Моята Москва
Вече четири години пребивавам в този мега-голям и мега-поглъщащ град. Москва е 16-милонен град със собствен стопански микроклимат, в който цената на живота надвишава съществено тази в Лондон и Ню Йорк. Улиците са с размер на летища, сиви Сталинистки здания гледат намръщено от небето, а дълбоки подлези приютяват пияни, бездомни и емигранти. Под тях по артериите на градското метро, също по този начин известно като подземната Москва, щъкат милиони хора, а над него се извисяват амбициозни и студени небостъргачите на Москоу Сити. Град, който рядко е кадърен на прегръдка и уют, по-скоро град, който респектира и следи от надалеч дребния човек. 
Хората са доста и отвред, колите са повече и от хората и заради неспирното им множене, човек се намира непрестанно в известните по целия свят Московски «пробки» или тапи. В Москва този неповторим феномен има статут, съпоставим с фетиш към личността, т.е. «пробка» е нещо като фатум – орис, която човек не може да избегне. Закъснение за среща с 1 час поради пробки, анулация на среща в часа, в който тя би трябвало да се състои поради пробки, задържане на конференции и събития - отговорни са пробките. Ho тук би трябвало да уточня, че степента, в която пробката визира директно ориста на даден човек е право пропорционална на неговата позиция в Московския социум, т.е. в случай че имаш наследник буркан и познавач номер на колата си, пробките не те касаят.
Москва е известна и със мраз и мрачевина, доста и непрекъснато в продължение на 7-8 месеца. Последната зима за интервала от ноември до май сме имали 11 часа слънцегреене…. Първоначално човек не си го показва, а след време е прекомерно депресиран, с цел да обръща внимание на сходни обстоятелства или статистики.
Тук дамите са свръх жени- постоянно на ток, постоянно с грим, постоянно слаби, постоянно хищни за флирт, даже на детската площадка с бебе под мишница. Жената в Москва влага всичко във външния си тип, нейната орис е напълно зависима от това. Единствено тук виждам мъже да се разхождат, държейки галантно чантата на своята дама. Искам да поясня, че задачата е да облекчат тежестта от големия козметичен набор, който нормално се обитава там. Гледката, несъмнено е нелепа, изключително когато на ръката им виси последната сбирка на Диор или Миу Миу, изцяло неподхождаща на белите им, постоянно лачени мокасини.
В Москва съвсем всичко е дизайнерско, ВИП или извънредно от облеклата до дините. Ето фотография на жълтата любеница, която за мой максимален потрес се усмихва на нашата кухненска маса. ВИП карти за магазини, клубове и заведения за хранене се събират в големи количества, подреждат се прилежно в портфейлите и се демонстрират усърдно при всеки комфортен случай. Това е панорама и действителност, с която мъчно се привиква, изключително знаейки, че 1 000 000 съветски деца живеят на ръба на бедността, затворени в институции, а 70% от тях имат жив родител.
Ето тази Москва е моята Москва и тя ме вълнува. От момента, в който стъпих тук взех решение,че като майка и експерт в областта на благотворителността, би трябвало да работя за по-доброто бъдеще на децата сираци и деца в неравностойно състояние. За тези четири години се срещнах с невероятни хора, които са отдали целия си живот, с цел да се борят за правата и достойния живот на деца със специфични потребности. За това се усещам богата тук и превилигирована да съм на място, на което това, което правя е от голяма важност. Останалото към мен - парите, скъпите коли, телохранителите, роклите за $100,000, вечерите за $500, децата, облечени в Диор haute couture, това е заслон зад който и те и ние знаем какво се крие - грозното и малоценно лице на дивия капитализъм.
Хората са доста и отвред, колите са повече и от хората и заради неспирното им множене, човек се намира непрестанно в известните по целия свят Московски «пробки» или тапи. В Москва този неповторим феномен има статут, съпоставим с фетиш към личността, т.е. «пробка» е нещо като фатум – орис, която човек не може да избегне. Закъснение за среща с 1 час поради пробки, анулация на среща в часа, в който тя би трябвало да се състои поради пробки, задържане на конференции и събития - отговорни са пробките. Ho тук би трябвало да уточня, че степента, в която пробката визира директно ориста на даден човек е право пропорционална на неговата позиция в Московския социум, т.е. в случай че имаш наследник буркан и познавач номер на колата си, пробките не те касаят.
Москва е известна и със мраз и мрачевина, доста и непрекъснато в продължение на 7-8 месеца. Последната зима за интервала от ноември до май сме имали 11 часа слънцегреене…. Първоначално човек не си го показва, а след време е прекомерно депресиран, с цел да обръща внимание на сходни обстоятелства или статистики.
Тук дамите са свръх жени- постоянно на ток, постоянно с грим, постоянно слаби, постоянно хищни за флирт, даже на детската площадка с бебе под мишница. Жената в Москва влага всичко във външния си тип, нейната орис е напълно зависима от това. Единствено тук виждам мъже да се разхождат, държейки галантно чантата на своята дама. Искам да поясня, че задачата е да облекчат тежестта от големия козметичен набор, който нормално се обитава там. Гледката, несъмнено е нелепа, изключително когато на ръката им виси последната сбирка на Диор или Миу Миу, изцяло неподхождаща на белите им, постоянно лачени мокасини.
В Москва съвсем всичко е дизайнерско, ВИП или извънредно от облеклата до дините. Ето фотография на жълтата любеница, която за мой максимален потрес се усмихва на нашата кухненска маса. ВИП карти за магазини, клубове и заведения за хранене се събират в големи количества, подреждат се прилежно в портфейлите и се демонстрират усърдно при всеки комфортен случай. Това е панорама и действителност, с която мъчно се привиква, изключително знаейки, че 1 000 000 съветски деца живеят на ръба на бедността, затворени в институции, а 70% от тях имат жив родител.
Ето тази Москва е моята Москва и тя ме вълнува. От момента, в който стъпих тук взех решение,че като майка и експерт в областта на благотворителността, би трябвало да работя за по-доброто бъдеще на децата сираци и деца в неравностойно състояние. За тези четири години се срещнах с невероятни хора, които са отдали целия си живот, с цел да се борят за правата и достойния живот на деца със специфични потребности. За това се усещам богата тук и превилигирована да съм на място, на което това, което правя е от голяма важност. Останалото към мен - парите, скъпите коли, телохранителите, роклите за $100,000, вечерите за $500, децата, облечени в Диор haute couture, това е заслон зад който и те и ние знаем какво се крие - грозното и малоценно лице на дивия капитализъм.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ