Парламентът създаде прецедент във Въоръжените сили
Вече върви наддаване и следва да забележим резултата. Може би при последващо предложение на депутати. Засега Народното събрание даде първи образец. По гледище на депутати от ръководещото болшинство то промени Закона за военното разузнаване в края на предходната седмица и за шеф на работа " Военна информация " към този момент може да се назначава освен военачалник или адмирал, само че и граждански. Все още смяната не е влезнала в действие, тъй като конституционната процедура не е приключила. Т.е. не знаем реакцията на президента.
На първо четене бе гласувано единствено допълнението, препоръчано от Милен Михов и група депутати от ГЕРБ и Вътрешна македонска революционна организация, с което се узаконява, че за шеф на работа " Военна информация " в МО може да се назначава и граждански чиновник. Между двете четения измененията бяха разширени, с цел да се омекотят упреците, че задачата на законодателното деяние е политическа. Гласувано бе, че когато в 5-годишния си мандат шефът на службата навърши пределна възраст за военно звание, се освобождава от военна работа и продължава да извършва длъжността си до приключване на периода, за който е назначен. Т.е. шеф става офицер от запаса. Остана текстът, който регламентира, че и генералът шеф на службата, и цивилният чиновник шеф на службата ще се назначават и освобождават с декрет на президента по предложение на Министерския съвет. Депутатите обаче записаха едно малко допълнение, че предлагането в Министерския съвет се внася от министъра на защитата.
И тук следват въпросите. Първо, с какви претекстове една служба ще прераства от военна в цивилна, откакто шефът й премине в запаса? Второ, до каква степен е разумно военно разузнаване да се управлява от цивилно лице? Трето, по какъв начин по този начин граждански чиновник ще се назначава с декрет на президента? Защо сходен статут не се даде и на други длъжности в границите на Министерството на защитата - да вземем за пример на основния контрольор или на непрекъснатия секретар? Четвърто, за какво би трябвало да написа в закона, че предлагането за назначение и освобождение ще се внася в Министерския съвет от министъра на защитата? Т.е. по закон това няма да може да направи министър председателят да вземем за пример. Пето, коя ли ще бъде идната служба във Въоръжените сили, която ще придобие този забавен статут - от време на време военна, от време на време цивилна, откакто към този момент има казус? Шесто, къде остава вероятността за кариерно развиване на офицерите от службата? Тя може да бъде ликвидирана от назначението на граждански чиновник. И седмо, което е най-притеснителното, това намек за смяна на доверието към българското офицерство ли е? Може и по този начин да се пояснява, откакто в закона влиза хипотезата, че в един миг няма да има офицер, заслужен за шеф на военното разузнаване.
Ако казусът е в кадровия недостиг, дано да вдигнат пределната възраст за военно звание. Или ранга на службата, който в този момент е за бригаден военачалник и не разрешава назначението на заместител с висше военно звание. Без това през април 2016 година тогавашният президент я намали от " генерал-майор " на " бригаден военачалник ".
По всичко проличава, че тази тематика ще остане отворена. И най-вероятно отново ще има след време смяна на закона, както се случи през есента на 2015 година А до тогава?
На първо четене бе гласувано единствено допълнението, препоръчано от Милен Михов и група депутати от ГЕРБ и Вътрешна македонска революционна организация, с което се узаконява, че за шеф на работа " Военна информация " в МО може да се назначава и граждански чиновник. Между двете четения измененията бяха разширени, с цел да се омекотят упреците, че задачата на законодателното деяние е политическа. Гласувано бе, че когато в 5-годишния си мандат шефът на службата навърши пределна възраст за военно звание, се освобождава от военна работа и продължава да извършва длъжността си до приключване на периода, за който е назначен. Т.е. шеф става офицер от запаса. Остана текстът, който регламентира, че и генералът шеф на службата, и цивилният чиновник шеф на службата ще се назначават и освобождават с декрет на президента по предложение на Министерския съвет. Депутатите обаче записаха едно малко допълнение, че предлагането в Министерския съвет се внася от министъра на защитата.
И тук следват въпросите. Първо, с какви претекстове една служба ще прераства от военна в цивилна, откакто шефът й премине в запаса? Второ, до каква степен е разумно военно разузнаване да се управлява от цивилно лице? Трето, по какъв начин по този начин граждански чиновник ще се назначава с декрет на президента? Защо сходен статут не се даде и на други длъжности в границите на Министерството на защитата - да вземем за пример на основния контрольор или на непрекъснатия секретар? Четвърто, за какво би трябвало да написа в закона, че предлагането за назначение и освобождение ще се внася в Министерския съвет от министъра на защитата? Т.е. по закон това няма да може да направи министър председателят да вземем за пример. Пето, коя ли ще бъде идната служба във Въоръжените сили, която ще придобие този забавен статут - от време на време военна, от време на време цивилна, откакто към този момент има казус? Шесто, къде остава вероятността за кариерно развиване на офицерите от службата? Тя може да бъде ликвидирана от назначението на граждански чиновник. И седмо, което е най-притеснителното, това намек за смяна на доверието към българското офицерство ли е? Може и по този начин да се пояснява, откакто в закона влиза хипотезата, че в един миг няма да има офицер, заслужен за шеф на военното разузнаване.
Ако казусът е в кадровия недостиг, дано да вдигнат пределната възраст за военно звание. Или ранга на службата, който в този момент е за бригаден военачалник и не разрешава назначението на заместител с висше военно звание. Без това през април 2016 година тогавашният президент я намали от " генерал-майор " на " бригаден военачалник ".
По всичко проличава, че тази тематика ще остане отворена. И най-вероятно отново ще има след време смяна на закона, както се случи през есента на 2015 година А до тогава?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ