Вековна мъдрост! Дълбоки и много ценни арабски пословици! За щастието,

Вековна мъдрост! Дълбоки и доста скъпи арабски пословици! За щастието, истината, смелостта и същинското схващане за живота!
„ Наистина интелигентен е друг, който разграничава положителното от злото. А този, който от всички несгоди може да избере най-малката ”
Истинският разум, в действителност дълбокият и предвидлив човек е в положение просто да съпостави няколко несгоди и да вземе по-малко разрушителното решение. Може би решение, което ще сдобри и сближи хората или което ще помогне да се сбогуваме с това зло.
“Истински популярен човек е този, който е самостоятелен от хората “
Хората са прочувствени и се въздействат от възприятията си. Хората стават пандизчии на своите очаквания и упования. Това е една от най-високите стъпки – да зависиш по-малко от хората и затова от личните си пристрастености. Много е мъчно да го постигнете. И доста хора умишлено избират пътя на зависимостта от хората, виждайки доста приятност в това. Невъзможно е да се преструвате. Само на стадия на действителна промяна човек може да стане друг.
„ Можете да изсипете от съда, единствено това което се намира в него. “
Ето за какво щастливите са още по-щастливи. Добротата притегля още добрина, топлината – още топлота. Ако нямате шанс, когато всичко в близост е отрицателно е време просто да погледнете личния си съд и вероятно да го напълните с нещо друго.
“Ако живеете в свенливост, нито ще намерите, нито ще загубите ”
Изисква се храброст, с цел да бъдете сполучливи. Смелостта да се заявите пред света.
Смелостта да изисквате от този живот всичко, което вие самите смятате, че заслужавате. Да не губите и да не намирате нищо е тресавище на застой и комфорт. Това е рисково успокоение, което води до незабележимо увяхване.
„ На простака се простят 100 неточности, а на умния – нито една “
Глупакът може да приказва от неведение, от незнание. А умният съзнателно наскърбява. Прощава му се, тъй като е простак.
Но с умните е напълно друго. Взискателни са към другите и към самия живот и не трябва да се отпускат.
“Не отваряйте вратата, която не можете да пандизите ”
Не палете огън, който не можете да угасите по-късно. Не вършете никакви събития или не казвайте думи, които по-късно могат да ви унищожат.
Преди да кажете или извършите нещо, значимо е да оцените последствията от постъпките си. И бъдете наясно с рестриктивните мерки на вашите запаси.
“Живото куче е по-добро от мъртвия лъв ”
Правете каквото можете с това, което имате. Живейте за деня. Разчитайте на реалистични обстоятелства и благоприятни условия.
Ако това е нещо значимо и велико, само че към момента невероятно – за какво да се отдавате на илюзии.
„ Кривият дънер няма да даде права сянка “
И трепетликата няма да роди портокали. Ако нещата не вървят, в случай че всички реагират негативно, тогава може би си коства да търсите дефекти в себе си?
„ Опитният е по-добър от мъдрия “
Нищо не може да размени действителния опит. Разбира се, има хора, които могат да вършат забавни заключения, да проучват и да се ориентират сред категориите положително и зло.
Но, в случай че имате потребност от човек за съответна задача, тогава е по-добре да поканите някой, който освен знае, само че и някой, който в действителност го е правил към този момент.
„ Двойна неточност – отказване на грешките “
Много хора позволяват неточности. Те вършат неточности при разнообразни условия и за разнообразни неща.
Колкото по-активен е човек, толкоз повече неточности позволява. Това е неизбежно. 
Но тъкмо този, който не признава грешките, който ги отхвърля, не се учи от тях и не се трансформира към по-добро.
Не е ужасно да сгрешите. Страшно е поради личния ви неправилен дебелоглав да живеете с тази неточност и да отстоявате това решение.
Тези арабски пословици ни дават невероятна полезност и мъдрост.

Още от ПОЛЕЗНО: