Милица Гладнишка: Никой не възприема културата като възможност за успешен бизнес
Вече е ясно, че театрите и залите ще могат да работят и със закритите си подиуми, въпреки и при повърхностен потенциал, а артистите още веднъж ще могат да се срещат със своята аудитория. Харесваше ни да ги гледаме онлайн, само че никой не може да размени чувството онлайн – нито за тях, нито за нас. Днес се срещаме с актрисата и певица Милица Гладнишка , която без значение от непрекъснатото менящата се конюнктура в културния бранш през последните две седмици не е изгубила необятната си и заразителна усмивка. Малко по-сериозна обаче е този път, споделяйки ни по какъв начин е минала през изолацията, съответни ли бяха ограниченията за самостоятелните актьори у нас и ще я забележим ли все пак на сцената още това лято?
Как ти се отрази изолираност? Какво ти липсваше най-вече?
Милица: Отдавна си мечтаех за дълга отмора, само че месеците на изолираност не се оказаха отмора, тъй като всички бяхме разтревожени, не се знаеше докога ще продължи това състояние, дали ще ни стигнат парите, които сме икономисали. Така че не си починах, по-скоро бях тревожна и без посока. Дори не можех да си науча песните за новите концерти, текстовете за новите пиеси, просто мозъкът ми беше разтревожен и нито можах да си умря, нито да науча нещо, нито да сътворя нещо. А какво ми липсваше? Освен човешкия контакт с приятелите и най-главното публиката липсваше ми отговорността към артистите в България, липсваше ми загрижеността на държавното управление за този бранш. Секторът на културата е един от най-пострадалите в резултат на епидемията. Оказа се, че не сме нужни на държавното управление, те считат, че не сме значими и в последна сметка го потвърдиха техните дейности. Липсваше ми това самопризнание.
Години наред ние се борим да оцеляваме, да сътворяваме качествена продукция без тяхно присъединяване, макар пречките, които основават, макар унищожената база в доста от театрите.
И когато се случи това – да ни забранят да работим, аз нямам нищо срещу да не работя, откакто ще се спасят човешки животи, само че на фона на това, което направиха европейските страни, по какъв начин подкрепиха културата, по какъв начин се погрижиха за самостоятелните културни дейци, нашата страна сподели цялостно пренебрежение и некомпетентност.
Говори се доста за дотациите за свободните актьори. Доколко са съответни условията съгласно теб и ти самата можеш ли да се възползваш от тях?
Милица: Неадекватни бяха ограниченията, които се взеха в помощ на самостоятелния бранш. Артистите и създателите не бяха подкрепени. Независимите актьори в България не са 2000, те са доста повече, евентуално са над 80 хиляди. Но това е равнището на държавното управление, равнището на неговата просвета, равнището на неговите потребности, които са свързани с материалното, с храната... Никой не възприема културата като опция за сполучлив бизнес, а на всички места по света културата е един от най-успешните бизнеси. Печелят се пъклен доста пари, влагат се пъклен доста пари и качеството е превърнато в източник на доста средства, с изключение на на духовно задоволство и знание. Тук не желаят да развият този бранш, тъй като не ги вълнува.
Какво би трябвало да се направи за хората, които са най-засегнати в тази обстановка?
Милица: Разбира се, хората в туристическия отрасъл също са доста наранени, доста са хората, които имат потребност от помощ, вижда се страната в какво състояние е. Болниците – унищожени, изоставени, учебни заведения... какво ли не. От толкоз години не се влагат средства в някои браншове, че при една такава зараза лъсва голото скеле на ръководството на толкоз държавни управления, които се повтарят едно след друго и основно строят крепости в покрайнините, макар че до тях тече клоака. Би трябвало да има строги уволнения и санкции, с цел да може, който се качи горе да ръководи, да има боязън, че в случай че не работи както би трябвало и краде, краде безобразно, ще има наказване. Само това може да вкара ред в нещата.
Ясно е, че в случай че го караме по съвест, няма да стане.
Трябва да се вкарат доста пари в опазването на здравето и в образованието, наложително. Това са двете най-важни неща, които едно държавно управление би трябвало да направи, с цел да има мощен народ, който да основава богатства, да е независим и колкото по-богат е народът ти, толкоз по-богат си и ти. Но по какъв начин не го схващат? Защото са тясноскроени. Малки мозъци с близки хоризонти. Хоризонти, на които виждат само личните си крепости. Въпреки това хватката се отпуска, въпреки и несъответстващо. Отново театрите са на опашката, само че все пак има вяра.
Все още има късмет някои събития да се случат това лято. При теб обрисуват ли се участия навън?
Милица: Подготвям лятно турне с моето зрелище " Титанично " и още на 9 юли сме в Стара Загора, на 14 юли в Бургас в Летния спектакъл, на 16 юли във Велико Търново. Имам и няколко концерта с Рут Колева и Камелия Тодорова. Ще пея и на о.Света Анастасия на 31 юли в компанията на Михаил Йосифов Секстет. На този остров постоянно се получава страхотна магия. Сцената е обърната към морето, зад нас залязва слънцето, пред нас са хората, насядали по тревата. Това е неповторимо преживяване под звездите, с луксозната музика от най-великите филми, които познаваме. Очаквам ги с неспокойствие. Очаквам и да вляза в театъра да преговарям, ще вършим „ Майстора и Маргарита “ с Веселка Кунчева в Старозагорския куклен спектакъл, ще пиша и музиката дружно с Михаил Шишков. Очаквам да създадем и плана с Русенската опера с Ненчо Балабанов, Ангел Заберски и Михаил Йосифов. На 1 октомври ще излезе още една пиеса - " На един пръст от Рая " от Алексей Кожухаров и спектакъл Криле. Много са нещата, аз не спирам да работя, тъй че се надявам да се забележим скоро в театрите.
Какви планове се наложи да стопираш поради изключителното състояние и по кое време ще могат да продължат те в естествен темп?
Милица: Заради изключителното състояние стопирах всичките си планове, всичко замря, чакаха ме четири министър председатели, само че всяко зло за положително. Не съм човек, който се оплаква и живее в предишното, тъй че за мен е доста значимо оттук насетне какво вършим и съм уверена, че ще се преборим със обстановката заедно, даже и държавното управление да е несъответстващо в дадени моменти, този народ не се унищожава елементарно.
Ангел Заберски: Пандемията ще ми липсва
Как ти се отрази изолираност? Какво ти липсваше най-вече?
Милица: Отдавна си мечтаех за дълга отмора, само че месеците на изолираност не се оказаха отмора, тъй като всички бяхме разтревожени, не се знаеше докога ще продължи това състояние, дали ще ни стигнат парите, които сме икономисали. Така че не си починах, по-скоро бях тревожна и без посока. Дори не можех да си науча песните за новите концерти, текстовете за новите пиеси, просто мозъкът ми беше разтревожен и нито можах да си умря, нито да науча нещо, нито да сътворя нещо. А какво ми липсваше? Освен човешкия контакт с приятелите и най-главното публиката липсваше ми отговорността към артистите в България, липсваше ми загрижеността на държавното управление за този бранш. Секторът на културата е един от най-пострадалите в резултат на епидемията. Оказа се, че не сме нужни на държавното управление, те считат, че не сме значими и в последна сметка го потвърдиха техните дейности. Липсваше ми това самопризнание.
Години наред ние се борим да оцеляваме, да сътворяваме качествена продукция без тяхно присъединяване, макар пречките, които основават, макар унищожената база в доста от театрите.
И когато се случи това – да ни забранят да работим, аз нямам нищо срещу да не работя, откакто ще се спасят човешки животи, само че на фона на това, което направиха европейските страни, по какъв начин подкрепиха културата, по какъв начин се погрижиха за самостоятелните културни дейци, нашата страна сподели цялостно пренебрежение и некомпетентност.
Говори се доста за дотациите за свободните актьори. Доколко са съответни условията съгласно теб и ти самата можеш ли да се възползваш от тях?
Милица: Неадекватни бяха ограниченията, които се взеха в помощ на самостоятелния бранш. Артистите и създателите не бяха подкрепени. Независимите актьори в България не са 2000, те са доста повече, евентуално са над 80 хиляди. Но това е равнището на държавното управление, равнището на неговата просвета, равнището на неговите потребности, които са свързани с материалното, с храната... Никой не възприема културата като опция за сполучлив бизнес, а на всички места по света културата е един от най-успешните бизнеси. Печелят се пъклен доста пари, влагат се пъклен доста пари и качеството е превърнато в източник на доста средства, с изключение на на духовно задоволство и знание. Тук не желаят да развият този бранш, тъй като не ги вълнува.
Какво би трябвало да се направи за хората, които са най-засегнати в тази обстановка?
Милица: Разбира се, хората в туристическия отрасъл също са доста наранени, доста са хората, които имат потребност от помощ, вижда се страната в какво състояние е. Болниците – унищожени, изоставени, учебни заведения... какво ли не. От толкоз години не се влагат средства в някои браншове, че при една такава зараза лъсва голото скеле на ръководството на толкоз държавни управления, които се повтарят едно след друго и основно строят крепости в покрайнините, макар че до тях тече клоака. Би трябвало да има строги уволнения и санкции, с цел да може, който се качи горе да ръководи, да има боязън, че в случай че не работи както би трябвало и краде, краде безобразно, ще има наказване. Само това може да вкара ред в нещата.
Ясно е, че в случай че го караме по съвест, няма да стане.
Трябва да се вкарат доста пари в опазването на здравето и в образованието, наложително. Това са двете най-важни неща, които едно държавно управление би трябвало да направи, с цел да има мощен народ, който да основава богатства, да е независим и колкото по-богат е народът ти, толкоз по-богат си и ти. Но по какъв начин не го схващат? Защото са тясноскроени. Малки мозъци с близки хоризонти. Хоризонти, на които виждат само личните си крепости. Въпреки това хватката се отпуска, въпреки и несъответстващо. Отново театрите са на опашката, само че все пак има вяра.
Все още има късмет някои събития да се случат това лято. При теб обрисуват ли се участия навън?
Милица: Подготвям лятно турне с моето зрелище " Титанично " и още на 9 юли сме в Стара Загора, на 14 юли в Бургас в Летния спектакъл, на 16 юли във Велико Търново. Имам и няколко концерта с Рут Колева и Камелия Тодорова. Ще пея и на о.Света Анастасия на 31 юли в компанията на Михаил Йосифов Секстет. На този остров постоянно се получава страхотна магия. Сцената е обърната към морето, зад нас залязва слънцето, пред нас са хората, насядали по тревата. Това е неповторимо преживяване под звездите, с луксозната музика от най-великите филми, които познаваме. Очаквам ги с неспокойствие. Очаквам и да вляза в театъра да преговарям, ще вършим „ Майстора и Маргарита “ с Веселка Кунчева в Старозагорския куклен спектакъл, ще пиша и музиката дружно с Михаил Шишков. Очаквам да създадем и плана с Русенската опера с Ненчо Балабанов, Ангел Заберски и Михаил Йосифов. На 1 октомври ще излезе още една пиеса - " На един пръст от Рая " от Алексей Кожухаров и спектакъл Криле. Много са нещата, аз не спирам да работя, тъй че се надявам да се забележим скоро в театрите.
Какви планове се наложи да стопираш поради изключителното състояние и по кое време ще могат да продължат те в естествен темп?
Милица: Заради изключителното състояние стопирах всичките си планове, всичко замря, чакаха ме четири министър председатели, само че всяко зло за положително. Не съм човек, който се оплаква и живее в предишното, тъй че за мен е доста значимо оттук насетне какво вършим и съм уверена, че ще се преборим със обстановката заедно, даже и държавното управление да е несъответстващо в дадени моменти, този народ не се унищожава елементарно.
Ангел Заберски: Пандемията ще ми липсва
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ