Си Дзинпин знае това. И въпреки коняка, ще го използва
Липсата на единна политика на Европейския съюз (ЕС) по отношение на Китай е една от стратегическите недостатъци на Стария континент. По отношение на Поднебесната империя, съюзът е разграничен на няколко равнища.
Един път, на народен симптом. Тук главният разлом е сред Германия и Франция. Ако за Берлин е значимо да запази икономическите си връзки с Китай, за Париж предпочитан е диалогът за сигурността. Тази разлика произтича от спецификата на двустранните връзки на всяка една от двете европейски столици с Пекин. Така да вземем за пример комерсиалният оборот сред Германия и Китай надвиши 253 млрд $ предходната година (този на Париж с Пекин е към една трета от посочения размер). В основата на икономическите връзки сред двете страни стоят браншове като автомобилостроенето, моторните транспортни средства, компютърната техника и електрическите акумулатори. В този смисъл Германия мисли Китай по-скоро през призмата на икономическата утилитарност (това е отдавнашен синдром на източния вектор на немската външна политика, най-добре олицетворяван от германско-руските търговски връзки до започването на войната в Украйна).
За разлика от този метод, когато става дума за Поднебесната империя, Франция избира да подчертава върху политиката за сигурност. Последното произтича от това, че Париж е столица на европейска страна, която има свои активи и ползи в Индo-Пасифика, където е ситуирана над 90% от нейната Изключителна икономическа зона. Оттук двете съществени тематики на диалог сред Еманюел Макрон и Си Дзинпин на настоящата им среща в Париж - нелоялните търговски практики и войната в Украйна - бяха прокарани от френския президент точно през филтъра на сигурността. По отношение на първото Макрон желае да отбрани европейския промишлен бранш от мощно субсидираното китайско произвеждане, което изопачава свободния пазар и слага европейските производители в неконкурентно-способна обстановка (особен акцент тук се слага върху електрическите транспортни средства, само че касае и рестрикциите, които Пекин постанова по отношение на достъпа на европейските инвеститори). По отношение на второто, френският президент още веднъж обърна внимание на китайския си сътрудник по отношение на стоките с двойни предопределение, предполагащо и военно такова, каквито Пекин продължава да изнася за Русия, поради това, че изходът на войната в Украйна има директно значение точно за сигурността на Стария континент.
Разликата по отношение на метода, по който Берлин и Париж мислят Пекин, материализира следната диференциация сред двете европейски столици: в случай че Берлин желае да съживи Всеобхватното съглашения за вложенията (Comprehensive Agreement on Investment, CAI), контрактувано от Еврокомисията през 2020-та година, само че към момента нератифицирано от Европейския парламент, то Париж е по-скоро песимистичен към неговото осъществяване. Така както Германия гледа повече от съмнително на френския протекционизъм като модел за Европейски Съюз - в това число налагането на наказателни мита - при образуването на комерсиалните връзки с Китай (тъй като това би предизвикало Пекин да наложи реципрочни цени, от които ще пострада немският авто бранш, който гледа на Поднебесната империя и като на пазар, и като на място за разполагане на изнесени индустриални мощности).
Втори път, в Европейски Съюз съществуват и блокови разлики по отношение на Поднебесната империя, които не могат да се редуцират до тези сред Германия и Франция. Пример в тази посока са страните от Централна и Източна Европа. Същите вземат участие във формата 17+1, който служеше като дипломатическа платформа за разговор и съдействие сред тях и Китай. От една страна, в него има страни като Унгария и Гърция, които не престават да се застъпват за задълбочаване на връзките с Поднебесната империя. Именно след визитата си в Париж (и като материализация на съображенията на Макрон по отношение на нелоялните търговски практики на Китай) Си Дзинпин ще отиде в Унгария, която строи субсидиран и ръководен от китайска компания цех за акумулатори за електрически транспортни средства. От друга страна, този формат бе сведен до 14+1, откакто първо Литва (през 2021-ва), а по-късно Естония и Латвия (през 2022-ра) го напуснаха. Впоследствие Чехия (през 2023-та г.) замрази присъединяване си в него, а Румъния го формализира (междувременно Букурещ забрани на китайски софтуерен снабдител да взе участие в построяването на 5G мрежата в страната, нулира съглашението си с китайска компания за построяването на два нови блока на нуклеарната си централа " Черна вода " и вкара рестрикции по отношение на опцията китайски компании да вземат участие в обществени състезания за построяването на инфраструктура в страната). Основата в тази смяна на държанието на редица страни от Централна и Източна Европа е разбирането им, че в случай че китайските вложения си остават единствено на хартия, то ролята на Пекин като ресурсен обезпечител на съветската експанзия по отношение на Украйна е напълно действителна.
Трети път, разликата в границите на Европейски Съюз по отношение на Китай е и институционално. В случая то се показва в неналичието на необятен консенсус сред Европейската комисия и Европейския съвет. Тук дебатът има своето както кадрово, по този начин и концептуално измерение. По отношение на първото политиката на Урсула фон дер Лайен като консолидирано продължение на тази на Вашингтон по отношение на Пекин (или просто като европейски тапет на американската стена) среща съображения от страна на Шарл Мишел. По отношение на второто въпросът се слага в подтекста на оценката на рисковете и бонификациите от позиционирането на Европейски Съюз по отношение на скалата, формиращата политиката на Съединени американски щати по отношение на Китай. Може би тези разлики сред Комисията и Съвета (между Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел) щяха да са по-видими, в случай че не бе експанзията на Русия по отношение на Украйна, която вкара ролята на Вашингтон по отношение на европейската сигурност с нова мощ. Така или другояче, Европейски Съюз занапред би трябвало да създаде такава позиция, в която получаваните гаранции за сигурността си от Съединени американски щати да не обезвреждат вероятните стопански изгоди от Китай.
Китайският президент Си Дзинпин отлично знае за всички тези съществуващи разлики в границите на Европейски Съюз по отношение на неговата страна и ще се възползва от това. Основният интерес на Пекин при образуването на китайската външна политика по отношение на Европа е двустепенна.
На базово равнище тя е подбудена от желанието на Поднебесната империя да развива икономическите си връзки със Стария континент, доколкото в него тя вижда кредитоспособен пазар. За Китай е значимо да търгува с Европа, поради перманентното напрежение със Съединени американски щати, което постоянно може да избуи още веднъж в комерсиална война с Вашингтон, и спада на икономическия напредък на страната през последните няколко години. Оттук, макар несполучливото посещаване на канцлера Олаф Шолц в Китай предишния месец, Германия остава желан събеседник, когато тематиката на диалога е споделеният търговски интерес.
На вторично равнище Си Дзинпин се пробва да се възползва от разделянето в границите на евроатлантическата общественост тогава, когато се появяват учредения за което - било в границите на самия Европейски Съюз, било сред Европейски Съюз и Съединени американски щати. Макар че с идването си на власт един Доналд Тръмп може да направи това доста по-лесно, в сравнение с това е по силите на китайския държавен началник. Тогава Си Дзинпин ще се чуди самичък на себе си какви врагове и другари има, в случай, че Тръмп вероятно ще утежнява връзките сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, в случай че критерии за подобен извод е първият му президентски мандат, а Владимир Путин ще ги сближава назад. Но оттатък хипотетичните обстановки, Си Дзинпин ще продължи да вижда в своя френски сътрудник Макрон меродавен събеседник, доколкото Пекин поддържа концепцията за стратегическа самостоятелност на Европа, артикулирана точно от ръководителя на Елисейския замък, поради съдържащото се в нея типично френско предпочитание за еманципиране на Европейски Съюз от Съединени американски щати. Още повече, че Франция и нейното позициониране в Индо-Пацифика не е обезателно по линията на съществуващото там разделяне сред Китай и Съединени американски щати (като образец за последното могат да бъдат посочени даже и думите на Макрон от предходната година, когато той сподели, че Европа би трябвало да стои настрана от вероятен спор в тайванския проток). Но тук въпросът опира и до друго: могат ли Франция и Китай да вкарат споделен консенсус между тях, по отношение на който количеството поддръжка на Китай за Русия ще бъде съразмерно на това, което лидирана от Франция Европа ще оказва на англо-саксонския алианс (САЩ, Англия, Австралия) в Индо-Пасифика?
Бутилка френски коняк, каквато Емаюел Макрон подари на Си Дзинпин при визитата му в Париж, може и да не стигне при разискването на такива и сходни въпроси.
Един път, на народен симптом. Тук главният разлом е сред Германия и Франция. Ако за Берлин е значимо да запази икономическите си връзки с Китай, за Париж предпочитан е диалогът за сигурността. Тази разлика произтича от спецификата на двустранните връзки на всяка една от двете европейски столици с Пекин. Така да вземем за пример комерсиалният оборот сред Германия и Китай надвиши 253 млрд $ предходната година (този на Париж с Пекин е към една трета от посочения размер). В основата на икономическите връзки сред двете страни стоят браншове като автомобилостроенето, моторните транспортни средства, компютърната техника и електрическите акумулатори. В този смисъл Германия мисли Китай по-скоро през призмата на икономическата утилитарност (това е отдавнашен синдром на източния вектор на немската външна политика, най-добре олицетворяван от германско-руските търговски връзки до започването на войната в Украйна).
За разлика от този метод, когато става дума за Поднебесната империя, Франция избира да подчертава върху политиката за сигурност. Последното произтича от това, че Париж е столица на европейска страна, която има свои активи и ползи в Индo-Пасифика, където е ситуирана над 90% от нейната Изключителна икономическа зона. Оттук двете съществени тематики на диалог сред Еманюел Макрон и Си Дзинпин на настоящата им среща в Париж - нелоялните търговски практики и войната в Украйна - бяха прокарани от френския президент точно през филтъра на сигурността. По отношение на първото Макрон желае да отбрани европейския промишлен бранш от мощно субсидираното китайско произвеждане, което изопачава свободния пазар и слага европейските производители в неконкурентно-способна обстановка (особен акцент тук се слага върху електрическите транспортни средства, само че касае и рестрикциите, които Пекин постанова по отношение на достъпа на европейските инвеститори). По отношение на второто, френският президент още веднъж обърна внимание на китайския си сътрудник по отношение на стоките с двойни предопределение, предполагащо и военно такова, каквито Пекин продължава да изнася за Русия, поради това, че изходът на войната в Украйна има директно значение точно за сигурността на Стария континент.
Разликата по отношение на метода, по който Берлин и Париж мислят Пекин, материализира следната диференциация сред двете европейски столици: в случай че Берлин желае да съживи Всеобхватното съглашения за вложенията (Comprehensive Agreement on Investment, CAI), контрактувано от Еврокомисията през 2020-та година, само че към момента нератифицирано от Европейския парламент, то Париж е по-скоро песимистичен към неговото осъществяване. Така както Германия гледа повече от съмнително на френския протекционизъм като модел за Европейски Съюз - в това число налагането на наказателни мита - при образуването на комерсиалните връзки с Китай (тъй като това би предизвикало Пекин да наложи реципрочни цени, от които ще пострада немският авто бранш, който гледа на Поднебесната империя и като на пазар, и като на място за разполагане на изнесени индустриални мощности).
Втори път, в Европейски Съюз съществуват и блокови разлики по отношение на Поднебесната империя, които не могат да се редуцират до тези сред Германия и Франция. Пример в тази посока са страните от Централна и Източна Европа. Същите вземат участие във формата 17+1, който служеше като дипломатическа платформа за разговор и съдействие сред тях и Китай. От една страна, в него има страни като Унгария и Гърция, които не престават да се застъпват за задълбочаване на връзките с Поднебесната империя. Именно след визитата си в Париж (и като материализация на съображенията на Макрон по отношение на нелоялните търговски практики на Китай) Си Дзинпин ще отиде в Унгария, която строи субсидиран и ръководен от китайска компания цех за акумулатори за електрически транспортни средства. От друга страна, този формат бе сведен до 14+1, откакто първо Литва (през 2021-ва), а по-късно Естония и Латвия (през 2022-ра) го напуснаха. Впоследствие Чехия (през 2023-та г.) замрази присъединяване си в него, а Румъния го формализира (междувременно Букурещ забрани на китайски софтуерен снабдител да взе участие в построяването на 5G мрежата в страната, нулира съглашението си с китайска компания за построяването на два нови блока на нуклеарната си централа " Черна вода " и вкара рестрикции по отношение на опцията китайски компании да вземат участие в обществени състезания за построяването на инфраструктура в страната). Основата в тази смяна на държанието на редица страни от Централна и Източна Европа е разбирането им, че в случай че китайските вложения си остават единствено на хартия, то ролята на Пекин като ресурсен обезпечител на съветската експанзия по отношение на Украйна е напълно действителна.
Трети път, разликата в границите на Европейски Съюз по отношение на Китай е и институционално. В случая то се показва в неналичието на необятен консенсус сред Европейската комисия и Европейския съвет. Тук дебатът има своето както кадрово, по този начин и концептуално измерение. По отношение на първото политиката на Урсула фон дер Лайен като консолидирано продължение на тази на Вашингтон по отношение на Пекин (или просто като европейски тапет на американската стена) среща съображения от страна на Шарл Мишел. По отношение на второто въпросът се слага в подтекста на оценката на рисковете и бонификациите от позиционирането на Европейски Съюз по отношение на скалата, формиращата политиката на Съединени американски щати по отношение на Китай. Може би тези разлики сред Комисията и Съвета (между Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел) щяха да са по-видими, в случай че не бе експанзията на Русия по отношение на Украйна, която вкара ролята на Вашингтон по отношение на европейската сигурност с нова мощ. Така или другояче, Европейски Съюз занапред би трябвало да създаде такава позиция, в която получаваните гаранции за сигурността си от Съединени американски щати да не обезвреждат вероятните стопански изгоди от Китай.
Китайският президент Си Дзинпин отлично знае за всички тези съществуващи разлики в границите на Европейски Съюз по отношение на неговата страна и ще се възползва от това. Основният интерес на Пекин при образуването на китайската външна политика по отношение на Европа е двустепенна.
На базово равнище тя е подбудена от желанието на Поднебесната империя да развива икономическите си връзки със Стария континент, доколкото в него тя вижда кредитоспособен пазар. За Китай е значимо да търгува с Европа, поради перманентното напрежение със Съединени американски щати, което постоянно може да избуи още веднъж в комерсиална война с Вашингтон, и спада на икономическия напредък на страната през последните няколко години. Оттук, макар несполучливото посещаване на канцлера Олаф Шолц в Китай предишния месец, Германия остава желан събеседник, когато тематиката на диалога е споделеният търговски интерес.
На вторично равнище Си Дзинпин се пробва да се възползва от разделянето в границите на евроатлантическата общественост тогава, когато се появяват учредения за което - било в границите на самия Европейски Съюз, било сред Европейски Съюз и Съединени американски щати. Макар че с идването си на власт един Доналд Тръмп може да направи това доста по-лесно, в сравнение с това е по силите на китайския държавен началник. Тогава Си Дзинпин ще се чуди самичък на себе си какви врагове и другари има, в случай, че Тръмп вероятно ще утежнява връзките сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, в случай че критерии за подобен извод е първият му президентски мандат, а Владимир Путин ще ги сближава назад. Но оттатък хипотетичните обстановки, Си Дзинпин ще продължи да вижда в своя френски сътрудник Макрон меродавен събеседник, доколкото Пекин поддържа концепцията за стратегическа самостоятелност на Европа, артикулирана точно от ръководителя на Елисейския замък, поради съдържащото се в нея типично френско предпочитание за еманципиране на Европейски Съюз от Съединени американски щати. Още повече, че Франция и нейното позициониране в Индо-Пацифика не е обезателно по линията на съществуващото там разделяне сред Китай и Съединени американски щати (като образец за последното могат да бъдат посочени даже и думите на Макрон от предходната година, когато той сподели, че Европа би трябвало да стои настрана от вероятен спор в тайванския проток). Но тук въпросът опира и до друго: могат ли Франция и Китай да вкарат споделен консенсус между тях, по отношение на който количеството поддръжка на Китай за Русия ще бъде съразмерно на това, което лидирана от Франция Европа ще оказва на англо-саксонския алианс (САЩ, Англия, Австралия) в Индо-Пасифика?
Бутилка френски коняк, каквато Емаюел Макрон подари на Си Дзинпин при визитата му в Париж, може и да не стигне при разискването на такива и сходни въпроси.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ