Вече нищо не е същото - икономиката се сгромолясва, нищо

...
Вече нищо не е същото - икономиката се сгромолясва, нищо
Коментари Харесай

Кризата отстъпи място на паниката

Вече нищо не е същото - стопанската система се сгромолясва, нищо не работи, хората остават без работа, пари няма, умираме... Едва ли има дом, в който всичко това да не се разисква разпалено. Подобни ежедневни диалози несъмнено обрисуват детайлите на сполетялата ни рецесия, само че в това време могат да минат и за ясни сигнали за неоправдана суматоха.

 

Въпросът е - рецесия или суматоха имаме?

 

На пръв взор е ясно - става дума за рецесия: падат приходите, пораства безработицата, която в международен мащаб може да доближи 20%. Цели браншове са затворени и вероятността не е розова. Пандемията е реалност - не тъй като някакъв вирус ни смъква на леглото, а тъй като смъртността е резултат от странна генна лотария

От друга страна обаче, нямаме класическа финансова рецесия с банкрути на огромни корпорации и банки. Бизнесът просто стяга коланите, богатите натрупат повече, бедните стават все по-бедни - това не е никаква рецесия, това е класика в капитализма.

Когато става дума за рецесия, нормално имаме поради единствено едно - спад в производството. Спадът в приходите и последвалата тъга за популацията е единствено разследване на това. 2020-а не демонстрира нищо такова -  “Бюджетът за 2020 година приключва номинално с 1.5% растеж на приходите, стопанската система не е била в  “нокдаун ”, регистрира министърът на стопанската система Лъчезар Борисов. Има голям растеж на потребителските заеми (5%), за които може да се допусна, че отиват за закърпване на фамилния бюджет, само че още по-огромен растеж имат и ипотечните кредити (11%). Имаме 7% растеж на спестените пари в банките. Дори банкерът Левон Хaмпaрцумян бе оптимист: " Прoгнoзитe зa влoшaвaнe нa икoнoмикaтa ca били нaдцeнeни. Тoвa ce виждa в Гeрмaния, кaктo и в Бългaрия. Дирeктнитe врeди върху цялaтa икoнoмикa нe ca тoлкoвa тeжки, кoлкoтo ce oчaквa ".

Факт е, че държавните управления, освен нашето, обичат да показват събитията като пагубни - с цел да " спасят " по-героично подопечното население. И в този момент е по този начин. 

Истина е, че много от дълго време -

 

преди 3-4 години, светът стартира да се приготвя за рецесия 

 

В края на 2019 година имаше прогнози за понижаване на темповете на напредък на международната стопанска система през 2020 година - от 3 на 2%. Рецесията се очакваше през 2021–2022 година, не по-рано. Вирусната инфекция бе единствено един от рисковете, които се обрисуваха преди една година, само че още преди този момент бяха ясни и други опасности пред стопанската система - петролната рецесия, възходящото корпоративно кредитиране, отново ипотеките и студентските заеми в Съединени американски щати, банкирането " в сянка " в Китай. Т.е. COVID-19 единствено изостри рисковете, за които светът се готвеше деликатно. Факт е, че след март предходната година фондовите и петролните пазари се разклатиха, само че до огромна рецесия по този начин и не се стигна. 

Липсата на огромна рецесия се изяснява с обстоятелството, че управляващите към момента разполагат с ефикасни принадлежности за попречване спада в приходите на жителите и за битка с увеличаващата се безработица. Факт е, че в доста страни се развиват разнокалибрени ограничения за подкрепяне на семействата, в това число изплащането на обилни суми еднократни компенсации и частични обезщетения за загубите за бизнеса при наложително заледяване на работни места. Банките също се включиха интензивно - с цел да лимитират всеобщите банкрути на кредитополучателите. 

 

Всички тези ограничения дадоха резултат -

 

в случай че си спомняте, след първата вълна стопанската система стартира бързо да се възвръща, хората започнаха да се връщат на работа, т.е. нямаше криза под формата на нескончаем спад на производството. Факт е - втората вълна на COVID-19 удари света по-силно, само че към момента има вяра за повтарянето на сходен сюжет. 

Накратко, 

 

налагането на локдаун е като изключването на часовника - 

 

той престава да работи, нищо не се движи, само че системата му остава функционална, тъй че след стартирането му той ще продължи да работи все по този начин добре. Така стоят нещата и с стопанската система - в случай че системата е спряла, това не значи, че стопанската система е убита. 

Така стоят нещата и със съпътстващите рецесии. Например петролната, която съгласно мнозина нанесе през март и април м.г. повече вреди, в сравнение с коронавирус. Ограниченията за придвижване на хора и артикули, спадът в промишленото произвеждане и внезапното понижаване на разхода на гориво доведоха до нуждата от в допълнение понижаване на износа - това пък докара до рецесия и на петролния пазар.

Но всички тези рецесии не се отразяват по идентичен метод на страните. Ако за Русия, Саудитска Арабия, Бразилия и Мексико падащите цени на черното злато имат негативен резултат, то за Европейски Съюз и Китай това бе плюс. Да не приказваме, че рецесията, както и всяка рецесия до момента, оказва помощ на USD - всички проекти за отвод от $ като валута за разплащане отидоха по дяволите. Т.е. Съединени американски щати не пострадаха от тази рецесия. Пак в резюме - за едни рецесията е покруса, само че за други страни тя е опция. Разбира се, ние изобщо не забелязахме тази рецесия.

В кратковременен проект евентуално всички държавни управления ще намерят решения, които да минимализират загубите от коронавирус рецесията, да поддържат ниска инфлация и постоянни финансови пазари по време на пандемия. Да, най-вероятно това ще стане посредством проби и неточности, само че значимото е друго - от началото на века светът е в епоха на перманентна рецесия (спомнете си 2008-а) и проблясъците носят единствено неустойчив напредък. Светът привикна с рецесиите надалеч преди идването на ковид.  

Големият проблем е

 

какъв брой дълго може да стои изключен часовникът

 

При по-продължително изключване доста от по-бедните страни няма да намерят запас да поддържат лишеното от право на труд население. А бедността елементарно се трансформира в заболявания, които в допълнение ще усложняват наличната здравна рецесия. Затова интервалите на локдаун се редуват с краткотрайно отваряне. 

 

Къде сме ние?

 

Ние сме там, където сме били постоянно - в дъното на коридора. Бедните родственици в клуба на богатите. Това не е минус във времена, в които светът изпада в рецесия. Тъй като имаме несъществена стопанска система и представляваме стеснен пазар, тук облагите са лимитирани, само че и загубите са извънредно по-малки, в сравнение с някъде там на Запад. Когато на Запад стартират да банкрутират, тук към момента има време за преструктуриране.

Вторият плюс за страната ни се крие също в бедността ни - след 1989-а ние продължихме да живеем в перманентна беднотия, в свят на ограничения, с които по този начин сме привикнали, че нищо не може да ни уплаши. Едно е да намалиш приходите на грък от 3000 на 1000 евро - това е покруса, друго е да свиеш (или вдигнеш) пенсиите на българин с 50 лева - това е нищо и половина. Ефектът е друг, отражението е друго. 

Доколкото се разбра, българското държавно управление има задоволително запаси, с цел да погаси който и да е секторен проблем. Т.е. пари има и това е плюс номер 3. 

Но има и проблеми, които са основни за нас. Например колкото и пари да изсипеш върху бедното население и ошашавения бизнес, ефект няма да има, в случай че не си помислил малко коя мярка работи и коя - не. Освен това, в случай че постъпиш обичайно и хвърлиш една мярка в ръцете на бюрокрацията, тя явно няма да стигне до потребителите ѝ и резултатът отново ще е никакъв.

И друго - използването на ограничения за финансова непоклатимост в никакъв случай не е давало добър резултат, в случай че паралелно с това не вървят промени в стопанската система, в нейната взаимозависимост от първични материали и така нататък Т.е. мерки без промени не водят до резултат. 

Накратко - с цел да изкара войната, българинът ще разчита на мазето, а не на държавните ограничения. Не на калпавата страна. 

 

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР