Величината и обаянието на стореното от двамата славянски първоучители е

Величината и обаянието на стореното от двамата славянски първоучители е толкоз голямо, че доста скоро след гибелта им те стават „ знаме “ в църковни и всемирски битки за превъзходство и въздействие върху славянството, в придвижвания за национално отделяне, избавление и обединяване, за църковна самостоятелност, култура и така нататък Днес те също са знак на духовното и културното единение на европейската и християнската общественост.

Ликовете на светите братя откриваме върху пощенски марки и картички, значки, монети, ордени и медали, техни паметници се издигат надалеч отвън рамките на България. Единствено тук обаче (поне от до момента известното) те са изобразени върху флагове – бойни и мирни. Особено скъпо измежду тях е Самарското знаме, дарено на българските опълченци през 1877 година То е ушито и извезано от монахините на Иверския женски манастир в град Самара, а иконите на двамата просветители са нарисувани с маслени бои върху платното от петербургския художник Николай Симаков. Самарското знаме се съхранява в Националния военно-исторически музей. Там се пазят и две български бойни флагове от Балканската война с ликовете на славянските просветители – основното знаме на Македоно-Одринското опълчение и знамето на Трета Солунска тайфа. Първото е направено по план на художника Иван Мърквичка и е осветено на 28 октомври 1912 година в Пловдив, а българската кралица Елеонора поставя личен вензел на знамето.

Образите на Кирил и Методий като знаци на националното обединяване и напредък са извезани и на едно карловско знаме от 1884 година, на знамето на Българското научно благотворително сдружение „ Братство “, основано през 1892 година в Букурещ, на знамето на асеновградското православно християнско приятелство „ Св. Кирил и Методий “, интензивно подпомагащо българските бежанци от Източна и Западна Тракия (1926 г.), на македонското благотворително приятелство „ Св. Кирил и Методий “ в Кюстендил (20-те години на ХХ век) и други

Не може да се каже върху какъв брой флагове на просветни институции и изключително на учебни заведения, носещи името на първоучителите, също са изобразени портретите им. Има и много любопитни мостри като знамето на работническото печатарско сдружение в София от 1934 година, на едната страна на което четем надписа: „ Долу вечерната и празнична работа. Да живѣе осемъ-часовий работенъ день! “.

Тези скъпи мостри, както и текст, проследяващ историята на припознаване и „ приложимост “ на почитта към делото на светите братя в Европа, откриваме в чудесния двуезичен албум „ Кирил и Методий. Образи. Памет. Идентичност “ на Кирило-Методиевския теоретичен център при Българска академия на науките, оповестен в осъществяване на Националната научна стратегия „ Културноисторическо завещание, национална памет и публично развиване “. За страдание лимитираният тираж е привършен. Добрата вест е, че следва публикуването му в интернет. В предаването гостуват авторките проф. Веселка Желязкова и доцент Десислава Найденова.