Вече съм писал за постановката по пиесата на Флориан Зелер

Вече съм писал за постановката по пиесата на Флориан Зелер в " Народния спектакъл ", по тази причина заглавието е малко по-различно.  " Бащата "  е режисиран от самия драматург, има оценка 7.7 в IMDb, премиерата му е чак на 18 декември (в сезона на номинациите) и още занапред се чака дъжд от " Оскар " -и. Благодарение на, филмът е тук! И е едно незабравимо, прочувствено наситено, психически разголващо и житейски катарзисно прекарване. Предупреждавам ви, че може някои заключения и усещания да съвпаднат със остарялата ми театрална обява, само че...

Антъни () е леко изкривен инатлив дъртак с бели като пух коси,  верни черти и саркастичен ядовит взор. Той живее самичък в личен добре спретнат и интимно възхитителен апартамент в Лондон (дори рождената дата на героя е като тази на артиста – 31 декември 1937 г.). Тъй като е към този момент трудноподвижен (но краката и физиката го държат), за него се грижи щерка му Ан (, отново перфектна), очарователна плаха жена, разведена и самотна. Антъни обаче непрекъснато пита за другата си, обичана щерка, а Ан му споделя, че ще се мести в Париж...



И тук попадаме в нещо като трилър, хорър или просто бълнуване – Антъни в действителност не е в своя апартамент, а в този на привлекателния и неустрашим Пол (Руфъс Сюъл), който е... брачен партньор на Ан! Но на моменти старецът ги вижда с други лица –  него като плешив и нападателен подигравателен скандалджия с обло лице и огромен крив нос (Марк Гатис от " Шерлок " ) и нея като изящна жена с положителни кротки очи (Оливия Уилямс). А в това време Ан (истинската) ангажира гледачка – красивата русокоска с висок бюст, чипо носле и вежлив взор Лора (Имоджен Путс). Антъни не пропуща да се направи на шут пред нея и да ѝ каже какъв брой наподобява на другата му щерка (къде ли е тя?), а внезапно уединено в шокираща сцена Пол постъпва непростимо жестоко с него и злобно го пита докога ще им се спънка.

Всичко, което се случва пред очите ни, е не толкоз привидение или заблуда, а по-скоро заблуди и кошмари на един изтляващ като разпален от мълния горски мъх мозък. Съвременният човек живее прекомерно дълго и най-после, когато тялото и съзнанието му го предават, той става подвластен от околните си. А те, колкото и да го обичат, си имат собствен живот. И тогава, уплашен, изплашен и скован, остарелият, само че с млад дух отшелник мечтае отново за закрилящата любяща прегръдка на майката. Защото там се е чувствал най-защитен, а необятният привлекателен живот и наложителното благополучие са се простирали безпределно начело.