Истинската любов е неудобна, необяснима и дори налудничава
.
Веднъж младият възпитаник, разчувствуван от любовните си трепети, попитал своя житейски ментор:
– Учителю, имам увлечение към три девойки. Едната ме впечатлява с неземната си хубост. Щом я видя, сърцето ми стартира да бие бясно.
Втората е огромна умница. Мога да си приказвам с нея по през целия ден и отново няма да ми омръзне.
Третата пък произлиза от знатно семейство. Когато съм с нея, получавам в обилие всевъзможни богатства.
И към трите изпитвам доста мощни усеща, само че не знам коя обичам същински.
Изслушвайки описа на своя възпитаник, мъдрият преподавател незабавно отсякъл:
– Не обичаш същински нито едно от девойките. Ако искаш да си с някого поради външния му тип, това не е същинска обич, а единствено пристрастеност, която ще се изпари с времето.
Ако искаш да си с някоя госпожица поради красивия ѝ разум, отново не е същинска обич, а единствено удивление.
Ако пък искаш да си с някого, тъй като те боготвори и те обсипва с благосъстояния, също не е същинска обич. Това е единствено полза!
– А какво е любовта тогава? – запитал тогава ученикът.
– Любовта е да обичаш някого и самичък да не знаеш за какво си избрал тъкмо него.
Истинската любов е неуместна, необяснима и даже налудничава. Тя не се нуждае от причина, с цел да съществува.
картини: Edgar Degas
