Вече година и пет месеца имам щастието да се радвам

Вече година и пет месеца имам щастието да се веселя на живот с две деца. Живот по-пъстър, по-пълен и по-непредсказуем, в сравнение с в миналото съм си представяла. Освен всички страсти, които идват в комплект, за това време ме споходи едно ново и изключително чувство, за което единствено бях чела и слушала досега – синдромът на по-малкото дете.   

Сещате ли се за всички приказки за тримата братя и трите сестри и по какъв начин постоянно най-малкият от тях е най-надарен, можещ и специфичен? А след това и романите, които четем в учебно заведение, затвърждават още веднъж по какъв начин героите, които са най-малки носят нещо особено в себе си. Това постоянно ми се е коствало малко непочтено и пресилено . Защо най-малкото дете да се отличава, за какво съществуват такива легенди и стандарти, че то има повече качества, че е по-оправно, че превъзхожда останалите? Защо в допълнение се подклажда това състезание сред братята и сестрите?

Въпреки че съм отраснала с по-малък брат и родителите ни твърдяха, че ни обичат еднообразно, в никакъв случай не открих някакво разумно пояснение за горните изказвания от персонален опит. Години по-късно тези размишления бяха зад тила ми, досега, в който не изпитах на личен тил какво е чувството в живота ти да влезе второ дете. От една страна, чувстваш се безусловно блажен, че можеш да изживееш тази магия за повторно. Наслаждаваш се на всяка стъпка в развъждането на дребното дребосъче, като че ли не си го изпитвал в никакъв случай преди, тъй като всичко е друго. Искаш да хванеш и стиснеш крепко всеки момент, тъй като знаеш, че ще мине бързо и незабелязано и до момента в който се обърнеш, детето ти ще е пораснало, а всички тези моменти ще са единствено спомен.

Вече не бързаш, не четеш трескаво книги, не влизаш във конгреси, а се потапяш в преживяването както в никакъв случай преди. Чувстваш се обаян и запленен, признателен за шанса да повториш всичко изначало . Не единствено това, само че и наблюдаваш по какъв начин двете ти деца основават връзка между тях, прегръщат се, оказват помощ си, пошляпват се, разплакват се и всичко това провокира детонация в сърцето ти. Пред очите ти стоят твоите деца, които осъзнаваш, че са колкото идентични, толкоз и разнообразни, като характерности, характери, привички и от време на време потребности. В този миг разбираш, че любовта в действителност може да се раздели на две и не като количество, а като страст, като заряд и колорит .

Има още...