Наставление за възпитанието на внуците ~ Екатерина ВЕЛИКА
Величествената Екатерина II, през чието 34-годишно ръководство Русия изживява своя Златен век. Жената, която поддържа връзка с най-големите мозъци и създатели на своето време – Волтер, Дидро, Русо. Императрицата с доста гении, настойничка на изкуството, литературата и образованието, която подрежда своята сбирка от изящни творби в дворцовата пристройка и по този начин се ражда един от най-старите и впечатляващи музеи в света - изумителният Ермитаж. Защо да не се вслушаме в мъдрия глас на тази велика жена, когато иде тирада за възпитанието на децата. Четем и си водим мемоари ☺
(Федор Рокотов – Екатерина II Велика)
Децата не обичат да не са заети с нищо.
Децата не трябва да бъдат усмирявани или мъмрени поради детската им веселба и игра или поради дребните детски непослушания.
Да не им се не разрешава да играя колкото желаят. Детските игри не са игри, а усърдно упражнение за децата.
От най-ранна възраст децата нормално плачат по две аргументи – първо, от твърдоглавие, второ, от сензитивност и податливост към недоволство. И едните, и другите сълзи могат да се разграничат по гласа, погледа и външния тип на децата, само че нито едните, нито другите сълзи не би трябвало да се позволяват.
Ако е желателно децата да отвикнат от някаква игра, то най-хубавият метод за това е няколко часа поред да бъдат принуждавани да играят със същата играчка.
Добре е да се насърчава любознанието в децата и по тази причина е нужно въпросите им да се изслушват търпеливо и да им се дава отговор тъкмо.
Мъмренето на децата би трябвало да става уединено, а хваленето, когато са заслужили това, пред очевидци.
Ако един път възпитателите са отказали на децата нещо, то не трябва да им се разрешава да го измолват с крясъци и рев.
Към учене да не се принуждават и да не бъдат хокани за учението. Ако се учат добре по свое предпочитание, тогава да бъдат похвалени.
Обикновено никакво наказване не може да бъде потребно за децата, в случай че не е съпроводено със срама, че са постъпили неприятно.
На децата им е мъчно да бъдат прилежни. Не бива обаче със боязън да бъдат научавани на усърдие, тъй като в обзетата от боязън душа може да се вложи толкоз обучение, колкото може да се бродира върху треперещо платно.
Езиците се учат единствено като се приказва с децата на тях.
Забранено е да се карат децата да повтарят доста наизуст. Това не оказва помощ на паметта.
* Портрет на Великата княгиня Екатерина Алексеевна (Екатерина II) от Виргилиус Ериксен (1722—1782) — датски велможа портретист
