Датата на вота - техника за подмяна на политическия избор
Вече можем да приказваме за една ясна наклонност, обвързвана с изборния развой у нас. Някои политически субекти, главно опозиционни и извънпарлементарни, преглеждат техническите параметри на изборите като тяхна съществена характерност.
Дебатът за развиването на обществото през идващите четири години бива сменен от тематики като машинно, електронно, отдалечено и прочие типове гласоподаване и от полемика кой от всички тези типове в най-голяма степен може да подсигурява чесността на изборите.
С наближаването на края на мандата на настоящето държавно управление, в този към този момент оформил се спор по изборната тематика влиза още един от техническите параметри на изборния развой - дата за осъществяване на парламентарния избор през 2021 година Формалноправната страна на въпростния параметър ясно е разказана в Конституцията на Р. България. До два месеца след приключването на мандата би трябвало да бъдат извършени новите избори. Институцията, на която е вменено задължението за установяване на точната дата е президентът на страната.
Техническите измерения в изборния развой не са маловажни, те чисто и просто са част от различен подтекст, друг от този, който се пробват да вложат в тях част от субектите, които се стремят към властта или имат по-скромни институционални цели - прескачане на 4% преграда и влизане в Народното събрание или пък постигане на 1% от вота и обезпечаване на държавна дотация. Възможните способи на гласоподаване и точната дата имат своята роля по отношение на основаването на задоволително добра организация за провеждането на вота, тъй че той да протече безпроблемно, в случай че се появят дребни проблеми бързо да могат да бъдат отстранявани и най-много да няма изкуствени спънки и бариери, затрудняващи жителите да упражнят правото си на глас.
Именно това е измерението, в което следва да бъде въображаем въпросът за съответната дата на парламентарните избори през тази година. Законодателната рамка към този момент е ясна, тя е гласувана и одобрена на Народното събрание и това е единствената опция в парламентарна република както от конституционна, по този начин и от логическа позиция. Всички останали институции с вменени отговорности, свързани с цялостната реализация на изборния развой, следва в границите на закона да работят на първо място за обезпечаване на безпроблемни благоприятни условия за гласоподаване на всички хора.
Можем да приемем, че най-малко ненапълно подмяната на идейното измерение в изборния развой с неговите механически характерности е нещо обикновено за една част от политическите субекти. Всичко, което не е неразрешено, е позволено, не е принцип, който би могъл да обезпечи устойчиво и трайно наличие в политиката на който и да било, само че в случай че един или различен индивид е решил, че по този начин може да реализира непосредствените си цели, то той напълно естествено ще следва своя метод, въпреки и това да не включва визия във връзка с идната стъпка. Т.е. каква политика и с какви сътрудници ще бъде водена при извоювани избори или каква роля би играл съответният политически индивид, в случай че задачата му е просто влизане в Народното събрание и тази цел се окаже реализирана.
Най-значимият извод, който може да се направи по едно и също време за всички субекти, употребяващи за предзиборната си акция техническите параметри на изборния развой, би бил ориентиран към събитието, че те са насочени и преследват само непосредствените си цели и нямат визия освен за развиването на страната, само че и за своето лично развиване.
По-съществен проблем обаче се появява, когато институции, които имат законово открити задължения, свързани с изборите, се поддадат на опомената нагоре замяна. Ако аргументът за насрочването на изборите на първата допустима дата е само желанието да се образува ново държавно управление колкото се може по-скоро, то това значи, че е на разположение излизане от самата същина и от самия смисъл на провеждането на избори. Те се организират, с цел да могат жителите да изразят своята воля и въз основа на тази воля да се конституира идващият властови модел. Всеки различен план, непочиващ върху това събитие или влизащ в прорез с него, може да видоизмени фундаменталната роля на изборния развой. Случи ли се това, безспорно ще има проблем с обективността на изборните резултати, а оттова и с легитимността на идващото ръководство, без значение по какъв начин би изглеждало то и без значение кои субекти биха формирали неговия състав.
През годините на демократичното развиване на България последователно се утвърди една интензивност на парламентарни избори, варираща към 50%. Сега, в изискванията, в който се намираме, като положение на политическата система, ни е нужен най-малко %, непосредствен до този, с цел да има основа, която би дала късмет за основаването на задоволително функционално държавно управление, способно да образува и осъществя политики. Само апропо можем да напомним, че наскоро избори се организираха в прилежаща Румъния, където изборната интензивност не надвиши 32%. Евентуална ниска изборна интензивност би добавила още един щрих към така и така очертаващото се комплицирано взаимоотношение сред партиите както в Народното събрание, по този начин и в държавното управление. Кабинет, формиран от три или четири политически субекта, или пък държавно управление на малцинството ще действа мъчно, а даже незначителни трудности могат да се окажат мотив за напрежение и неустойчивост.
При възможна прекомерно ниска изборна интензивност опозицията (независимо кои субекти са в тази роля) ще се стреми напрекъснато към оставка на държавното управление и нови избори скоро след постоянните. За да избегне това, новото държавно управление пък ще бъде насила непрестанно да търси балансите вътре в себе си, сред своите обособените съставни детайли. Или казано с други думи това би било държавно управление, интересуващо се доста повече от балансите, в сравнение с от общественото ръководство. И тази обстановка би се развила без значение дали властта е образувана от ГЕРБ и група партии, а Българска социалистическа партия с други партии е в съпротива или назад.
Конкретно във връзка с идните парламнетарни избори, датата на осъществяване ще има решаващо значение за нивото на изборната интензивност. Има най-малко два ясно разпознаваеми, справедливи фактора, които сочат, че изборна дата в края на март сигурно значи по-ниска изборна интензивност спрямо дата, която е през май, да вземем за пример. Топлото и изсъхнало време е натурален ограничител на вирусната заплаха. Несъмнено този фактор ще бъде доста по-ярко изразен през май, в сравнение с в края на март. Така повече от колебаещите се гласоподаватели ще излязат да гласоподават без терзания от здравно естество. Това в доста огромна степен важи за по-възрастните хора, а както е известно, те са най-активната електорална група и в това време и най-рискова от позиция на здравните закани. Част от старата група гласоподаватели образуват твърдите ядра на разнообразни политически обединения. Може да се чака, че те ще бъдат задоволително стимулирани на гласоподават на която и да е изборна дата, преодолявайки страховете за здравето. Друга част обаче от рисковите възрастови групи са колебаещ се електорат. Те вземат решение дали да гласоподават въз основа на ситуативни фактори и условия, свързани с съответната обществена, икономическа и политическа конюнктура. За този вид гласоподаватели значима роля играят предизборните акции, а опредлено по-късна дата за изборите, в границите на конституционния период, ще даде повече и по-разнообразни благоприятни условия за осъществяване на предизборни акции. На тазгодишните парламентарни избори ще се явят много обединения без корав електорат, които са директно заинтригувани от тези условия.
Другият значителен фактор в интерес на избори през май е обвързван с имунизацията. Този развой ще е в доста по-напреднала фаза през май, в сравнение с в края на март, което също би подтикнало колебаещите се гласоподаватели да отидат до урните и да създадат осведомен избор, почиващ върху предизборни акции, извършени тъй че посланията им да стигнат до евентуалните гласоподаватели. Ранна дата за изборите носи и още един евентуален риск. След като някои партии, без твърди ядра, усетят, че са губещи от пасивността на колебаещите се гласоподаватели, могат да стартират да ги убеждават, че епидемията не е рискова или даже, че такава не съществува. Подобен уклон при някои нови политически обединения се наблюдаваше още напролет на предходната година, когато човечеството все по-осезаемо започваше да усеща провокациите на ковид. Превръщането на част от предзиборната акция в дезинформация по отношение на пандемията би представлявало социална опасност. Така в името на постигането на краткосрочни и непосредствени цели, могат да бъдат наранени стратегическите цели на обществото за здравно и икономическо възобновяване.
И по този начин, колкото по-ниска е изборната интензивност, толкоз в по-голям интерес е тя за огромните политически играчи с добре завършени твърди ядра от гласоподаватели. Ако колебаещите се или част от тях останат пасивни, то въз основата на гласуването на твърдите ядра ще могат да се завоюват повече на брой парламентарни мандати.
Президентът има изключителното конституционно право и обвързване да насрочи датата за осъществяване на парламентарните избори. Той може да направи това само по свое убеждение, може и да се посъветва с хора от екипа си, в случай че в него има такива, които могат да му бъдат потребни по този въпрос. Ако желае може да се допита до самостоятелни специалисти или пък да се запознае с мнението на оптимално необятен кръг от субекти, които ще се борят за спечелването на парламентарни мандати.
Но каквото и да реши да направи президентът, едно е несъмнено - резултатите от тези парламентарни избори ще имат основно значение за неговото политическо бъдеще. От дейностите му през идващите седмици ще проличи дали той и екипът му схващат това или просто избират да игрят ва банк.
Дебатът за развиването на обществото през идващите четири години бива сменен от тематики като машинно, електронно, отдалечено и прочие типове гласоподаване и от полемика кой от всички тези типове в най-голяма степен може да подсигурява чесността на изборите.
С наближаването на края на мандата на настоящето държавно управление, в този към този момент оформил се спор по изборната тематика влиза още един от техническите параметри на изборния развой - дата за осъществяване на парламентарния избор през 2021 година Формалноправната страна на въпростния параметър ясно е разказана в Конституцията на Р. България. До два месеца след приключването на мандата би трябвало да бъдат извършени новите избори. Институцията, на която е вменено задължението за установяване на точната дата е президентът на страната.
Техническите измерения в изборния развой не са маловажни, те чисто и просто са част от различен подтекст, друг от този, който се пробват да вложат в тях част от субектите, които се стремят към властта или имат по-скромни институционални цели - прескачане на 4% преграда и влизане в Народното събрание или пък постигане на 1% от вота и обезпечаване на държавна дотация. Възможните способи на гласоподаване и точната дата имат своята роля по отношение на основаването на задоволително добра организация за провеждането на вота, тъй че той да протече безпроблемно, в случай че се появят дребни проблеми бързо да могат да бъдат отстранявани и най-много да няма изкуствени спънки и бариери, затрудняващи жителите да упражнят правото си на глас.
Именно това е измерението, в което следва да бъде въображаем въпросът за съответната дата на парламентарните избори през тази година. Законодателната рамка към този момент е ясна, тя е гласувана и одобрена на Народното събрание и това е единствената опция в парламентарна република както от конституционна, по този начин и от логическа позиция. Всички останали институции с вменени отговорности, свързани с цялостната реализация на изборния развой, следва в границите на закона да работят на първо място за обезпечаване на безпроблемни благоприятни условия за гласоподаване на всички хора.
Можем да приемем, че най-малко ненапълно подмяната на идейното измерение в изборния развой с неговите механически характерности е нещо обикновено за една част от политическите субекти. Всичко, което не е неразрешено, е позволено, не е принцип, който би могъл да обезпечи устойчиво и трайно наличие в политиката на който и да било, само че в случай че един или различен индивид е решил, че по този начин може да реализира непосредствените си цели, то той напълно естествено ще следва своя метод, въпреки и това да не включва визия във връзка с идната стъпка. Т.е. каква политика и с какви сътрудници ще бъде водена при извоювани избори или каква роля би играл съответният политически индивид, в случай че задачата му е просто влизане в Народното събрание и тази цел се окаже реализирана.
Най-значимият извод, който може да се направи по едно и също време за всички субекти, употребяващи за предзиборната си акция техническите параметри на изборния развой, би бил ориентиран към събитието, че те са насочени и преследват само непосредствените си цели и нямат визия освен за развиването на страната, само че и за своето лично развиване.
По-съществен проблем обаче се появява, когато институции, които имат законово открити задължения, свързани с изборите, се поддадат на опомената нагоре замяна. Ако аргументът за насрочването на изборите на първата допустима дата е само желанието да се образува ново държавно управление колкото се може по-скоро, то това значи, че е на разположение излизане от самата същина и от самия смисъл на провеждането на избори. Те се организират, с цел да могат жителите да изразят своята воля и въз основа на тази воля да се конституира идващият властови модел. Всеки различен план, непочиващ върху това събитие или влизащ в прорез с него, може да видоизмени фундаменталната роля на изборния развой. Случи ли се това, безспорно ще има проблем с обективността на изборните резултати, а оттова и с легитимността на идващото ръководство, без значение по какъв начин би изглеждало то и без значение кои субекти биха формирали неговия състав.
През годините на демократичното развиване на България последователно се утвърди една интензивност на парламентарни избори, варираща към 50%. Сега, в изискванията, в който се намираме, като положение на политическата система, ни е нужен най-малко %, непосредствен до този, с цел да има основа, която би дала късмет за основаването на задоволително функционално държавно управление, способно да образува и осъществя политики. Само апропо можем да напомним, че наскоро избори се организираха в прилежаща Румъния, където изборната интензивност не надвиши 32%. Евентуална ниска изборна интензивност би добавила още един щрих към така и така очертаващото се комплицирано взаимоотношение сред партиите както в Народното събрание, по този начин и в държавното управление. Кабинет, формиран от три или четири политически субекта, или пък държавно управление на малцинството ще действа мъчно, а даже незначителни трудности могат да се окажат мотив за напрежение и неустойчивост.
При възможна прекомерно ниска изборна интензивност опозицията (независимо кои субекти са в тази роля) ще се стреми напрекъснато към оставка на държавното управление и нови избори скоро след постоянните. За да избегне това, новото държавно управление пък ще бъде насила непрестанно да търси балансите вътре в себе си, сред своите обособените съставни детайли. Или казано с други думи това би било държавно управление, интересуващо се доста повече от балансите, в сравнение с от общественото ръководство. И тази обстановка би се развила без значение дали властта е образувана от ГЕРБ и група партии, а Българска социалистическа партия с други партии е в съпротива или назад.
Конкретно във връзка с идните парламнетарни избори, датата на осъществяване ще има решаващо значение за нивото на изборната интензивност. Има най-малко два ясно разпознаваеми, справедливи фактора, които сочат, че изборна дата в края на март сигурно значи по-ниска изборна интензивност спрямо дата, която е през май, да вземем за пример. Топлото и изсъхнало време е натурален ограничител на вирусната заплаха. Несъмнено този фактор ще бъде доста по-ярко изразен през май, в сравнение с в края на март. Така повече от колебаещите се гласоподаватели ще излязат да гласоподават без терзания от здравно естество. Това в доста огромна степен важи за по-възрастните хора, а както е известно, те са най-активната електорална група и в това време и най-рискова от позиция на здравните закани. Част от старата група гласоподаватели образуват твърдите ядра на разнообразни политически обединения. Може да се чака, че те ще бъдат задоволително стимулирани на гласоподават на която и да е изборна дата, преодолявайки страховете за здравето. Друга част обаче от рисковите възрастови групи са колебаещ се електорат. Те вземат решение дали да гласоподават въз основа на ситуативни фактори и условия, свързани с съответната обществена, икономическа и политическа конюнктура. За този вид гласоподаватели значима роля играят предизборните акции, а опредлено по-късна дата за изборите, в границите на конституционния период, ще даде повече и по-разнообразни благоприятни условия за осъществяване на предизборни акции. На тазгодишните парламентарни избори ще се явят много обединения без корав електорат, които са директно заинтригувани от тези условия.
Другият значителен фактор в интерес на избори през май е обвързван с имунизацията. Този развой ще е в доста по-напреднала фаза през май, в сравнение с в края на март, което също би подтикнало колебаещите се гласоподаватели да отидат до урните и да създадат осведомен избор, почиващ върху предизборни акции, извършени тъй че посланията им да стигнат до евентуалните гласоподаватели. Ранна дата за изборите носи и още един евентуален риск. След като някои партии, без твърди ядра, усетят, че са губещи от пасивността на колебаещите се гласоподаватели, могат да стартират да ги убеждават, че епидемията не е рискова или даже, че такава не съществува. Подобен уклон при някои нови политически обединения се наблюдаваше още напролет на предходната година, когато човечеството все по-осезаемо започваше да усеща провокациите на ковид. Превръщането на част от предзиборната акция в дезинформация по отношение на пандемията би представлявало социална опасност. Така в името на постигането на краткосрочни и непосредствени цели, могат да бъдат наранени стратегическите цели на обществото за здравно и икономическо възобновяване.
И по този начин, колкото по-ниска е изборната интензивност, толкоз в по-голям интерес е тя за огромните политически играчи с добре завършени твърди ядра от гласоподаватели. Ако колебаещите се или част от тях останат пасивни, то въз основата на гласуването на твърдите ядра ще могат да се завоюват повече на брой парламентарни мандати.
Президентът има изключителното конституционно право и обвързване да насрочи датата за осъществяване на парламентарните избори. Той може да направи това само по свое убеждение, може и да се посъветва с хора от екипа си, в случай че в него има такива, които могат да му бъдат потребни по този въпрос. Ако желае може да се допита до самостоятелни специалисти или пък да се запознае с мнението на оптимално необятен кръг от субекти, които ще се борят за спечелването на парламентарни мандати.
Но каквото и да реши да направи президентът, едно е несъмнено - резултатите от тези парламентарни избори ще имат основно значение за неговото политическо бъдеще. От дейностите му през идващите седмици ще проличи дали той и екипът му схващат това или просто избират да игрят ва банк.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ