Великата рок банда Beatles подписва първия си договор с ЕМИ.

Великата рок тайфа Beatles подписва първия си контракт с ЕМИ. Феновете на Apple най-вероятно знаят, че по същото време Стийв Джобс е едвам седем годишен и въобще няма проекти да трансформира Apple в империя. Едно обаче е несъмнено, нито една от двете страни не подозира, че скоро ще влезе в люта борба за музикалния азбучник на групата.

И както историята помни, това стълкновение е повече от епично. Успехът е повече от именит и почитателите в никакъв случай няма да не помнят творчеството от 60-те години на предишния век. Тогава излизат 8 албума, някои специфични шлагери и всичко това за почти 5 години работа. Успехите постоянно вървят и с главоболия от страна на продуцентите, кaто в същото време не е изненада за никого, че всяка компания желае да откри гениите, с които да печели милиони. И по този начин през 1968 година се ражда концепцията за основаването на лична музикална компания на групата, която носи името Apple Corps.

И 40 години по-късно двете студия – EMI и Apple Corps – ще държат правата върху 24 албума. Междувременно Стийв Джобс ще направи първата стъпка към Apple Computer през 1976 година Неговата компания е известна на абслютно всички и от 80-те години до през днешния ден можем да видим какъв голям скок е за софтуерната гражданска война. И някъде там се ражда добре познатата опция на iTunes, която позволяваше на потребителя да смъква музика от интернет непосредствено на своето устройство – iPod.

Днес услугата е изменена и предлага опция за стриймване на песните. И тъкмо феновете на компанията могат да си спомнят, че дълго време албумите на Beatles въобще не попадаха там. Дори и откакто Стийв Джобс постоянно ги представяше налични в някои устройства, изключително на формалните презентации. И всякога, когато излезе ново устройство, слуховете постоянно напомняха, че най-сетне всички проблеми сред Apple Corps и Apple са изчистени. Разбира се, нито един консуматор не е бил принуждаван да употребява услугите на iTunes, мнозина имат достъп до програмата и могат умерено да копират дисковете, само че откакто самият проблем стартира да печели внимание, всякога се ражда и това изказване.

И всякога е неверно. И по този начин продължаваме историята с далечната 1962 година и появяването на Браян Епстийн – управител на джаз клуб и тайфа, която носи името The Beatles. Епстийн се пробва да продаде групата на разнообразни звукозаписни компании, само че никой не вижда капацитета. Единствено EMI демонстрират някакво внимание, само че публично отхвърлят да подпишат с групата и оферират по-малката дъщерна компания Parlophone Records. Отношенията там въобще не са приказка.

В първите месеци Пийт Бест напуща групата. Музикантите откриват и идната истина, с цел да могат да поддържат публиката и интереса към себе си, всяка година би трябвало да пускат по два албума, да вървят по турнета и на практика да се трансфорат в изключителна техника на промишлеността. Когато Епстий умира, една изтощителна глава за групата завършва. Изведнъж се появява духовното извисяване, опиатите оказват помощ и с това концепцията за основаването на Apple Corp. Компанията стартира да работи, споделя до някаква степен правата с останалите известни компании и с това през 1968 година се ражда по този начин наречения „ бял албум “.

След него идва и „ Abby Road “ и без значение от всички останали студиа се пуска и „ Yellow Submarine “ и „ Let it Be “. Пол Маккартни и Ринго Стар държат всички права, до момента в който Нийл Аспинал получава поста управител. До друга степен компанията се пробва да основава кино продукции, както и да продуцира музика. Един от най-големите триумфи постоянно е правосъдните каузи. От 70-те години на предишния век, Apple Corp стартира да съди звукозаписните студиа за неизплатени суми. Все повече са и колаборациите с други компании, които съумяват цифрово да преиздадат албумите, Дисни също се появяват, с цел да подпишат договорка, с която да оформят правата за кино лентата „ Yellow Submarine “.

Изведнъж музиката им стартира да монетизира своя триумф, освен това много съществено. През 80-те години на предишния век, единственият метод за сдобиване с каквато и да е музика е посредством закупуването на плоча или аудио касета. Впрочем и до през днешния ден аудио касетите се оказват извънредно търсени от аудиофилите. Славата и на двата типа техника е на път да падне, изключително откакто се появяват добре познатите компютри. Дигитализирането на музика е реалност. Господата от Apple Corp не пропущат опцията да атакуван Стийв Джобс за Apple Computer през 1981 година

Това води до подписването на контракт, в който едната страна дава обещание да не популяризира музика, до момента в който другата няма да преследва компютърните технологии. Единственият проблем е, че скоро компютрите стартират да се оправят забележително добре и с музиката, което кара калифорнийската компания бързо да не помни подписания контракт. През 1989 година се пуска и първият компютър с Musical Digital Interface – MIDI. Адвокатите се срещат още веднъж през 1991 година и за следващ път подписват нов контракт.

През 2003 година се появява iTunes и търговията на песни стартира. През 2007 година излиза идващият слух за възможна конвенция. През 1986 година Apple Corps е описван от Джон Ленън като мястото, където всеки музикант може да пристигна да запише своята музика и да получи необходмия триумф. Съответно Брус Спайзър написа в книгата си, че това, което Apple Corp прави, не се разграничава от политиката на компанията на Стийв Джобс. И по този начин през 2007 година EMI публично афишират, че са изгладили връзките си с бандата и разрешават на калифорнийската компания да подпише толкоз мечтания контракт.

Но идната година музиката на The Beatles липсва, Пол Маккартни продължава да приказва с вяра, че най-сетне ще има схващане, само че и това не се случва. През септември 2009 година се пуска подправена вест, че Йоко Оно е съумяла да направи толкоз нужната крачка. Междувременно EMI отговорят, че договарянията не престават да текат. Едва след среща сред Пол, Ринго, Йоко Оно и Оливия Харисън – единствените притежатели и наследници на групата, договорът се случва.

Интересен факт е, че сделката е изключително краткотрайна (дигиталните копия ще са налични към две години), а сумата за цялата дискография в цифров формат се равнява на към 149 $. Неофициална информация твърди, че още тогава са поискани към 100 милиона $ – сума, която мъчно би могла да се осребри даже и през днешния ден, без значение какъв брой почитатели има групата. Добрата вест е, че сега можем да открием наличието им в Spotify и най-вероятно в Apple Music, само че никой не е сигурен какъв брой тъкмо коства това на фирмите и какъв брой тъкмо заплащат за лиценз. Политиката на тези платформи е, че се заплаща избрана сума за стриймвана ария, а не за наличие, а това доста взема решение огромна част от проблемите по финансовата част.

Заглавна фотография: By United Press International, photographer unknown – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3c11094.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4532407