С Мента, глог и Менда през кризата
Вече е ясно. Какъвто и да е ходът на пандемията, основното предизвикателство за обществата е отговорът на икономическата рецесия. Може да се живее с маска или без, с брифинги или не, с контролно-пропусквателен пункт в края на автомагистралата или кръгово кръстовище. Но не може да се живее без самун. Затова в идващите месеци главната политическа тематика ще бъде по какъв начин да бъде обезпечен той. Рано или късно изключителното състояние ще падне, само че по-късно ще живеем в интервал (поне година!), което ще предопредели
съществуването на самун за десетилетие напред.
Затова в случай че някой през днешния ден мисли, че главната социална тематика следва да бъде по кое време тъкмо ще поседнем на скамейка в парк, бърка. Тя би трябвало да е за държавната икономическа политика. Темата ще се наложи от единствено себе си, по тази причина колкото по-рано се дискутира, толкоз по-добре.
Отговорът на въпроса каква тъкмо икономическа политика би трябвало да се предприеме в тия „ коронни ” времена няма на никое място по света към този момент. Твърде доста са енигмите – какъв брой тъкмо ще продължи изолацията, ще се възстановява ли тя от време на време, какъв тъкмо ще е размерът на вредите и така нататък Отговор не дават освен държавните управления, само че и научната експертиза. Напълно обикновено е в такава отговори да липсват и у нас. Но две са тревожните вести особено за България. Първата: 40 дни след старта на изключителното състояние
няма и обикновено изпитание
за такава полемика от страна на политиците; по света има най-малко първи проблясъци (например изказванието на Урсула фон дер Лайен, че нов проект „ Маршал ” би избавил Европа). Втората тревожна вест за България е в задатък и касае фрагментите. Те, известно е, вземат решение всичко. Но нищо повече от Мента, глог и Менда не се обрисува като рецепта.
Нека забележим в резюме какво досега се подхваща или предлага на икономическия терен от политическите субекти. Важни са освен концепциите на ръководещите, само че и на опозицията, тъй като една икономическа политика не се осъществя от през днешния ден за на следващия ден. Важно е какво предлага и президентът, защото е институционален център, който при политически рецесии образува държавни управления:
За 40 дни ръководещите се регистрираха с три съществени вида дейности: дребни помощи за небогати прослойки (375 лева за родители, минимална заплата за свободни актьори...), разнообразни типове кредитиране и фамозната към този момент мярка 60:40. Плюс достъп до български производители на хранителни артикули до комерсиалните вериги. Не, това не е идея, а
ограничения на пожар.
Някои от тях са положителни, може да оказват помощ на хора или компании, само че никога не са тактика. Всяка една икономическа политика има няколко наложителни детайла - период на реализация, измерими цели и лост (лихва, вложения, приходи, друго..). Действието на държавното управление нямат нито един от тези атрибути. Мисли ли се изобщо в вероятност? Не, и то публично - няколко пъти Бойко Борисов сподели, че сметки са правени за 3 месеца, нито ден повече. А и на децата е ясно, че рецесията ще бъде много продължителна.
Ако се осъществен най-мрачните прогнози (нова Голяма меланхолия в Съединени американски щати и т.н.), публичните катаклизми ще бъдат големи. За България това значи да вземем за пример, че водовъртежът може да изстреля Корнелия Нинова в премиерския стол. Но има ли и Българска социалистическа партия концепция за икономическа политика? Как да улеснява бизнеса, да кажем, в границите на един мандат? Не, Българска социалистическа партия също няма хрумвания в дълбочина. Всичко, което тя роди за 40 дни, бе
да се вземат едни пари вкупом от бюджета
и да се излеят като проливен дъжд. Вместо за рационализация на армията, 1.5 милиарда лева да отидат за безработни, общини, измежду тях 30 млн. лева безплатно за дребни и междинни аграрни компании. Вярва ли някой, че Българска социалистическа партия щеше да направи тъкмо това, в случай че бе ръководеща? По-голям популизъм роди само кметът на Русе Пенчо Милков (пак от БСП), който потегли да ревизира какъв брой са 5G антените в града.
„ Безвъзмездно ” бе главната дума и в „ тезисите ” на президента Радев (обръщението на 3 април). Много е зле ситуацията, вирус броди, дайте да дадем, рече той тогава. Основната мисъл на Радев до края на президентския мандат ще е по какъв начин да се харесва на електората – не е нужно нито той, нито ние да откриваме топлата вода. По-интересно е друго – безплатна помощ в огромни мащаби не е по силите на бедна страна, напираща за еврото. Ако президентът в действителност сънува дъжд от пари против нищо, би трябвало да показа въжделенията си с други държавни глави. Планът " Маршал ", който е единственият потвърден безплатен инструмент, е сбъднат наднационално.
Идеите на така наречен патриоти няма смисъл да се разискват. Те по този начин или другояче се сбъдват. Искаше Валери Симеонов да затвори кръчмите у нас – унищожиха се по целия свят. Желаеше засилено полицейско наличие в гетата – има го. Вън от шегата, икономическата политика би трябвало да планува и какво ще се прави със стотиците хиляди българи, завърнали се поради ковид. Мнозина от тях сигурно ще останат дълго тук – те
вземат решение ли въпроса с работна ръка?
И защото една забележителна част от тях са роми, няма ли да полегнат върху обществената система? Дискусия липсва. Нищо кардинално от „ Воля ” с изключение на бомбастики, кръгла нула и от извънпарламентарните сили. Движение за права и свободи пък се е сляла духом и тялом с държавното управление. ”Дoceгa тe ce cпрaвят. Борисов се cпрaвя мнoгo дoбрe ”, рече на 10 април Йордан Цонев. Единственото нещо, което Движението създава самостоятелно, са даренията на Делян Пеевски. Може да се окаже, че „ концепцията ” й опира до изчистване на имиджа на този емблематичен опозиционер.
Кои сфери са предпочитани, по какъв начин ще им се оказва помощ? Какво вършим за продуктивността на труда? Ами за образованието, което, колкото клиширано да звучи, е ключ към триумфа? Ще бъде ли дейна страната на пазара или противоположното – ще го остави, с цел да отсее самичък здравото от гнилото? Икономическата рецесия напълно разследване от пандемията ли е, или е и
спад, присъщ за икономическите цикли?
Всичко това са съществени въпроси и различни гледни точки при образуването на икономическа политика. Те са и предизвикателство, и интелектуален гъдел. Преди да се осъществят, би трябвало да има разискване.
Но като се замисли човек... кой в действителност да ги разисква? Владислав Горанов, Менда Стоянова, Емил Караниколов, Мариана Николова, Йордан Цонев, Румен Гечев и Драгомир Стойнев са
цветът на икономическа мисъл в политическите селения.
Те ли ще произведат продукта в отговор на икономическата рецесия? Или пък стотиците „ калинки ”, назначени за секретари и сътрудници? Трудно. Икономическите фрагменти, в действителност, са доста бездънен проблем в българската политика. Ченгета в нея имаме безчет, генерали и юристи също, мяркат се учители, на места лекари. Но икономистите са малко. Сред водачите на първите 10 по рейтинг партии през днешния ден имаме 3-4-ма адвокати, пожарникар, музикант, даже богослов, само че единствено един икономист, турен официално от почетен мъдрец. Може би е по този начин, тъй като в етичния кодекс на оцеляващия партиец няма място за същинска стопанска система. Има за крадене.
съществуването на самун за десетилетие напред.
Затова в случай че някой през днешния ден мисли, че главната социална тематика следва да бъде по кое време тъкмо ще поседнем на скамейка в парк, бърка. Тя би трябвало да е за държавната икономическа политика. Темата ще се наложи от единствено себе си, по тази причина колкото по-рано се дискутира, толкоз по-добре.
Отговорът на въпроса каква тъкмо икономическа политика би трябвало да се предприеме в тия „ коронни ” времена няма на никое място по света към този момент. Твърде доста са енигмите – какъв брой тъкмо ще продължи изолацията, ще се възстановява ли тя от време на време, какъв тъкмо ще е размерът на вредите и така нататък Отговор не дават освен държавните управления, само че и научната експертиза. Напълно обикновено е в такава отговори да липсват и у нас. Но две са тревожните вести особено за България. Първата: 40 дни след старта на изключителното състояние
няма и обикновено изпитание
за такава полемика от страна на политиците; по света има най-малко първи проблясъци (например изказванието на Урсула фон дер Лайен, че нов проект „ Маршал ” би избавил Европа). Втората тревожна вест за България е в задатък и касае фрагментите. Те, известно е, вземат решение всичко. Но нищо повече от Мента, глог и Менда не се обрисува като рецепта.
Нека забележим в резюме какво досега се подхваща или предлага на икономическия терен от политическите субекти. Важни са освен концепциите на ръководещите, само че и на опозицията, тъй като една икономическа политика не се осъществя от през днешния ден за на следващия ден. Важно е какво предлага и президентът, защото е институционален център, който при политически рецесии образува държавни управления:
За 40 дни ръководещите се регистрираха с три съществени вида дейности: дребни помощи за небогати прослойки (375 лева за родители, минимална заплата за свободни актьори...), разнообразни типове кредитиране и фамозната към този момент мярка 60:40. Плюс достъп до български производители на хранителни артикули до комерсиалните вериги. Не, това не е идея, а
ограничения на пожар.
Някои от тях са положителни, може да оказват помощ на хора или компании, само че никога не са тактика. Всяка една икономическа политика има няколко наложителни детайла - период на реализация, измерими цели и лост (лихва, вложения, приходи, друго..). Действието на държавното управление нямат нито един от тези атрибути. Мисли ли се изобщо в вероятност? Не, и то публично - няколко пъти Бойко Борисов сподели, че сметки са правени за 3 месеца, нито ден повече. А и на децата е ясно, че рецесията ще бъде много продължителна.
Ако се осъществен най-мрачните прогнози (нова Голяма меланхолия в Съединени американски щати и т.н.), публичните катаклизми ще бъдат големи. За България това значи да вземем за пример, че водовъртежът може да изстреля Корнелия Нинова в премиерския стол. Но има ли и Българска социалистическа партия концепция за икономическа политика? Как да улеснява бизнеса, да кажем, в границите на един мандат? Не, Българска социалистическа партия също няма хрумвания в дълбочина. Всичко, което тя роди за 40 дни, бе
да се вземат едни пари вкупом от бюджета
и да се излеят като проливен дъжд. Вместо за рационализация на армията, 1.5 милиарда лева да отидат за безработни, общини, измежду тях 30 млн. лева безплатно за дребни и междинни аграрни компании. Вярва ли някой, че Българска социалистическа партия щеше да направи тъкмо това, в случай че бе ръководеща? По-голям популизъм роди само кметът на Русе Пенчо Милков (пак от БСП), който потегли да ревизира какъв брой са 5G антените в града.
„ Безвъзмездно ” бе главната дума и в „ тезисите ” на президента Радев (обръщението на 3 април). Много е зле ситуацията, вирус броди, дайте да дадем, рече той тогава. Основната мисъл на Радев до края на президентския мандат ще е по какъв начин да се харесва на електората – не е нужно нито той, нито ние да откриваме топлата вода. По-интересно е друго – безплатна помощ в огромни мащаби не е по силите на бедна страна, напираща за еврото. Ако президентът в действителност сънува дъжд от пари против нищо, би трябвало да показа въжделенията си с други държавни глави. Планът " Маршал ", който е единственият потвърден безплатен инструмент, е сбъднат наднационално.
Идеите на така наречен патриоти няма смисъл да се разискват. Те по този начин или другояче се сбъдват. Искаше Валери Симеонов да затвори кръчмите у нас – унищожиха се по целия свят. Желаеше засилено полицейско наличие в гетата – има го. Вън от шегата, икономическата политика би трябвало да планува и какво ще се прави със стотиците хиляди българи, завърнали се поради ковид. Мнозина от тях сигурно ще останат дълго тук – те
вземат решение ли въпроса с работна ръка?
И защото една забележителна част от тях са роми, няма ли да полегнат върху обществената система? Дискусия липсва. Нищо кардинално от „ Воля ” с изключение на бомбастики, кръгла нула и от извънпарламентарните сили. Движение за права и свободи пък се е сляла духом и тялом с държавното управление. ”Дoceгa тe ce cпрaвят. Борисов се cпрaвя мнoгo дoбрe ”, рече на 10 април Йордан Цонев. Единственото нещо, което Движението създава самостоятелно, са даренията на Делян Пеевски. Може да се окаже, че „ концепцията ” й опира до изчистване на имиджа на този емблематичен опозиционер.
Кои сфери са предпочитани, по какъв начин ще им се оказва помощ? Какво вършим за продуктивността на труда? Ами за образованието, което, колкото клиширано да звучи, е ключ към триумфа? Ще бъде ли дейна страната на пазара или противоположното – ще го остави, с цел да отсее самичък здравото от гнилото? Икономическата рецесия напълно разследване от пандемията ли е, или е и
спад, присъщ за икономическите цикли?
Всичко това са съществени въпроси и различни гледни точки при образуването на икономическа политика. Те са и предизвикателство, и интелектуален гъдел. Преди да се осъществят, би трябвало да има разискване.
Но като се замисли човек... кой в действителност да ги разисква? Владислав Горанов, Менда Стоянова, Емил Караниколов, Мариана Николова, Йордан Цонев, Румен Гечев и Драгомир Стойнев са
цветът на икономическа мисъл в политическите селения.
Те ли ще произведат продукта в отговор на икономическата рецесия? Или пък стотиците „ калинки ”, назначени за секретари и сътрудници? Трудно. Икономическите фрагменти, в действителност, са доста бездънен проблем в българската политика. Ченгета в нея имаме безчет, генерали и юристи също, мяркат се учители, на места лекари. Но икономистите са малко. Сред водачите на първите 10 по рейтинг партии през днешния ден имаме 3-4-ма адвокати, пожарникар, музикант, даже богослов, само че единствено един икономист, турен официално от почетен мъдрец. Може би е по този начин, тъй като в етичния кодекс на оцеляващия партиец няма място за същинска стопанска система. Има за крадене.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ