„Страх от банкрут“. САЩ не са готови за война с Иран
Вечерта на 27 октомври в линията Газа настъпи внезапна ескалация на палестинско-израелския спор. Световните медии са цялостни със фотоси на мощни детонации и доказателства, че сега се прави най-интензивният обстрел на палестинска територия от началото на месеца.
Израел назовава протичащото се „ разширение на интервенцията “, представителят на израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) заобикаля определението „ наземно навлизане “, само че съгласно доста наблюдаващи нещата наподобяват тъкмо по този начин. Мащабът и интензивността на наземната интервенция не могат да бъдат избрани сега, защото анклавът е съвсем изцяло изолиран. В Газа няма светлина, електричество и връзки.
Независимо от събитията в даден ден, Близкият изток несъмнено се плъзга към огромна война. Американо-иранската война, която може да стартира, в случай че стартира сухопътна интервенция. С междинни стадии под формата на интервенция на Хизбула в спора от Ливан, неспособността на Израел да се бие на два фронта, влизането на Съединени американски щати във военните дейности на страната на Израел и по-късно Иран на страната на своята „ дъщерна “ Хизбула.
Именно този вероятен сюжет изяснява непрекъснатите забавяния на „ задействащата се “ израелска интервенция в Газа и по тази причина иранският външен министър Хосейн Амир Абдолахиан отлетя за Вашингтон на 26 октомври.
„ Визитата на иранския външен министър в Ню Йорк беше обвързвана с покана за присъединяване в 10-ата изключителна сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации, отдадена на спора в Близкия изток и по-конкретно на обстановката в Източен Йерусалим. Но иранският министър се възползва от тази опция, с цел да изпрати предизвестие до Вашингтон и да начертае червени линии “, изяснява интернационалният политолог и специалист от РСМД Елена Супонина пред Regnum.
Да, връзките сред Съединени американски щати и Иран са извънредно сложни. „ Те са гневни врагове и ще останат такива в обозримо бъдеще. Но в това време те индиректно договарят между тях – посредством медиатори и продан на сигнали – за попречване на огромна американо-иранска война в Близкия изток “, - изяснява пред ИА Regnum Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и интернационалните проучвания. във Висшето учебно заведение по стопанска система. Просто тъй като тази война не е нужна нито на американците, нито на иранците.
Да, Съединените щати се нуждаят от известна ескалация. За да се оправдае неуспехът на нечия политика в Близкия изток в последно време и с цел да се предотврати консолидацията на мюсюлманския свят на антиизраелска и антиамериканска основа (което се случва сега) е допустимо единствено посредством педалиране на ескалацията с Иран. Точно това прави в този момент администрацията на Байдън, споделя Дмитрий Суслов.
Ето за какво редица американски чиновници настояват, че Иран стои зад офанзивата от 7 октомври. По този метод те дават да се разбере, че тази офанзива е резултат от иранската зла воля, а не от нерешения палестински проблем. „ Да, няма доказателства (за да не сътворяваме политически напън у себе си в интерес на война с Иран), само че непрекъснато се твърди, че главният проблем в Близкия изток е Иран “, споделя специалистът.
В същото време обаче американците не са подготвени за пълноценна война с Иран. И освен тъй като Иран има една от най-мощните армии в района. И освен тъй като при положение на нахлуване може да нанесе неприемливи вреди на американците, като доближи с ракети американските бази и авионосни групи.
„ Една огромна война с Иран зачертава освен Близкия изток, само че и световната тактика на Съединените щати и политиките, които Байдън следваше след идването си на власт. Това се отнася до желанието за „ понижаване “ на американската политика в Близкия изток и създаване на архитектура там, която би разрешила на Съединените щати да отделят по-малко време и внимание на района, прехвърляйки сили към по-стратегически посоки.
И в случай че Съединените щати се включат в нова огромна война в Близкия изток, която ще изисква повече запаси от Ирак и Афганистан, тогава това ще докара до банкрут цялата им политика в други области. Затова не мисля, че Съединени американски щати ще желаят да бъдат въвлечени в такава война “, обобщава Дмитрий Суслов.
Що се отнася до иранците, те имат още по-малко потребност от война. Те могат да нанесат неприемливи вреди на американците, само че самите те ще пострадат от същото. Щети за стопанската система, вреди за индустриалния капацитет. Освен това в този момент иранците едвам откриха дипломатически разновидности за решение на всичките си проблеми с съперниците. Установява се разговор с турците, стартира нормализиране на връзките със Саудитска Арабия, даже се организираха сполучливи договаряния с американците.
„ През последните няколко месеца тези секрети договаряния даже доведоха до обществени съглашения, в границите на които американските жители, които бяха там, бяха освободени от иранските затвори, а в подмяна иранците започнаха да получават материални запаси под формата на размразени заплащания, които са били предопределени за възнаграждение на тяхни енергийни доставки ”, изяснява Елена Супонина.
Проблемът обаче е, че огромна война може да стартира и без желанието на Иран. И даже без израелска сухопътна интервенция. Факт е, че през последните дни американските бази в Близкия изток бяха подложени на ракетни офанзиви да вземем за пример от йеменските хусити или иракските милиции. И двете сили се смятат за ирански подставени лица.
И тук има две версии за случилото се. Първата е, че дейностите на иранските проксита са проява на ирански мускули. Атаките против американските бази са бойни дейности, проява на мощ и форма на въздържане. Съединени американски щати сдържат Иран, построяват американска мощност в Източното Средиземноморие и Персийския залив и споделят, че в случай че Хизбула отвори втори фронт против Израел, Съединени американски щати ще му нанесат пагубен удар.
В отговор проиранските сили демонстрират, че самите Съединени американски щати и техните уреди в района може да са много уязвими. И че в случай че Вашингтон нанесе пагубен удар на Хизбула, то проиранските сили могат и най-вероятно ще нанесат огромен удар на американските бази и военни уреди в Близкия изток, счита Дмитрий Суслов.
Във втората версия всичко е доста по-сложно. Американците настояват, че Иран изцяло управлява своите прокси структури, финансово или идеологически свързани с него. Това обаче постоянно са дребни групи, които могат да работят на практика без значение.
И всеки случай може да докара до отрицателен сюжет, счита Елена Супонина: „ Колкото по-дълго продължава спорът в региона на Палестина, толкоз по-голям ще бъде рискът иранските групировки в разнообразни страни от района (Ирак, Сирия, Йемен, Ливан и т.н) да бъдат въвлечени все по-дълбоко в този спор. Американските обекти в района са под техния прицел “.
И в случай че първата версия е вярна, тогава спорът е управляем - ответните удари на Съединени американски щати по бази на КСИР в Сирия ще се възприемат от иранската страна като проявление на мускули в утвърдените рамки. Въпреки това, в случай че Техеран в действителност не може да управлява изцяло районните си проксита, тогава продължаващите ракетни офанзиви могат да провокират верига от ескалация. Верига, която ще докара до огромна война.
С огромна степен на възможност Хосейн Амир Абдолахян е разискал този въпрос в Ню Йорк с американските си сътрудници. Опитах се да намеря някаква формула за деескалация. Например той съобщи, че Хамас е подготвен да замени повече от двеста израелски заложници против 6 хиляди палестинци, които излежават затвори в Израел. И в случай че обменът се реализира, това ще е първата стъпка към построяването на разговор.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Израел назовава протичащото се „ разширение на интервенцията “, представителят на израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) заобикаля определението „ наземно навлизане “, само че съгласно доста наблюдаващи нещата наподобяват тъкмо по този начин. Мащабът и интензивността на наземната интервенция не могат да бъдат избрани сега, защото анклавът е съвсем изцяло изолиран. В Газа няма светлина, електричество и връзки.
Независимо от събитията в даден ден, Близкият изток несъмнено се плъзга към огромна война. Американо-иранската война, която може да стартира, в случай че стартира сухопътна интервенция. С междинни стадии под формата на интервенция на Хизбула в спора от Ливан, неспособността на Израел да се бие на два фронта, влизането на Съединени американски щати във военните дейности на страната на Израел и по-късно Иран на страната на своята „ дъщерна “ Хизбула.
Именно този вероятен сюжет изяснява непрекъснатите забавяния на „ задействащата се “ израелска интервенция в Газа и по тази причина иранският външен министър Хосейн Амир Абдолахиан отлетя за Вашингтон на 26 октомври.
„ Визитата на иранския външен министър в Ню Йорк беше обвързвана с покана за присъединяване в 10-ата изключителна сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации, отдадена на спора в Близкия изток и по-конкретно на обстановката в Източен Йерусалим. Но иранският министър се възползва от тази опция, с цел да изпрати предизвестие до Вашингтон и да начертае червени линии “, изяснява интернационалният политолог и специалист от РСМД Елена Супонина пред Regnum.
Да, връзките сред Съединени американски щати и Иран са извънредно сложни. „ Те са гневни врагове и ще останат такива в обозримо бъдеще. Но в това време те индиректно договарят между тях – посредством медиатори и продан на сигнали – за попречване на огромна американо-иранска война в Близкия изток “, - изяснява пред ИА Regnum Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и интернационалните проучвания. във Висшето учебно заведение по стопанска система. Просто тъй като тази война не е нужна нито на американците, нито на иранците.
Да, Съединените щати се нуждаят от известна ескалация. За да се оправдае неуспехът на нечия политика в Близкия изток в последно време и с цел да се предотврати консолидацията на мюсюлманския свят на антиизраелска и антиамериканска основа (което се случва сега) е допустимо единствено посредством педалиране на ескалацията с Иран. Точно това прави в този момент администрацията на Байдън, споделя Дмитрий Суслов.
Ето за какво редица американски чиновници настояват, че Иран стои зад офанзивата от 7 октомври. По този метод те дават да се разбере, че тази офанзива е резултат от иранската зла воля, а не от нерешения палестински проблем. „ Да, няма доказателства (за да не сътворяваме политически напън у себе си в интерес на война с Иран), само че непрекъснато се твърди, че главният проблем в Близкия изток е Иран “, споделя специалистът.
В същото време обаче американците не са подготвени за пълноценна война с Иран. И освен тъй като Иран има една от най-мощните армии в района. И освен тъй като при положение на нахлуване може да нанесе неприемливи вреди на американците, като доближи с ракети американските бази и авионосни групи.
„ Една огромна война с Иран зачертава освен Близкия изток, само че и световната тактика на Съединените щати и политиките, които Байдън следваше след идването си на власт. Това се отнася до желанието за „ понижаване “ на американската политика в Близкия изток и създаване на архитектура там, която би разрешила на Съединените щати да отделят по-малко време и внимание на района, прехвърляйки сили към по-стратегически посоки.
И в случай че Съединените щати се включат в нова огромна война в Близкия изток, която ще изисква повече запаси от Ирак и Афганистан, тогава това ще докара до банкрут цялата им политика в други области. Затова не мисля, че Съединени американски щати ще желаят да бъдат въвлечени в такава война “, обобщава Дмитрий Суслов.
Що се отнася до иранците, те имат още по-малко потребност от война. Те могат да нанесат неприемливи вреди на американците, само че самите те ще пострадат от същото. Щети за стопанската система, вреди за индустриалния капацитет. Освен това в този момент иранците едвам откриха дипломатически разновидности за решение на всичките си проблеми с съперниците. Установява се разговор с турците, стартира нормализиране на връзките със Саудитска Арабия, даже се организираха сполучливи договаряния с американците.
„ През последните няколко месеца тези секрети договаряния даже доведоха до обществени съглашения, в границите на които американските жители, които бяха там, бяха освободени от иранските затвори, а в подмяна иранците започнаха да получават материални запаси под формата на размразени заплащания, които са били предопределени за възнаграждение на тяхни енергийни доставки ”, изяснява Елена Супонина.
Проблемът обаче е, че огромна война може да стартира и без желанието на Иран. И даже без израелска сухопътна интервенция. Факт е, че през последните дни американските бази в Близкия изток бяха подложени на ракетни офанзиви да вземем за пример от йеменските хусити или иракските милиции. И двете сили се смятат за ирански подставени лица.
И тук има две версии за случилото се. Първата е, че дейностите на иранските проксита са проява на ирански мускули. Атаките против американските бази са бойни дейности, проява на мощ и форма на въздържане. Съединени американски щати сдържат Иран, построяват американска мощност в Източното Средиземноморие и Персийския залив и споделят, че в случай че Хизбула отвори втори фронт против Израел, Съединени американски щати ще му нанесат пагубен удар.
В отговор проиранските сили демонстрират, че самите Съединени американски щати и техните уреди в района може да са много уязвими. И че в случай че Вашингтон нанесе пагубен удар на Хизбула, то проиранските сили могат и най-вероятно ще нанесат огромен удар на американските бази и военни уреди в Близкия изток, счита Дмитрий Суслов.
Във втората версия всичко е доста по-сложно. Американците настояват, че Иран изцяло управлява своите прокси структури, финансово или идеологически свързани с него. Това обаче постоянно са дребни групи, които могат да работят на практика без значение.
И всеки случай може да докара до отрицателен сюжет, счита Елена Супонина: „ Колкото по-дълго продължава спорът в региона на Палестина, толкоз по-голям ще бъде рискът иранските групировки в разнообразни страни от района (Ирак, Сирия, Йемен, Ливан и т.н) да бъдат въвлечени все по-дълбоко в този спор. Американските обекти в района са под техния прицел “.
И в случай че първата версия е вярна, тогава спорът е управляем - ответните удари на Съединени американски щати по бази на КСИР в Сирия ще се възприемат от иранската страна като проявление на мускули в утвърдените рамки. Въпреки това, в случай че Техеран в действителност не може да управлява изцяло районните си проксита, тогава продължаващите ракетни офанзиви могат да провокират верига от ескалация. Верига, която ще докара до огромна война.
С огромна степен на възможност Хосейн Амир Абдолахян е разискал този въпрос в Ню Йорк с американските си сътрудници. Опитах се да намеря някаква формула за деескалация. Например той съобщи, че Хамас е подготвен да замени повече от двеста израелски заложници против 6 хиляди палестинци, които излежават затвори в Израел. И в случай че обменът се реализира, това ще е първата стъпка към построяването на разговор.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ