовден се отбелязва постоянно в четвъртък, четиридесет дни след Великден. В националния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат срещу градушка, а последният от тях - Спасовден, е обвързван с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на независимост от Велики четвъртък. Според българските национални вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта против Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето за какво в навечерието на празника всички заболели и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ