Веднъж ме е болял кръстът. Продължи около пет дни и

Веднъж ме е болял кръстът. Продължи към пет дни и бях на ръба на лудостта. Болката завладява мислите, времето и всичките ти сетива. Готов си на всичко, единствено да спре. За минути целият ти живот, тяло и дух е обхванат от тази точка като от черна дупка, която притегля всичко, оставяйки единствено самотност и горест. Отнема даже вярата ти и ставаш неприятен.

Клеър (Дженифър Анистън), героинята на “Торта ”, e в такова положение на непрекъсната болежка не от пет дни, а от година. Намираме я сега, когато в черната дупка към този момент са потънали хора, връзки, бъдеще. Никой не я търси към този момент, даже в групата за поддръжка не я понасят, мъжът й се изнася. Физиотерапевтката й не може да се оправи, не бележи никакво усъвършенстване. Трудно намира задоволително болкоуспокояващи, към които, несъмнено, е съществено пристрастена. Болката е смляла целия й живот, а от дъното на замъгленото й схващане стартират и халюцинации. Вижда една от дамите в групата за взаимопомощ, която неотдавна е поставила завършек на живота си, хвърляйки се от моста на автомагистралата.

До нея е единствено домашната й помощница Силвана – грижовна жена, на която, в случай че можех, бих изкрещяла: “Измий й косата!!! ”, тъй като нали знаете онази коса на Дженифър Анистън! Колко пъти съм ходила с нейна фотография при фризьорката – “ето по този начин желая ”! А тук е мазна, сплъстена и нямаща значение. Лицето й е накриво и подпухнало, езикът й е недодялан, а очите – угасващи.Дженифър Анистън заслужаваше номинация за “Оскар ” и в действителност се разочаровах от Холивуд, когато не я предложи (все отново тя получи номинации от “Златен глобус ” и Гилдията на американските киноактьори). Може би нямаше да завоюва премия, само че най-малко щяха да я признаят като сериозна трагична актриса, каквато с тази роля категорично потвърждава, че е. Да излезе най-сетне от сянката на Рейчъл („ Приятели “), в случай че щете и на Бранджелина...

Самата история има доста тресчици за дялане и рецензията не й го е икономисала (събира едвам 44% в Rotten Tomatoes, само че и 92% от интереса на публиката). Заслужава си гледането, обаче, поради Дженифър Анистън и поради този миг в кариерата й, който се надявам да е повратен – тя играе ролята на тази агонизираща жена възхитително.

Докато гледах, постоянно се питах: „ Има ли по-голяма болежка в действителност? “ Има, да. Има по-голяма болежка. И за нея е филмът “Торта ”.