„Бащата“ – Владимир Пенев на 60
Велик артист е Владимир Пенев! Това зрелище е във връзка неговата 60-годишнина и просто не може да бъде открит по-подходящ метод за отбелязване на сходен празник.
Всеки, който е гледал Владимир Пенев на сцена, е наясно, че това е артист с голям гений, само че „ Бащата “ не е нормално зрелище. Това е нещо като солов концерт на един огромен актьор, който е впрегнал всичките си сили и безусловно изважда душата си на показ, тъй че публиката съвсем не диша от неспокойствие.
Подобно прекарване може да сътвори единствено Диана Добрева. Тя неслучайно е обичаната ми режисьорка – виждала съм я нееднократно да стимулира актьорите да надминат себе си – Деян Донков в „ “, Радина Кърджилова в „ “, Георги Златарев в „ “.
Това е театър за любовта и болката, която тя може да аргументи.
Владимир Пенев е в ролята на Андре, възрастен мъж, който постепенно губи разсъдъка си. Преплитането на времето в обособените подиуми и чудесната изразителна сценография на Мира Каланова демонстрират света на Андре, който потъва в тишината и празнотата на бездната, от която няма път обратно. Дъщеря му Ана (Радина Кърджилова) към този момент не може да доближи да него и обичта й не може да го излекува – на света няма по-тъжна истина от тази. Двама души, които се обичат и това им носи единствено страдалчество.
Останалите герои в пиесата също са значими, само че са единствено декор за нещастието на Андре и Ана – Пиер (Юлиян Вергов), Лора (Теодора Духовникова), Жената (Мария Каварджикова) и Мъжът (Константин Еленков). Случващото се на сцената е формирано освен от думи и придвижвания, само че и от обезсърчение и блян, които са физически осезаеми в залата. При такава активност на прекарването дребните недостатъци просто нямат значение.
Пиесата се играе с голям триумф в Ню Йорк, Париж, Берлин и Лондон, а премиерата й в Белгия съвсем съответствува с тази в Народния спектакъл. Сигурна съм, че родната режисура е след най-хубавите.
За всички, които са страдали от любов или просто имат сърце – наложително зрелище.
Всеки, който е гледал Владимир Пенев на сцена, е наясно, че това е артист с голям гений, само че „ Бащата “ не е нормално зрелище. Това е нещо като солов концерт на един огромен актьор, който е впрегнал всичките си сили и безусловно изважда душата си на показ, тъй че публиката съвсем не диша от неспокойствие.
Подобно прекарване може да сътвори единствено Диана Добрева. Тя неслучайно е обичаната ми режисьорка – виждала съм я нееднократно да стимулира актьорите да надминат себе си – Деян Донков в „ “, Радина Кърджилова в „ “, Георги Златарев в „ “.
Това е театър за любовта и болката, която тя може да аргументи.
Владимир Пенев е в ролята на Андре, възрастен мъж, който постепенно губи разсъдъка си. Преплитането на времето в обособените подиуми и чудесната изразителна сценография на Мира Каланова демонстрират света на Андре, който потъва в тишината и празнотата на бездната, от която няма път обратно. Дъщеря му Ана (Радина Кърджилова) към този момент не може да доближи да него и обичта й не може да го излекува – на света няма по-тъжна истина от тази. Двама души, които се обичат и това им носи единствено страдалчество.
Останалите герои в пиесата също са значими, само че са единствено декор за нещастието на Андре и Ана – Пиер (Юлиян Вергов), Лора (Теодора Духовникова), Жената (Мария Каварджикова) и Мъжът (Константин Еленков). Случващото се на сцената е формирано освен от думи и придвижвания, само че и от обезсърчение и блян, които са физически осезаеми в залата. При такава активност на прекарването дребните недостатъци просто нямат значение.
Пиесата се играе с голям триумф в Ню Йорк, Париж, Берлин и Лондон, а премиерата й в Белгия съвсем съответствува с тази в Народния спектакъл. Сигурна съм, че родната режисура е след най-хубавите.
За всички, които са страдали от любов или просто имат сърце – наложително зрелище.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ