Революционната иракска наука и нейната разруха
Веднъж процъфтяващите и уважавани науки се трансформират в избавление за Ирак, само че и ще станат виновни за загубата на хиляди човешки животи, поради тирания и военни спорове. Някога страната е била дом на едни от най-хубавите нуклеарни реактори и инфраструктура на Близкият изток, мерещи се даже с богатият Запад. Младежта е държавно спонсорирана да се изучи в чужбина, с цел да подкрепи по-късно бъдещето на Ирак. Селското стопанство, опазването на здравето и добивът на минерали се трансформират в най-значимите браншове и Ирак е на път да се трансформира в цветуща страна, присъща на европейските.
В началото на 20 век науките получават значима роля в построяването на блестящо бъдеще за страната откакто към този момент са се освободили от непозната интервенция в политиката си. Голямо внимание се обръща на столицата Багдад, където иракската монархия обезпечава на младите си гении опция да изоставен страната и да се изучат в западни и руски университети. Медицина, инженерство и право са най – търсените специалности от студентите, поради техните изгоди.
През 1955 година подписаният Багдатският пакт, анти-комунистически съюз на Студената война, дава нови очаквания на Ирак за хубаво бъдеще. От американското си общуване страната разполага с удобни условия и се учи от уменията на американски учени. Когато Ирак е на път да получи първият си нуклеарен реактор от Щатите, когато тогавашният крал Фейсал II е свален от власт от армията. Ако последният държател на страната е бил на страната на Америка, то армията открива връзка с Съветският съюз. Под комунистическото ръководство ще се закупи съоръжение за лабораториите и нуклеарен реактор, закупен благодарение на съюза ще бъде задействан през 1967 година. Със съдействието на подготвен личен състав от Москва ще се сътвори Център за нуклеарно изследване (NRC). До през днешния ден 60-те и 70-те години на предишният век се характеризират като златният век на иракската просвета.
Благоприятните условия за работа и предоставените бази, съпроводени с положително финансиране разрешават на учените да основават нови нововъведения като да вземем за пример разнородни плодове, които са неуязвими за инсекти и буболечки, както и пшеница, устойчива на най – суровите климатични условия. Мечтите на младите гении да оказват помощ за разцвета на страната си и битката за по – положително бъдеще е разрушена със Саддам Хюсейн. Младият офицер бързо се възкачва на власт и ще стартира своето ръководство със възбраната на вносни артикули. Неговата концепция е Ирак да стане изцяло самостоятелна страна като употребява изобретенията на учените като помощно средство, с цел да подкрепи растежа на локалното селско стопанство.
Скоро неговият взор ще се насочи към разширение на иракските територии. След първият му сполучлив опит завладявайки прилежащ Иран неговата лакомия ще го накара да употребява науката в лична изгода. Хюсейн трансформира необвързаните с армията лаборатории, цялостни с гении във заводи за биологични и химически оръжия. Всеки, представящ разнообразни визии и неодобрителен да взе участие в подлите игрички на Саддам е отстраняван от работното си място, малтретиран и заключван в пандиза за най-малко 10 години.
Инженери, физици и техници са употребявани безмилостно за подлите проекти на диктатора да сътвори бомба, което се счита за неговата цел от началото на ръководството му. Операциите за рисковите оръжия се правят скрито, само че процесът на работа е муден поради обременителното ограничаване на сигурността, което не разрешава на нови претенденти да се включат в програмата. Желанията на Хюсейн всичко да е непосредствено създадено в Ирак и възбраната на импорт от чужбина тегне върху учените, които се пробват по какъвто и да е метод да се снабдяват с нужните елементи. Всичко това се прави под претекста на Ядрена интервенция 3.
Проектът за основаване на нуклеарни оръжия ще бъде наложително пресечен през 1990 година от войски водени от Съединените американски щати. Общо 18 научни уреди са бомбардирани по време на въздушната офанзива на Персийският залив. Големите загуби и хаосът принуждават доста от квалифицираните учени да бягат от Ирак към чужбина и няма задоволително положителни хора, които да заместят целият личен състав.
Преждевременно икономическият напън на Щатите върху Ирак да спре с производството на нуклеарни оръжия един път и вечно става причина за дефицита на хранителни запаси в страната и останалите малко учени са принудени да подкрепят селското стопанство. На 20 март 2003 година по заповед на президент Буш хиляди американски войски се настаняват в иракските земи и след свалянето на Саддам жителите са подложени на тормоз и финансови усложнения. За иракската просвета този интервал се оказва най – тежък, тъй като всичкото съоръжение на лабораториите е разграбено от джебчии. Ситуацията единствено се утежнява с офанзивите на Ислямска страна през 2014 година, когато кървищата взимат живота на доста млади гении.
Ефектът от диктатурата на Саддам и насилствените способи на ISIS още кънтят в ушите на дребното останали иракски учени, които губят вяра, че нещата ще се подобрят в миналото. Все още им се желае да таят тази дребна парченце религия в бъдещето на раздраният от военни спорове Ирак. Сега единственото нещо, което могат да създадат те е да се пробват да основат нещо ново и да привлекат интернационалните вложители, които да им оказват помощ да стъпят крепко на краката си още веднъж.
