Последни сме в Европа по очаквана продължителност на живот, първи сме по смъртност
Продължителността на живот в България се е нараснала с година и половина, демонстрират последните данни на Национален статистически институт. Изследването е за интервала 2021 - 2023 година по отношение на 2020 - 2022 година В съпоставяне с преди 10 години обаче има понижение на междинната дълготрайност на живот и при дамите, и при мъжете. Оказва се, че хората в градовете живеят повече от 3 години по-дълго от тези в селата.
" Продължителността постепенно се усилва, само че отново сме на опашката - последни сме в Европа по предстояща дълготрайност на живот, първи сме по смъртност. Трябва да светне някаква лампа, че нещо не е наред ", коментира пред БНР шефът на Дирекция " Демографска и обществена статистика " в Национален статистически институт Магдалена Костова.
" До 2020 година имаме нарастване на предстоящата дълготрайност на живот. 2019 година стартира Ковид, който извънредно доста усили смъртността в страната, което докара до това да стартира да понижава предстоящата дълготрайност на живот. Така през 2023 година се върнахме към предходните равнища на смъртност, което се отразява върху предстоящата дълготрайност и тя се усилва. В България този развой е много муден, защото ние като цяло имаме извънредно висока смъртност по принцип. Нашата смъртност е най-висока в Европейски Съюз ".
Костова отчете по-висока смъртност при мъжете. Тя уточни, че се следи и съвсем два пъти по-висока преждевременна смъртност при тях. Това е делът на хората, умряли преди 65-годишна възраст. По думите ѝ този % при мъжете е съвсем 30%.
Средната дълготрайност на живот на хората в градовете е с повече от 3 години по-висока от тази в селата. Според Магдалена Костова факторите за това са сложни, като уточни образец със опазването на здравето, качеството на живот, храна, въздух и даже образованието. Най-висока е продължителността на живот в София, а най-ниска - във Видин, Враца, Монтана, посочи тя.
Всеки пети живее в столицата, акцентира експертът и уточни, че притегателните центрове не престават да бъдат София, Пловдив, Варна, Бургас. Работа, обучение, по-добър живот и по-добри условия за развъждане на деца са факторите, които въздействат на миграцията в страната, посочи тя.
По думите ѝ раждаемостта е на приблизително европейско равнище. Тоталният коефициент на плодовитост е по-висок от междинния за Европа, т.е. по-малко дами раждат повече деца, изясни Костова.
Според нея желаният модел за семейство в България е двудетният, но заради разнообразни аргументи хората не реализират този блян и остават с едно дете.
Увеличил се е потокът на завръщащите се българи от чужбина, само че не е задоволителен, с цел да компенсира неналичието на интензивно население, изрече мнението си тя. Според нея трябва да се вършат политики, основани на данни.
" Реалистичният вид, който е изчислен при догадка за конвергентност, планува, че населението ще падне под 6 млн. през 2035 година, а в случай че се резервира това развиване на демографските процеси - през 2075 година и под 5 млн. ", сподели в умозаключение Магдалена Костова.
