Нова версия за Мадарския конник преобръща историята и излиза, че теориите, които учехме в училище, са грешни
Векове наред историците се мъчат да намерят отговора на значим въпрос, обвързван с един от най-емблематичните монументи на България. Става дума за Мадарския конник край Шумен и по-специално кой тъкмо е изобразен на него. Според последните версии от научните среди, ще ни се наложи тотално да ревизираме това, което години наред сме считали за факт. Те гласят, че Мадарският конник в действителност е фигура на жена. Като един от най-важните си причини учените показват наблюдението, че на яздещата кон фигура има добре отличим бюст. Историците са на мнение, че на паметника е изобразена тракийската богиня Бендида. Нейни изображения има на няколко скални релефа и приложения в България. На всички тях Бендида, която се е смятала за настойничка на лова, е изобразявана с някои типични аксесоари.
Подобно на гръцкия си еквивалент Артемида, Бендида е наметната с кожи и носи ботуши. Това, което я отличава обаче, е неизменимата шапка от лисича кожа. В ръцете си богинята на лова е или с копие, или с лък, а от време на време като допълнение се появява и мрежа. Досега се считаше, че евентуално Мадарският конник изобразява византийския император Юстиниан II. Той е обвързван с българската история с това, че през 705-а година е свален от престола в Константинопол, след което, благодарение на хан Тервел съумява да си го върне. Като знак на благодарност Юстиниан II отрупва хан Тервел с блага и му присъжда царската купа кесар.
И до момента се считаше, че датировката на паметника, както и самоличността на конника все са много противоречиви. В подножието му са открити пещера с артефакти от тракийската ера, българско езическо светилище с каменен надпис за господ Тангра, както и дребна черква. Тези обстоятелства ясно демонстрират, че мястото към паметника съставлява остарял паметен център, употребен през разнообразни столетия от представители на разнообразни религиозни вярвания, което прави датирането на паметника още по-сложно. Въз основа на стиловия разбор, на надписите към изображенията и петрологичните данни на релефа се вършат забавни изводи.
Някои учени свързват барелефа с тракийската просвета и считат, че на него е изобразен тракийският конник, изключително известен измежду локалното население през Античността. Позовавайки се на стареенето на камъка, други откриватели допускат, че лъвът в релефа е изсечен по-рано от кучето, а конят е преработен във времето. Според тях композицията е изменена при ръководството на Тервел, превърната е в ловна сцена и по-късно са добавени надписите и ловното куче, което е типично за подобен сюжет. Съществуват даже отзиви, че конникът изобразява персийския държател Дарий или древноиранския господ Митра.
