Вече можем да кажем, че очакването на премиерата на Чайки

Вече можем да кажем, че упованието на премиерата на „ Чайки пият чай “ в Народния спектакъл си заслужаваше изцяло. Абсурдна, занимателна, пъстра и шеметна, пиесата е едно от попаденията на театъра този сезон.

Сюжетът в действителност има малко общо с " Аз заплащам ", както е обявен, и доста повече с друга режисура на камерната сцена, също от този сезон – „ Всичко ни е наред “ на полякинята Дорота Масловска. Може би тъй като създателят на „ Чайки пият чай “ Александър Майдан е украинец, общите тематики и настроения са доста, всичките изцяло разбираеми за българската аудитория.Този театър е неосъществим без Филип Трифонов. В ролята на шеф на полуфалирал спектакъл той е безусловно безапелационен – сериозен, безумно комичен и изцяло непредвидим. Дори и след края на пиесата не излезе от роля и продължи със сериозен глас да чете поздравленията към екипа и да дава директиви на актьорите. Това е една рядка опция да го забележим на сцена. Партнират му с целия си гений и възприятие за комизъм София Бобчева, Елен Колева, Свежен Младенов и Вяра Табакова.

Един ден при шефа на театъра идва изтъкнат олигарх, който най-сетне има задоволително пари и време, с цел да реализира детската си фантазия – да играе на сцена. Трябва му единствено сцена, красива актриса и режисьор. Парите не са проблем и, несъмнено, фантазията му скоро става действителност. Но този епизод е единствено част от пиесата. Много повече това е историята на оцеляването на самия спектакъл, на опитите да се приспособи репертоарът към условията на публиката, да се направи компромис с текста, всичко да стане занимателно, забързано и обезателно с хепи енд. Тъжно. И смешно.

На места неуместен, тук-там бутафорен, от време на време даже леко неясен, опасявам се, че създателят е прав и това е театърът, който желаеме да гледаме – низ от смешни сценки, в които даже Нина Заречная ще получи своята зестра и ще живее дълго и щастливо…