Загадката на каменните дискове
Вече не един век археолозите намират по цяла Европа странни каменни произведения във тип на добре шлифовани дискове с огромен отвор в центъра.
Диаметърът на диска нормално е 11–19 сантиметра, отворът – 6–7 сантиметра, дебелината – 7–9 милиметра. Краят на диска може да е полегат или еднакъв, от време на време заоблен. Материалът най-често са локални скални разновидности – серпентинит, амфиболит, филит, варовик, от време на време шисти и други слоести породи, само че се срещат и дискове от нефрит, жадеит и други скъпоценни камъни, добивани в южната част на Алпите.
По възрастта на пластовете, в които се откриват такива дискове, те се отнасят към неолита – от 6000 до 8000 години.
За предназначението на тези артефакти може единствено да се спори. Гривни? Носенето на сходен диск с диаметър 20 см несъмнено е обременително и неловко. Впрочем какво ли не вършат хората за хубост. Гривни нормално се намират в гробовете до самите ръце на човешките остатъци, а каменните дискове не са отбелязвани такива случаи.
Друг вид е пекторал (нагръдник). А може би дискът е вплитан в дамска прическа? Или е тока на колан, или детайл от празнично облекло? В изгода на декоративната му функционалност приказва съвсем безусловно кръглата форма, фината полировка, върху която постоянно се вижда красивият вътрешен градеж на камъка.
Според друга версия това са метателни оръжия от вида на японските шурикени или австралийските бумеранги, с които неолитните ловци може да са сваляли птици.
Смята се също по този начин, че това е подарък за боговете, съпровождащи покойника в отвъдния свят, с цел да му подсигурят добър банкет.
Още една доктрина е астрономическата. В тези далечни времена Северният полюс не е отбелязван на небето от Полярната звезда. Преди 4000 години тя е отстояла на 22 градуса от полюса, а преди 6000 години – на 32 градуса. Сега заради прецесията на земната ос Полярната звезда леко се отклонява от полюса и още веднъж ще съвпадне с него след към 26 000 години.
Нашите антични предшественици за ориентир е трябвало да знаят посоката на север. Очевидно те са забелязали, че звездното небе се върти към избрана точка, неотбелязано нито от една звезда, само че лежаща в центъра на някоя група звезди. Като държели каменния диск с отвора в протегната ръка и го насочвали към звездното небе по този начин, че тези звезди да се окажат по края на диска, античните хора можели в центъра му да дефинират въображаемата точка, показваща север.
Този диск може да е служил и като нощен часовник. Насочвайки го към небесния Северен полюс и проследявайки накъде са се изместили дадени звезди и съзвездия за времето, минало от залеза на Слънцето, хората от неолита можели да дефинират скоро ли ще настъпи среднощ и какъв брой време остава до изгрева.
В изгода на астрономическата догадка приказва и фактът, че краищата на множеството каменни дискове имат разрез. Възможно е това да е бил „ мерникът “, по който е отбелязвано изместването на звездите.
Астрономическата догадка се поддържа и от обстоятелството, че загадъчните дискове най-често се откриват в гробове, ситуирани на върхове на планини или хълмове, а за наблюдаване на звездите нормално са избирани високи точки.
