Безхаберни политици се оправдават с дъжда вече 15 години
Вече е ясно. По неуместен метод България привикна и се помири да живее с водните бедствия. Мизия, Цар Калоян, Бисер, Аспарухово, Камено... Разрушени стени, пропукани насипи, смъртоносни дерета... Трудно към този момент се помни поредността на наводненията, точната причина, а от време на време се не помни и местоположението им. Помни ли някой, да вземем за пример, че през 2015 година Камчия заля половината си крайморска котловина и аргументи вреди за милиони? Не, тъй като нямаше жертви. Не вършат усещане и селските рибарници, чиято вълна опустошава къщи и ниви съвсем всяка година. Помним или не, с жертви или без, огромни или по-малки водни нещастия станаха всекидневие през последните 15 години.
Поради неналичието на жертви (по знамение!) настоящето наводняване край Стряма също ще бъде бързо забравено. Вероятно отговорен отново ще излезе само дъждът. Но наложително някои заключения би трябвало да бъдат припомнени, а други, не толкоз безапелационни до момента, да бъдат доказани. Все отново 15 години не са дребен интервал, не са малко и произшествията:
Вече е ясно, че
климатът в България се трансформира
Дали е световно стопляне, нещо циклично, трето... - за повода може да се спори, само че не и за самата смяна. Днешното потомство на междинна възраст може да свидетелства за съвсем тропически лета през третата третина от живота си, каквито преди този момент рядко имаше (бури, дъждове, внезапно сменящи се с хубаво време). В Северна България порастват аграрни култури, които по-рано вирееха единствено в Южна. За да има каквото и да е предварителна защита, на първо време би трябвало да се осъзнаят тия промени.
Нравът на климата обаче не е причина да стоим със подписани ръце за молба свише. Точно противоположното - задължава страната и общините
да вършат неща, които не са правени
нито през последните 15, нито 55 години. Просто са нужни съответни на измененията ограничения. Например да се осъзнае най-сетне, че на високо равнище следва да има обединен център за превенция и обявяване. На ниско - деретата не просто да се чистят (дори в действителност в случай че се чистят), само че и удълбават, разширяват; да се отстраняват мостове и други прегради; да се следи да не се замърсяват още веднъж. На национално и общинско равнище следва да се вършат карти на рисковите зони.
Всичко това изисква доста пари, експертиза, непрекъсната грижа. Усилията биха били огромни, комплицирани.
Следва и да се понижи фрапантно корупцията
Заради нея огромна част от предварителната защита се прави само писмено. Звучи утопично да се понижи корупцията. Но в случай че не стане, просто ще преброяваме бедствията както до момента.
Следващият извод, който би трябвало да се направи, е че ръководещите, без значение кои през последните 15 години, не са на нужната висота. Защото всички тези промени и опасности бяха научно планувани доста по-рано. Но основаният през 2007 година (от Емел Етем, министър на бедствията) авиокосмически център за наблюдаване е цялостен неуспех. Локални системи за обявяване има на 1 - 2 места в страната. Липсват ясни и точни регламентирани връзки сред самите институции, т.е.
кой какво прави и защо дава отговор
(четири министерства и десетки техни структури взаимодействат в сферата, а на финала на веригата са стотици общини). Така дъждът размива отговорностите, покрива бездействията. И доста постоянно на локално равнище, даже да не иде тирада за корупция, се получава предварителна защита вид " един чичо съблюдава ". Тя наподобява по този начин: общински чиновници, най-често в действителност един, следва да опишат рисковете места, да вземем за пример дигите в района; времето, парите, бензина... стигат само, с цел да се вземат едни остарели бумаги и да се копират като нови - " ето това са рисковите места " ; общината написа план за подсилване, страната не дава финансиране... - като стане белята, всички хукват с чували. Никой не си дава напън да постави чували авансово, тъй като се вземат решение други по-важни задания. При тази задача постоянно може да се оправдаеш с друга институция.
За съответното злополучие сега валят пояснения чистени ли са били деретата в Карловско, за какво тъкмо се е спукала дигата надолу край село Трилистник, какъв бил водния цикъл на Сопот, секат ли се горите... Рано е за систематизирания. Обаче видяхме и една забавна сцена - хората настояват, че се сече като за последно, камионите сноват; министри отвръщат, че не се сече. Разминаването идва от обстоятелството, че хората съдят посредством очите си, а министрите - по документи. Тук идва тънкият миг, че даже да няма нарушавания, т.е. и да се сече съгласно издадените позволения, тая сеч също е проблем - тъй като позволена или не, тя понижава гората. Обикновено гневът е ориентиран против противозаконните дейности. Но кардиналният извод е, че
и законната сеч следва да се понижи
Вярно е, че ще пострада занаят, че дървата са нужни на хората. Но най-сетне следва да се разбере, че алтернативата още веднъж са наводнения.
Едва ли има потребност да се напомня, че след толкоз доста нещастия няма наказани хора. След като няма, бъдещето още веднъж е предизвестено.
В момента всичко още веднъж лежи на плещите на доброволците. Те чистят, подаряват, мъкнат принадлежности, самоорганизират се... Държавата, както постоянно, се забави с реакцията. Въпреки това е налице и едно обичайно към този момент самомнение измежду управниците -
те не са отговорни, дъждът бил всевластен,
каквото можели - сторили го. Най-накрая обаче следва да схванат, че от тях зависи. Няма от кого друг.
За похлупак, тъй като тече предизборна акция, наводнените къщи станаха сцена на цинично съревнование на борци за национална обич - кой повече тиня ще изрине. Някои от тях управляваха доскоро. Друга по-голяма тиня следваше да изринат. Любопитно е, че през юни тежко наводняване сполетя и Трявна. Понеже нямаше акция, никой не отиде да рине. Ясно е какъв брой тъкмо им пука на политиците от цялата тема. Но казусът с Трявна, минал-заминал, а и станал притежание на малко на брой българи, демонстрира още, че бедствията в действителност към този момент не ни вършат усещане. А по-лошо от свикването няма.
Поради неналичието на жертви (по знамение!) настоящето наводняване край Стряма също ще бъде бързо забравено. Вероятно отговорен отново ще излезе само дъждът. Но наложително някои заключения би трябвало да бъдат припомнени, а други, не толкоз безапелационни до момента, да бъдат доказани. Все отново 15 години не са дребен интервал, не са малко и произшествията:
Вече е ясно, че
климатът в България се трансформира
Дали е световно стопляне, нещо циклично, трето... - за повода може да се спори, само че не и за самата смяна. Днешното потомство на междинна възраст може да свидетелства за съвсем тропически лета през третата третина от живота си, каквито преди този момент рядко имаше (бури, дъждове, внезапно сменящи се с хубаво време). В Северна България порастват аграрни култури, които по-рано вирееха единствено в Южна. За да има каквото и да е предварителна защита, на първо време би трябвало да се осъзнаят тия промени.
Нравът на климата обаче не е причина да стоим със подписани ръце за молба свише. Точно противоположното - задължава страната и общините
да вършат неща, които не са правени
нито през последните 15, нито 55 години. Просто са нужни съответни на измененията ограничения. Например да се осъзнае най-сетне, че на високо равнище следва да има обединен център за превенция и обявяване. На ниско - деретата не просто да се чистят (дори в действителност в случай че се чистят), само че и удълбават, разширяват; да се отстраняват мостове и други прегради; да се следи да не се замърсяват още веднъж. На национално и общинско равнище следва да се вършат карти на рисковите зони.
Всичко това изисква доста пари, експертиза, непрекъсната грижа. Усилията биха били огромни, комплицирани.
Следва и да се понижи фрапантно корупцията
Заради нея огромна част от предварителната защита се прави само писмено. Звучи утопично да се понижи корупцията. Но в случай че не стане, просто ще преброяваме бедствията както до момента.
Следващият извод, който би трябвало да се направи, е че ръководещите, без значение кои през последните 15 години, не са на нужната висота. Защото всички тези промени и опасности бяха научно планувани доста по-рано. Но основаният през 2007 година (от Емел Етем, министър на бедствията) авиокосмически център за наблюдаване е цялостен неуспех. Локални системи за обявяване има на 1 - 2 места в страната. Липсват ясни и точни регламентирани връзки сред самите институции, т.е.
кой какво прави и защо дава отговор
(четири министерства и десетки техни структури взаимодействат в сферата, а на финала на веригата са стотици общини). Така дъждът размива отговорностите, покрива бездействията. И доста постоянно на локално равнище, даже да не иде тирада за корупция, се получава предварителна защита вид " един чичо съблюдава ". Тя наподобява по този начин: общински чиновници, най-често в действителност един, следва да опишат рисковете места, да вземем за пример дигите в района; времето, парите, бензина... стигат само, с цел да се вземат едни остарели бумаги и да се копират като нови - " ето това са рисковите места " ; общината написа план за подсилване, страната не дава финансиране... - като стане белята, всички хукват с чували. Никой не си дава напън да постави чували авансово, тъй като се вземат решение други по-важни задания. При тази задача постоянно може да се оправдаеш с друга институция.
За съответното злополучие сега валят пояснения чистени ли са били деретата в Карловско, за какво тъкмо се е спукала дигата надолу край село Трилистник, какъв бил водния цикъл на Сопот, секат ли се горите... Рано е за систематизирания. Обаче видяхме и една забавна сцена - хората настояват, че се сече като за последно, камионите сноват; министри отвръщат, че не се сече. Разминаването идва от обстоятелството, че хората съдят посредством очите си, а министрите - по документи. Тук идва тънкият миг, че даже да няма нарушавания, т.е. и да се сече съгласно издадените позволения, тая сеч също е проблем - тъй като позволена или не, тя понижава гората. Обикновено гневът е ориентиран против противозаконните дейности. Но кардиналният извод е, че
и законната сеч следва да се понижи
Вярно е, че ще пострада занаят, че дървата са нужни на хората. Но най-сетне следва да се разбере, че алтернативата още веднъж са наводнения.
Едва ли има потребност да се напомня, че след толкоз доста нещастия няма наказани хора. След като няма, бъдещето още веднъж е предизвестено.
В момента всичко още веднъж лежи на плещите на доброволците. Те чистят, подаряват, мъкнат принадлежности, самоорганизират се... Държавата, както постоянно, се забави с реакцията. Въпреки това е налице и едно обичайно към този момент самомнение измежду управниците -
те не са отговорни, дъждът бил всевластен,
каквото можели - сторили го. Най-накрая обаче следва да схванат, че от тях зависи. Няма от кого друг.
За похлупак, тъй като тече предизборна акция, наводнените къщи станаха сцена на цинично съревнование на борци за национална обич - кой повече тиня ще изрине. Някои от тях управляваха доскоро. Друга по-голяма тиня следваше да изринат. Любопитно е, че през юни тежко наводняване сполетя и Трявна. Понеже нямаше акция, никой не отиде да рине. Ясно е какъв брой тъкмо им пука на политиците от цялата тема. Но казусът с Трявна, минал-заминал, а и станал притежание на малко на брой българи, демонстрира още, че бедствията в действителност към този момент не ни вършат усещане. А по-лошо от свикването няма.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ