Из дневника на един баща от 80-те
Веднъж изрично ми съобщи:
- Трябва да ме заведеш в зъболекарницата да ми извадят ей това зъбче!
Не съумях да я убедя, че " зъболекарница " е неправилна дума. Дълго време по-късно щерка ми не искаше да схване думата зъболечебница, а чуждицата " стоматология " остана неприемлива за нея.
***
Пита ме:
- Татко, по кое време ще вървим в магазина за купувки?
Поправям я.
- Защо " покупки " – не се съгласява тя. – Те се купуват, а не се покупват.
Срещу такава логичност по-нататъшните ми езиковедчески пояснения се оказаха безсилни.
***
Тази Нова година беше изключително богата на дядомразовци. Дядо Мраз от моята работа й донесе сервиз за хранене на куклите, този от предприятието на жена ми й подари мозайка, другият от детската градина й подари спяща кукла, а един величествен Дядо Мраз от една тротоарна лотарийна сергия й предложи против 50 стотинки лека кола или апартамент в София.
Толкова доста дядомразовци и все разнообразни, че дребната напълно се обърка. Тя беше по този начин запленена от този чудноват дъртак, че съвсем не видя разликата сред тях. И въпреки всичко най-вече й хареса този от детската градина, тъй като вън, на улицата, стиснала крепко с двете си ръчички подаръка, показа с мен:
- А за какво Дядо Мраз беше с женски обувки и миришеше на гозба? А пък гласът му беше същиския, но напълно същинския като на вуйна готвачка.
Впечатлението й от тези дядомразовци би трябвало да е било толкоз огромно, че когато няколко дни след Нова година срещнахме на улицата прошарен възрастен духовник, дребната учудено възкликна:
- Я, един Дядо Мраз в черни облекла!
Вървим двамата по хрускащия сняг, а дребната радостно вижда:
- Чувай по какъв начин споделя снегът: " троп, троп, троп!...
***
- Подай ми готвинската рокля! – помоли ме един път тя.
- Каква е тази готвинска рокля? – недоумявам аз.
- Ами оная, с която сготвям на куклите – разясни ми тя.
***
Дъщеря ми доста обича да гледа булки. Изпитва неописуема наслада, когато около нас минава свадба. Истински е запленена от дребните, облечени в бели рокли шаферки, с цветни венчета в косите, понесли в ръчичките си нежния воал на младоженката. Тогава лицето й засиява от възхита, а в очите й се таи чиста детска злоба, че не е на мястото на шаферката. Стоим на тротоара и следим минаващата около нас женитба. Малкта не отделя блесналите си очи от младоженката и дребната шаферка. Майка й й изяснява:
- Виж какъв брой е хубава роклята на булката! Чичкото до нея с тъмния костюм е младоженецът.
- Той не се споделя по този начин – поправя я дребната. – Той се споделя булчок.
Щом има младоженка, за какво да няма и булчок?
***
Пие вода от една чашка и се полива.
- Каква съм полячка – упреква се тя, - единствено се обливам.
***
- Мамо, хайде да играем на една игра! Ти ще ми кажеш първата буквичка от името на едно животно и аз ще позная кое е то. Хайде!
- С – споделя майка й.
- Прасе – бърза да отговори щерка ми.
- Прасе не стартира със " с ". Със " с " стартира думата свиня – разяснява майка й.
- Но то е едно и също животно – дава отговор дребната.
***
- Сутрин рано щерка ми се разсънва от сън.
- Защо не спиш още? – запитвам я аз.
- Не мога, татенце – дава отговор ми тя. – Това наспаното у мен ми споделя: " Събуди се, разсъни се към този момент... "
***
- Татко, ти отново ли започваш с твоята дългорезба? – с укор ми споделя дребната, като вижда, че стартирам да дялкам нещо, упражнявайки страничното си занятие.
- Защо казваш дългорезба, а не дърворезба? – също с укор й откликвам аз.
- Ами тъй като дълго време режеш все едно и също нещо – изяснява ми тя.
***
- Мамо, има ли животно зебър?
- Има животно, което се назовава зебра – изяснява майка й.
- А мъжът на зебрата по какъв начин се споделя, а?
***
Майка й бели млади картофи, а дребната упорства да й оказва помощ. Дава й едно напълно малко картофче и захабен нож и тя незабавно със размах стартира да дялка от картофчето дебели части.
- Не по този начин! – намесва се майка й. – Така не се белят млади картофки. Ето виж: с ножчето леко ги стържеш и люспицата пада. Разбра, нали?
- А, да, да, разбрах, разбрах – няма самообладание тя. – Все едно, че картофчето го сърби и аз го чеша с ножчето.
***
Когато за пръв път яде маслина, тя се учуди:
- Ха, маслинката има вътре кокалче!
***
Говорим с чичо й, че през днешния ден футболистите са играли доста неприятно и нашият тим е паднал.
- Тате, ами те доста на високо ли са играли, та той е паднал оттова?
***
- Марш, марш отсам! – споделих й един път сърдит.
- А пък аз няма да се маршам! – изрично ми съобщи тя.
***
Дъщеря ми желае позволение да си играе със съседското момиченце. След малко тя се връща.
- Защо си идваш? – пита я майка й. Няма ли я Катето у тях?
- Тя е осъдена – дава отговор дребната. – Когато я откажат, ще отида да си играем.
***
- Защо се споделя " възглавница "? – размишлява дребната. - Тя се слага под главата, значи би трябвало да се назовава подглавница.
***
- Искам си моята трийка! – сподели един път тя.
Така тя назова гумичката си.
***
Веднъж тя с скука съобщи на едно момченце, което непрестанно говореше:
- Стига си приказвал нелепости, глупостник подобен!
***
Малката седи на коленете на дядо си, гледа го в лицето и се смее:
- Дядо, не мога да си показва какво бебе си бил – с мустаци и биберон!...
***
- Добро утро, моето момиче! – поздравява я дядо й. – Как спа тази нощ?
- С пижамка – отвръща дребната.
***
Малката беше отговорна, само че тя по този начин безапелационно показа нещата в своя изгода, че накарахме кака й да й се извини и да я целуне по бузката. Чувствайки правотата си, кака й с очевидно отвращение и изпитание единствено леко допря устни до бузката на дребната.
- Да-а-а, а пък тя ме целуна единствено на половина! – недоволно съобщи дребната.
***
Когато се роди дребната ми дъщеричка, всички в къщи доста й се радваха, обкръжиха я с внимание и грижи, от което сестра й стартира да ревнува. Тя се почувства подценена, изоставена и надали не ограбена. Всяка ласкава дума, отправена към бебето, бе мотив за сръдни и обиди.
Бебето, преди малко окъпано, плаче, майка му го повива и гальовно му приказва:
- О,о,о, няма, няма, маминото пиленце, няма към този момент!...
Сестра й захвърля ядосано на пода куклата, свъсва ядосано вежди и с нацупени устни, подготвена незабавно да ревне, приближава до майка си:
- Мамо, а единствено за него ли няма, а? – пита тя.
- О, не! – успокоява я майка й. – И за теб също няма, моето момиче!
Тя незабавно засиява удовлетворена, че този път не е подценена, само че след момент се връща още веднъж и пита:
- Мамо, ами какво значи " няма "?
- Ами няма да ви давам да ядете повече шоколадова торта.
Тя доста обича шоколадова торта. И с крем също обича.
- Мамо – със съзаклятнически шепот споделя тя, - дано единствено за бебето да няма, а?
***
Сутрин майка й я облича за детската градина.
- Другарката сподели да ми обуеш четвъртитите чорапи - споделя щерка ми.
Ставаше дума за три-четвърти чорапи.
***
Когато беше на село, един път я завели на полето. На обяд разстлали чергата под сянката на ябълката и я поканили да седне на земята да обядва.
- Ха, - възмутила се тя. – канят ме да седна да обядвам! А къде ви е масата?
***
Настоява да играе с дядо си на карти.
- Коз е – удря дядо й една карта.
Малката удря от горната страна своята карта и споделя:
- Босе.
Така тя свързва с играта на карти героя от познатата приказка на Ран Босилек – Косе Босе.
***
- Днес изядох единствено две коралчета - съобщи тя.
- Какви са тези коралчета? – запитвам я аз.
- Ами доста корави залчета – отвърна дребната.
***
- Вечер вечеряме, а заран сутруваме – умува щерка ми.
Вероятно думата " сутруваме " беше измислена, с цел да дава отговор на заран, както " вечеряме " – на вечер.
***
- Тате – назидателно ми споделя дребната, - недей да сядаш по този начин, че ще ти се откърпи панталонът!
Щом може да се закърпи, значи панталонът може и да се откърпи.
***
Разказва ми измислена от нея история.
- Това, което ми разказваш, същинско ли е? – запитвам я аз.
- Не, ужкинско – дава отговор ми със смях тя.
***
Обядваме, а дребната пита:
- Мамо, какво е това, което ядем в този момент?
- Паниран телешки мозък – дава отговор майка й.
- Значи ние в този момент ядем мислите на телето... - заключава дребната дълбокомислено.
***
Сутрин рано щерка ми се мушва под завивките сред нас.
- О, на мама дребното пиленце! – радва й се майка й.
- Щом аз съм пиленце – разсъждава дребната, - ти, мамо, си пилка, а баща е пилчок.
***
Видяхме малко игриво конче да тича към майка си. Малката попита:
- Тате, на дребните кончета вършат ли им рожден ден?
- Не! – давам отговор аз.
- Защото не могат да духат свещичките ли? – добавя тя.
***
Днес тя се върна от детската градина с нараснало въодушевление и самочувствие. Разбрах, че нещо се е случило, и я попитах:
- Какво правихте през днешния ден в детската градина?
- Писахме! – с горделивост ми отговори тя.
- Писахте! – в действителност се учудих аз. – Сигурно писахте нещо доста забавно!
- Да – последва още веднъж къс отговор.
- А какво писахте? – не преставах да се интересувам аз.
- Учехме се да държим молива.
***
Събужда се заран от сън и поглежда в осъществявания със светлина прозорец. Тутакси замижава и закрива очичките си с ръчичка.
- Спи ли ти се още? – запитвам я аз.
- Не, влезна ми слънце в очичките.
Как единствено го сподели: " Влезна ми слънце в очичките. " Не светлина, а слънце. ЦЯЛОТО СЛЪНЦЕ едновременно!...
***
Извадка от списание " Неделя - понеделник "
Източник:
