Вече се превърна в правило българският парламент да взима решенията

Вече се трансформира в предписание българският парламент да взима решенията си с по-голям брой гласове от присъствуващите в пленарна зала.

Какво споделя Конституцията:
Чл. 81.
(1) Народното събрание открива съвещанията си и приема своите актове, когато ПРИСЪСТВАТ ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА народни представители.
(2) Народното събрание приема законите и другите актове с болшинство повече от половината от ПРИСЪСТВАЩИТЕ народни представители, с изключение на когато Конституцията изисква друго болшинство.
(3) Гласуването е ЛИЧНО и очевидно, с изключение на когато Конституцията планува или Народното събрание реши то да бъде скрито.

Наред с това Правилника за активността на Народно събрание ЗАДЪЛЖАВА депутатите да участват при осъществяване на сесиите му.
Чл. 136. (1) Народният представител Е ДЛЪЖЕН да участва на съвещанията на Народното събрание и на комисиите, в които е определен.
(2) Народен представител, на който се постанова да напусне съвещанието, преди да е приключило, или да закъснее за съвещание, УВЕДОМЯВА дежурните секретари или управлението на съответната комисия.
(3) Народен представител, на който се постанова да отсъства по уважителни аргументи от съвещание на Народното събрание или от съвещание на комисия, ПРЕДВАРИТЕЛНО УВЕДОМЯВА ръководителя на Народното събрание, надлежно ръководителя на съответната комисия.

В научен аспект гласуването може да бъде персонално / присъствено/ и неприсъствено / по правомощие, отдалечено, по пощата и др./
Според волята и смисъла на Конституцията народните представители гласоподават единствено персонално – присъствено, което допуска, че броят на гласувалите би трябвало да е еднакъв на броя на регистрираните гласове.

От друга страна, броят на записаните до началото на съвещанието народни представители следва да дефинира съгласно чл.81 ал.1 съществуването на кворум, който е изискване за осъществяване на съвещанието.Това е допустимо, когато е налице регистрация на минимум 120 депутата.

Чл.55 от Правилника за активността на Народно събрание дава опция за разискване на процедурни въпроси, включително свързани с съществуването на кворум и метод на гласоподаване, отчитане на резултати и т.н.или които съдържат оферти за изменение и допълнение на признатия ред за развиване на съвещанието, в това число тези за: преустановяване или отсрочване на заседанието; преустановяване или отсрочване на разискванията; отсрочване на гласуването.

Чл.71 от Правилника дава опция за ОСПОРВАНЕ и ПОВТАРЯНЕ НА ГЛАСУВАНЕТО

Резултатът от гласуването се афишира от ръководителя незабавно. Когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени незабавно след приключването му, ръководителят разпорежда то да бъде повторено. Резултатът от повторното гласоподаване е финален. При гласоподаване посредством компютризираната система разпечатки от резултата се дават по искане на управлението на парламентарна група.

Какво се случи през днешния ден:
Регистрирани – 198
Гласове – 237, от които ЗА-102
ПРОТИВ -124
Въздържали се -11

Според Конституцията и Правилника за активността на Народно събрание при 198 регистрирани, опция за персонално гласоподаване имат 198 народни представители.

Гласуването съгласно Конституцията е очевидно.

Следователно е допустимо да се откри кой по какъв начин е дал своя вот.

Според правилника за активността на Народно събрание -Чл. 66 гласуването е персонално. Гласува се " за ", " срещу " и " въздържал се ". Гласуването се прави очевидно. Явното гласоподаване се прави посредством:
1. компютризирана система за гласуване;
2. повдигане на ръка;
3. ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне със " за ", " срещу " и " въздържал се " ;
4. саморъчно подписване;
5. поименно изписване имената на народните представители и метода на тяхното гласоподаване посредством компютризираната система за гласоподаване.

При компютризираната система гласуването става посредством биометрични данни на всеки един депутат или посредством система, задействана с биометрични данни на всеки един депутат.

Ако приемем, че вносителите на вота на съмнение и въздържалите се са участвали персонално – общо 113, то разликата до общо записаните / 198/ е 85 народни представители, дали своят вот срещу вота, която цифра е незадоволителна за отхвърлянето му.

Няма никакво подозрение, че когато Конституцията и Правилника дефинират с какво болшинство се вземат решенията / „ повече от половината от присъствуващите “/ се има поради ЛИЧНО ПРИСЪСТВУВАЛИТЕ И ГЛАСУВАЛИ народни представители.

Аргумент за това са ДР на Правилника за активността на Народно събрание - пар.4:„ Под " присъстващи " при скрито гласоподаване се схваща участвалите в гласуването народни представители. Под " присъстващи " при очевидно гласоподаване се схваща броят на народните представители, които СА съдебна експертиза РЕГИСТРИРАЛИ ПРЕДИ започване на гласуването.В съответния случай те са 198.

Съгласно член 89 от Конституцията при гласоподаване съмнение на Министерски съвет предлагането е признато, когато за него са дали своят вот ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА ОТ ВСИЧКИ народни представители – т.е. най-малко 121.

Дали от общо записалите се 198 народни представители 121 са дали своят вот срещу вота е въпрос, който дефинира конституционосъобразността на решението за отменяне на вота.

Сега би трябвало да отговорят квесторите и секретарите на Народно събрание, които управляват и регистрират гласовете.

Решението на Народно събрание предстои на парламентарен надзор.

Румяна Ченалова, Facebook