Притча за пеперудата
Веднъж в един пашкул се появила дребна цепнатина. Случайно минаващ човек стоял часове и следил по какъв начин през тази дребна пролука се опитвала да излезе пеперуда. Минало много време, само че пеперудата като че ли изоставила своите старания, а пукнатината оставала все по този начин дребна.
На индивида му се сторило, че пеперудата е направила всичко допустимо и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула.
Пеперуда излязла незабавно. Но нейното телце било едва и немощно, крилата ѝ били недоразвити и едвам се движели. Човекът траял да следи, мислейки, че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо сходно не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя по този начин и не могла да литне.
И всичко единствено поради това, че индивидът, желаейки да ѝ помогне, не схванал, че усилието за излизане от пашкула е належащо на пеперудата, с цел да може тялото ѝ да укрепне, крилата ѝ да се разпрострат и по този начин тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, с цел да може да пораства и да се развива.
Ако можехме да живеем, без да срещаме компликации, щяхме да сме ощетени. Нямаше в никакъв случай да заякнем и да полетим.
