Наказание без престъпление - не по Достоевски, а от Константинова
Вече е ясно. След като над 1000 души нощуваха зад ограда в Елхово и Сарафово, България мъчно може да бъде избрана като доброжелателна по отношение на украинските бежанци. Доскоро това не изглеждаше по този начин. Украинците спяха в три-, четири- и петзвездни хотели край морето, а изнамерили ниша, украински компании проведоха бежански туризъм. Но държавата вече има нов метод, де факто публично доказан. На 30 май в особено видеообръщение вицепремиерът и началник на координационния щаб Калина Константинова разгласи бежанците, които не употребяват държавната стратегия за пренасяне и висят още по хотелите, за претенциозни; заплаши ги да спрат с капризите. Ден по-късно началникът й Кирил Петков я поддържа с думите, че " първокласното " прeбиваване свършва. Именно този нов държавен курс в отношението към хората е
първият огромен извод в сложната и наситена с многобройни нюанси среда
Преди да я разгледаме в детайли, следва да уточним за какво превозването до Елхово и Сарафово е показателно. Странджанският лагер бе основан през 2019 година, с цел да посреща незаконни мигранти от югоизток. Той е изработен по всички стандарти като съоръжение за високорискова активност - идентични фургони край плац, с потискаща и без " разсейващи " детайли среда, с огромна видимост - с цел да може защитата да овладява положението, в случай че се наложи. Сходен като функционалност е и преобразуваният боен център край Бургас. На тези две места за ден-два се водят украинци, останали без заслон след 31 май - до момента в който им се откри дълготраен. И в действителност, незабавно откакто дойдат, стартира чудене къде да бъдат пренасочени. Важното в тази ситуация е, че нито географски или логистично, да не приказваме като човешки условия, двата центъра са наложително необходими за осъществяване на тази задача. Побират общо най-много 2300 души. Съвсем умерено за същата цел можеше да се употребяват една или няколко държавни бази, останали празни, откакто бежанците не желаят да се местят в тях. Затова извозването на хората наподобява повече на знак, в сравнение с дейно деяние - наказване и заплашване да слушат страната, тъкмо съгласно разказа на Константинова - без да са направили закононарушение.
Абсолютен факт е, че други страни също настаняваха хора на палатки, а и до през днешния ден държат някои от тях във фургони или някогашни казарми. Но го вършат в условия на много по-голям бежански напор. Интересно е също, че в митичния клип Константинова насочи две закани - осъществяването на проекта за разселване стопира, хора ще се настаняват в буферните центрове. Първата закана не бе осъществена - рейсове и влакове продължиха да извозват хората. Втората стана факт. Тоест, в случай че искаше, вицепремиерът спокойно можеше да се отметне и от опасността за лагера. Мнозина българи и украинци в действителност си помислиха, че тя плаши дисциплиниращо. Но, оказа се, подвели са се от доскорошната доброжелателност.
За да се разбере тъкмо протичащото се, би трябвало да бъде направена ретроспекция на последните стотина дни. По-долу са изредени най-важните линии, защото дребните изискват разказ. А и тъй като значимите заключения се вършат посредством по-общ взор:
Хотелите - положително решение с лош край
Украински коли започнаха да идват на българската граница два дни след началото на съветската експанзия. Бързо бяха настигани от все по-голям брой рейсове. Сходен напор имаше към няколко други страни, като особено в Молдова, Полша и Румъния бе несравнимо по-голям. Войната изненада всички, нямаше готова страна. А и никой не можеше да планува трендовете във вълната - до през днешния ден тя зависи от хода на бойните дейности. Споменатите страни небрежно подвигнаха бежански лагери край границите си, до момента в който измислят къде да настаняват хората. А България, заради съществуването на огромна и празна отвън лятото хотелска база, стартира да ги приютява в хотели край морето. Това бе положително решение. Хората нямаше къде другаде да бъдат настанявани, не се позволиха грозни подиуми с дюшеци в спортни зали. Ред настоящи неточности съпътстваха процеса - безпорядък по границите, липса на връзка с бежанците и сред институциите, вайкащи се чиновници, заместени от чутовна доброволческа самоотверженост; в последна сметка обаче не може да се изискват чудеса от разградена страна и власт на възраст два месеца.
Хотелиерите бяха финансирани с по 40 лева за човек на нощувка. Това си е извънреден бизнес посред умрели за туризъм месеци, изключително след пандемията. Мотивирани, хотелиерите поеха огромна част техническите детайлности по настаняването. За страната останаха ред други отговорности, само че основната задача бе една - да се измисли продължение на подслона, откакто бе ясно, че при започване на лятото хотелиерите ще пожелаят постоянни туристи. Нататък във времето се случиха четири успоредни неща - украинците заживяха при неподозирано за бежанци положителни условия; предизвикваха злоба у мнозина българи, за което помогнаха и тия от тях, които финансово не се нуждаеха от помощ; страната сподели на всички, че хотелите завършват на 31 май, ще ги мести - обаче къде, не съобщи; тъй като и тя не знаеше. Започна приготовление на държавните почивни бази из страната. Но изясненост за критериите по настаняване все по този начин нямаше. По едно време на украинците бе сведено, че започва развой на интеграцията им в българското общество - би трябвало да си намерят работа, сами да почнат да мислят за квартира и т.н.; страната даже рапортува, че ще оказва помощ на интегриращите се. Тия помощи до през днешния ден са загадка. По-важното е, че се искаше приобщаване от хора, които не знаят на следващия ден къде тъкмо ще са - по какъв начин да си намерят работа тогава, по какъв начин да запишат детето си на учебно заведение?... За всичко това се изисква изясненост и непрекъсната връзка, безусловно очи в очи. Но че страната концепция няма какво, по какъв начин, пролича и около удължаването на настаняването - от самото начало обясняваше, че всичко завършва на 31 май; най-после излезе ново 20 - хотелският заслон ще тече с по 15 държавни лв. или и с доплащане, в случай че хотелиерите желаят. Тя объркваше българите, а какво да приказваме за украинците. Едни хотелиери желаеха да продължат, други - не, а страната бавеше на всички заплащания... Как едни бежанци от война да се ориентират?
Така се стигна доникъде на май, когато към този момент се виждаше, че хаосът приижда неудържимо. Но още веднъж нищо налице като връзка. Хората питаха какво следва, никой не им съобщаваше. Мълчанието бе стимулирано с чутовни " съображения за сигурност " (!?!). Съобщиха им къде тъкмо ги водят едвам директно преди качването в транспортните средства - първо с рейс, след това трен, най-после отново с рейс, вместо единствено с рейс. А те при мигновена проверка в интернет установяваха, че ги пращат в пустота. Работа там по какъв начин ще намерят, нали би трябвало да се самоинтегрират? А в случай че не намерят работа, с какви пари ще живеят - нали ще се оказва помощ единствено на работещите? Е, кой в подобен хаос би се качил на рейсовете, с цел да отиде на чист въздух в Паничище?
Зад оградата - бебета, слепи и диабетно болни; отвън тях - " мърши "
Картината зад бодливата тел е в действителност потресаваща. И няма никакво значение дали превозването на хора във краткотрайните лагери ще завърши бързо, или ще се точи. В центровете бяха настанени диабетно заболели хора, бебета, дребни деца, сляпо семейство даже... Храна и отопление липсваше първата нощ, децата гладуваха и студуваха. В Елхово стара жена припадна, бе викана кола за спешна помощ. Всичко това бе прието от шефа на Агенцията за бежанците Мариана Тошева. Тя се опита да откри опрощение в скупчването на доста хора с обстоятелството, че някои от описите на идващите били подготвяни от самите украинци... Каквито и да са аргументите, такива хора не биваше да попадат на такива места! И тъкмо заради това не трябваше да се употребяват Елхово и Сарафово.
Трябва обаче отново да се върнем малко обратно. На 12 май обстановката към преместването предплатено се обсъждаше в парламентарната комисия по туризъм. Там Васил Величков, консултант на Константинова и водещо лице зад кадър в процесите, съобщи: " Трябва да се разбере, че тези хора нямат право на избор къде ще бъдат настанени! Ако би трябвало, ще ги настаним в чисто новите лагери за бежанци! Ако би трябвало, в спортни зали с кревати ще ги настаним! ". Депутатите се постреснаха, а той, хокайки бежанците заедно с подривни хотелиери, " се поправи ": " Всяко стадо си има мърши ". Така излиза наяве, че заканите на Константинова и цялостният нов метод на държавното управление са били подготвяни още тогава. Обществото се изненада от видеото на 30 май, само че работата никак не е изненадваща.
В момента Константинова и страната като цяло са подложени на критика, че значими са им били не тъкмо украинците, а хотелиерите. Смяната на метода - мила и гостоприемна България до 31 май, след това ненадейно безцеремонна, не подухва мисли в противоположна посока. Освен това е добре известно, че неофициалната политика на България дълги години към бежанците бе да ги разкарва надалеч от границите си - къде жестоко, къде меко сякаш, така че да се сещат сами. Хиляди украинци в този момент потеглиха назад към родината си (колко тъкмо ще стане ясно скоро). Като цяло и актуалните дейности миришат на гнилоч, мърша.
Какво трябваше да се направи
Да се подлага на критика постфактум е елементарно, обаче няколко неща не изискват необикновен ум. Първо, общуването с украинците следваше да тече непрекъснато, безусловно с по един екип в хотел - доверието на изплашени от война хора е основно, трябваше да се градят мостове към сърцата и мозъците им - по всевъзможни въпроси от общо или съответно естество. Второ, най-малко докъм 1 май трябваше да е ясно кой, къде и за какво ще бъде пратен. Трето, всяка дестинация детайлно да се разисква с хората - " Ето, това е курорт - с чист въздух, има хора там, магазин, джипи " и така нататък Да бъдат те спокойни, а в случай че питат или се интересуват - да им бъде обяснявано. Четвърто, страната трябваше да спре с неуместното объркващо говорене от тв приемника. До ден сегашен не е ясно по какъв начин да вземем за пример се желае от преди малко дошъл в Рибарица човек да си откри работа. Ясно е, че страната няма огромен количествен и първокласен запас. Но три месеца въпреки всичко не бяха малко. А и до момента в който от украинците се искаше интеграция, самият щаб се дезинтегрира - полк. Валери Рачев престоя малко като началник, а това евентуално повлия негативно за организацията.
Трябваше да се обмислят и по-базови неща - дали парите да следват хотелиера или бежанеца. Или да бъдат подтиквани българите да отдават многочислените си празни жилища в огромните градове.
" Наш`та калинка е по-хубава от ваш`та! "
Всичко това не минава и без съответни политически следствия. Новият курс може би ще вдигне рейтинга на държавното управление - факт е, че то повтори размислите на не малко българи. Но действително курсът разкри голяма управническа непросветеност. Ситуацията с Калина Константинова е неподправено комична - тя е цялостен вицепремиер без портфейл, гръмко оповестена за отговорник по " ефикасното ръководство ". За да не стои без задължения, й връчиха да се оправя " дейно " с пощите - които се скапаха за 2 месеца; дадоха й организацията към бежанците - резултатът е " забележим ", тъкмо по стандартите на ГЕРБ. Пет месеца следим един в действителност незабравим вицепремиер - с ефектно фиктивен сектор и ефектно провалящ се със дилемите, които случайността подхвърли; само че и тарикатски насочващ отговорностите към самите украинци. Константинова обаче ще остане на поста, тъй като Българска социалистическа партия и ИТН си имат други предпочитани вътрешнокоалиционни битки, а с изключение на Политическа партия я поддържа и Демократична България. " Градската десница " се произнесе, че институциите са цялостни с инерция (разбирай - отговорни за грешките са ГЕРБ); самият щаб не бил институция и се справял, въпреки изказът да не бил постоянно точен ( " държим на Константинова " ). А потвърдено е, че митинги и публичен напън съумяват след асистирането на Демократична България - няма кой да викне ефектно и дейно за оставка.
В умозаключение следва да се напомни един пропуснат в паниката факт. Голяма част от украинците у нас са с български генезис. Духовното и физическото им приобщаване към родината бе публична задача на България през последните три десетилетия - тактики ги оземляваха, измисляха се поради тях университети и така нататък Животът се стече по този начин, че ги докара без никакви държавни старания. Не проличава България да се стреми да ги задържи.
първият огромен извод в сложната и наситена с многобройни нюанси среда
Преди да я разгледаме в детайли, следва да уточним за какво превозването до Елхово и Сарафово е показателно. Странджанският лагер бе основан през 2019 година, с цел да посреща незаконни мигранти от югоизток. Той е изработен по всички стандарти като съоръжение за високорискова активност - идентични фургони край плац, с потискаща и без " разсейващи " детайли среда, с огромна видимост - с цел да може защитата да овладява положението, в случай че се наложи. Сходен като функционалност е и преобразуваният боен център край Бургас. На тези две места за ден-два се водят украинци, останали без заслон след 31 май - до момента в който им се откри дълготраен. И в действителност, незабавно откакто дойдат, стартира чудене къде да бъдат пренасочени. Важното в тази ситуация е, че нито географски или логистично, да не приказваме като човешки условия, двата центъра са наложително необходими за осъществяване на тази задача. Побират общо най-много 2300 души. Съвсем умерено за същата цел можеше да се употребяват една или няколко държавни бази, останали празни, откакто бежанците не желаят да се местят в тях. Затова извозването на хората наподобява повече на знак, в сравнение с дейно деяние - наказване и заплашване да слушат страната, тъкмо съгласно разказа на Константинова - без да са направили закононарушение.
Абсолютен факт е, че други страни също настаняваха хора на палатки, а и до през днешния ден държат някои от тях във фургони или някогашни казарми. Но го вършат в условия на много по-голям бежански напор. Интересно е също, че в митичния клип Константинова насочи две закани - осъществяването на проекта за разселване стопира, хора ще се настаняват в буферните центрове. Първата закана не бе осъществена - рейсове и влакове продължиха да извозват хората. Втората стана факт. Тоест, в случай че искаше, вицепремиерът спокойно можеше да се отметне и от опасността за лагера. Мнозина българи и украинци в действителност си помислиха, че тя плаши дисциплиниращо. Но, оказа се, подвели са се от доскорошната доброжелателност.
За да се разбере тъкмо протичащото се, би трябвало да бъде направена ретроспекция на последните стотина дни. По-долу са изредени най-важните линии, защото дребните изискват разказ. А и тъй като значимите заключения се вършат посредством по-общ взор:
Хотелите - положително решение с лош край
Украински коли започнаха да идват на българската граница два дни след началото на съветската експанзия. Бързо бяха настигани от все по-голям брой рейсове. Сходен напор имаше към няколко други страни, като особено в Молдова, Полша и Румъния бе несравнимо по-голям. Войната изненада всички, нямаше готова страна. А и никой не можеше да планува трендовете във вълната - до през днешния ден тя зависи от хода на бойните дейности. Споменатите страни небрежно подвигнаха бежански лагери край границите си, до момента в който измислят къде да настаняват хората. А България, заради съществуването на огромна и празна отвън лятото хотелска база, стартира да ги приютява в хотели край морето. Това бе положително решение. Хората нямаше къде другаде да бъдат настанявани, не се позволиха грозни подиуми с дюшеци в спортни зали. Ред настоящи неточности съпътстваха процеса - безпорядък по границите, липса на връзка с бежанците и сред институциите, вайкащи се чиновници, заместени от чутовна доброволческа самоотверженост; в последна сметка обаче не може да се изискват чудеса от разградена страна и власт на възраст два месеца.
Хотелиерите бяха финансирани с по 40 лева за човек на нощувка. Това си е извънреден бизнес посред умрели за туризъм месеци, изключително след пандемията. Мотивирани, хотелиерите поеха огромна част техническите детайлности по настаняването. За страната останаха ред други отговорности, само че основната задача бе една - да се измисли продължение на подслона, откакто бе ясно, че при започване на лятото хотелиерите ще пожелаят постоянни туристи. Нататък във времето се случиха четири успоредни неща - украинците заживяха при неподозирано за бежанци положителни условия; предизвикваха злоба у мнозина българи, за което помогнаха и тия от тях, които финансово не се нуждаеха от помощ; страната сподели на всички, че хотелите завършват на 31 май, ще ги мести - обаче къде, не съобщи; тъй като и тя не знаеше. Започна приготовление на държавните почивни бази из страната. Но изясненост за критериите по настаняване все по този начин нямаше. По едно време на украинците бе сведено, че започва развой на интеграцията им в българското общество - би трябвало да си намерят работа, сами да почнат да мислят за квартира и т.н.; страната даже рапортува, че ще оказва помощ на интегриращите се. Тия помощи до през днешния ден са загадка. По-важното е, че се искаше приобщаване от хора, които не знаят на следващия ден къде тъкмо ще са - по какъв начин да си намерят работа тогава, по какъв начин да запишат детето си на учебно заведение?... За всичко това се изисква изясненост и непрекъсната връзка, безусловно очи в очи. Но че страната концепция няма какво, по какъв начин, пролича и около удължаването на настаняването - от самото начало обясняваше, че всичко завършва на 31 май; най-после излезе ново 20 - хотелският заслон ще тече с по 15 държавни лв. или и с доплащане, в случай че хотелиерите желаят. Тя объркваше българите, а какво да приказваме за украинците. Едни хотелиери желаеха да продължат, други - не, а страната бавеше на всички заплащания... Как едни бежанци от война да се ориентират?
Така се стигна доникъде на май, когато към този момент се виждаше, че хаосът приижда неудържимо. Но още веднъж нищо налице като връзка. Хората питаха какво следва, никой не им съобщаваше. Мълчанието бе стимулирано с чутовни " съображения за сигурност " (!?!). Съобщиха им къде тъкмо ги водят едвам директно преди качването в транспортните средства - първо с рейс, след това трен, най-после отново с рейс, вместо единствено с рейс. А те при мигновена проверка в интернет установяваха, че ги пращат в пустота. Работа там по какъв начин ще намерят, нали би трябвало да се самоинтегрират? А в случай че не намерят работа, с какви пари ще живеят - нали ще се оказва помощ единствено на работещите? Е, кой в подобен хаос би се качил на рейсовете, с цел да отиде на чист въздух в Паничище?
Зад оградата - бебета, слепи и диабетно болни; отвън тях - " мърши "
Картината зад бодливата тел е в действителност потресаваща. И няма никакво значение дали превозването на хора във краткотрайните лагери ще завърши бързо, или ще се точи. В центровете бяха настанени диабетно заболели хора, бебета, дребни деца, сляпо семейство даже... Храна и отопление липсваше първата нощ, децата гладуваха и студуваха. В Елхово стара жена припадна, бе викана кола за спешна помощ. Всичко това бе прието от шефа на Агенцията за бежанците Мариана Тошева. Тя се опита да откри опрощение в скупчването на доста хора с обстоятелството, че някои от описите на идващите били подготвяни от самите украинци... Каквито и да са аргументите, такива хора не биваше да попадат на такива места! И тъкмо заради това не трябваше да се употребяват Елхово и Сарафово.
Трябва обаче отново да се върнем малко обратно. На 12 май обстановката към преместването предплатено се обсъждаше в парламентарната комисия по туризъм. Там Васил Величков, консултант на Константинова и водещо лице зад кадър в процесите, съобщи: " Трябва да се разбере, че тези хора нямат право на избор къде ще бъдат настанени! Ако би трябвало, ще ги настаним в чисто новите лагери за бежанци! Ако би трябвало, в спортни зали с кревати ще ги настаним! ". Депутатите се постреснаха, а той, хокайки бежанците заедно с подривни хотелиери, " се поправи ": " Всяко стадо си има мърши ". Така излиза наяве, че заканите на Константинова и цялостният нов метод на държавното управление са били подготвяни още тогава. Обществото се изненада от видеото на 30 май, само че работата никак не е изненадваща.
В момента Константинова и страната като цяло са подложени на критика, че значими са им били не тъкмо украинците, а хотелиерите. Смяната на метода - мила и гостоприемна България до 31 май, след това ненадейно безцеремонна, не подухва мисли в противоположна посока. Освен това е добре известно, че неофициалната политика на България дълги години към бежанците бе да ги разкарва надалеч от границите си - къде жестоко, къде меко сякаш, така че да се сещат сами. Хиляди украинци в този момент потеглиха назад към родината си (колко тъкмо ще стане ясно скоро). Като цяло и актуалните дейности миришат на гнилоч, мърша.
Какво трябваше да се направи
Да се подлага на критика постфактум е елементарно, обаче няколко неща не изискват необикновен ум. Първо, общуването с украинците следваше да тече непрекъснато, безусловно с по един екип в хотел - доверието на изплашени от война хора е основно, трябваше да се градят мостове към сърцата и мозъците им - по всевъзможни въпроси от общо или съответно естество. Второ, най-малко докъм 1 май трябваше да е ясно кой, къде и за какво ще бъде пратен. Трето, всяка дестинация детайлно да се разисква с хората - " Ето, това е курорт - с чист въздух, има хора там, магазин, джипи " и така нататък Да бъдат те спокойни, а в случай че питат или се интересуват - да им бъде обяснявано. Четвърто, страната трябваше да спре с неуместното объркващо говорене от тв приемника. До ден сегашен не е ясно по какъв начин да вземем за пример се желае от преди малко дошъл в Рибарица човек да си откри работа. Ясно е, че страната няма огромен количествен и първокласен запас. Но три месеца въпреки всичко не бяха малко. А и до момента в който от украинците се искаше интеграция, самият щаб се дезинтегрира - полк. Валери Рачев престоя малко като началник, а това евентуално повлия негативно за организацията.
Трябваше да се обмислят и по-базови неща - дали парите да следват хотелиера или бежанеца. Или да бъдат подтиквани българите да отдават многочислените си празни жилища в огромните градове.
" Наш`та калинка е по-хубава от ваш`та! "
Всичко това не минава и без съответни политически следствия. Новият курс може би ще вдигне рейтинга на държавното управление - факт е, че то повтори размислите на не малко българи. Но действително курсът разкри голяма управническа непросветеност. Ситуацията с Калина Константинова е неподправено комична - тя е цялостен вицепремиер без портфейл, гръмко оповестена за отговорник по " ефикасното ръководство ". За да не стои без задължения, й връчиха да се оправя " дейно " с пощите - които се скапаха за 2 месеца; дадоха й организацията към бежанците - резултатът е " забележим ", тъкмо по стандартите на ГЕРБ. Пет месеца следим един в действителност незабравим вицепремиер - с ефектно фиктивен сектор и ефектно провалящ се със дилемите, които случайността подхвърли; само че и тарикатски насочващ отговорностите към самите украинци. Константинова обаче ще остане на поста, тъй като Българска социалистическа партия и ИТН си имат други предпочитани вътрешнокоалиционни битки, а с изключение на Политическа партия я поддържа и Демократична България. " Градската десница " се произнесе, че институциите са цялостни с инерция (разбирай - отговорни за грешките са ГЕРБ); самият щаб не бил институция и се справял, въпреки изказът да не бил постоянно точен ( " държим на Константинова " ). А потвърдено е, че митинги и публичен напън съумяват след асистирането на Демократична България - няма кой да викне ефектно и дейно за оставка.
В умозаключение следва да се напомни един пропуснат в паниката факт. Голяма част от украинците у нас са с български генезис. Духовното и физическото им приобщаване към родината бе публична задача на България през последните три десетилетия - тактики ги оземляваха, измисляха се поради тях университети и така нататък Животът се стече по този начин, че ги докара без никакви държавни старания. Не проличава България да се стреми да ги задържи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ