Арестувана, но за сметка на това - безплатна
Вече близо месец – някъде по-дълго, другаде по-отскоро – съвсем целият цивилизован свят е под „ домакински арест “. При това без да е направил закононарушение, като се изключи че свободно е пътувал, срещал се е с хора, прекосявал е граници и е участвал на игрища, в киносалони, театрални и концертни зали. Забраната да бъдем дружно докара в доста къси периоди до напълно нови показа за изкуство и забавление. Или най-малко за тяхната приложимост.
Общото схващане за „ културен живот “ от хиляди години насам се е изразявало в това да си сложиш новите облекла и да отидеш дружно с още 100 или 100 хиляди души (в взаимозависимост от века и артформата) да съпреживееш едно произведение на изкуството. Или няколко.
Разбира се, това последователно се е променяло в последните малко над 100 години - с появяването на киното, звукозаписа, малкия екран, домашното видео, стрийминг услугите.
Но нито едно от тези софтуерни нововъведения не съумя да убие Срещата - сред актьора, който основава или интерпретира творбата, и публиката. Театрите и концертните зали не стопираха да се пълнят след раждането на киното и малкия екран. Появата на „ Нетфликс “ и номинациите за „ Оскар “, които получават техните филми, не докара до затваряне на киносалоните. Почти никой не купува музикални албуми на корав притежател през днешния ден, само че изпълнителите продължиха да изнасят турнета по целия свят, печелейки милиони от многохилядната си аудитория.
Коронавирусът обаче съумя. Днес театрите, кината, концертните зали, галериите в целия свят са затворени. Знаем от кой момент. Не знаем докога. Блокадата може да продължи месец, три или шест. В началото събитията се отлагаха оптимистично – с месец-два напред. Днес доста културни прояви са пренасрочени непосредствено за 2021 година, тъй като една премиера значи обмисляне, рекламна акция, бюджет. За оптимизъм се счита, в случай че датата е преместена за есента на актуалната година (има и значително оптимисти). Подобен световен вакуум не е имало и през международните войни. Дори по време на епидемията от Испанския грип през 1918 година „ Бродуей “ не затваря порти.
Макар и „ задържана “,
културата и общността, която седи зад нея, не стои безучастно. Всъщност тя направи единственото абсолютно радостно нещо в рамките на тази зараза (поне засега). За да преодолее затворените порти на физическите културни пространства, отвори своите виртуални порти към допустимо най-широка аудитория.
Зрители от целия свят получиха невиждан достъп до концерти, спектакъл, опера, филми, музеи, библиотеки... От лесната – и безвъзмездна – опция сигурно са се възползвали и мнозина, които другояче рядко или в никакъв случай посещават тези културни пространства. С един клик на клавиатурата си те доближиха до шедьоврите на „ Мет “ и „ Болшой “, които другояче изискват скъпи пътувания, билети, че даже и съответни тоалети.
Стотици българи, които вероятно не са стъпвали на опера, слушат и гледат спектаклите на Софийската опера и балет. Театър „ Възраждане “, който има 100 места в своята дребна зала на площад „ Славейков “, игра пред 3000 души онлайн.
Тук идва и първата измама. С доста дребни изключения, цялата тази „ културна стратегия “ е безусловно безвъзмездна.
Тя е подарък.
Този страховит жест би трябвало да помним, означи резонно номинираният за „ Оскар “ български художник и аниматор Теодор Ушев, и когато „ огромната дисоциация “ завърши, некаq преди да отидем на мол, хотел или круиз, първо да си купим билет за кино, спектакъл, концерт. Да се надяваме, че хората ще се сетят за това, даже и без да са прочели неговия зов, и ще поддържат тези, които - безплатно - са се погрижили за тяхното психическо здраве по време на епидемията.
В момента ние черпим просвета „ от склада “, от златните фондове, основани в по-добри и охолни дни. Но когато това свърши, и, дай боже, да свърши скоро – в случай че няма финансиране, няма да има и нова продукция. Този въпрос мъчително повдигнаха българските самостоятелни актьори и продуценти (те са към 70 000 души от общо 100 000 заети в културния бранш у нас), които предизвикаха необятна анкета и пресметнаха, че единствено за 2-3 месеца загубите им от спрения културен живот ще възлязат на над 7 милиона лв.. Също като всички тези фризьорки и цветарки, които трябваше да затворят дребните си бизнеси, и нещатните актьори останаха без доходи за безкрайно време. Буквално преди ден държавата предприе мярка за финансова отбрана на най-бедните измежду тях - три минимални заплати, които да обезпечат оцеляването им най-малко в първите месеци на креативно безучастие и липса на пазар.
Има една мисъл, стабилно приписвана на Уинстън Чърчил по целия свят, въпреки той да не я е споделил. Когато по време на ВСВ му предложили да спести от бюджета за просвета, той отказал с думите: „ За какво тогава се бием? “. Не е правилно, само че е добре измислено – и цивилизованите европейски страни работят в тази посока. „ Сега “ на няколко пъти цитира в цифри
ограниченията, които се вземат от разнообразни страни в Европейски Съюз
(а и от Англия, която към този момент не е част от съюза) за отбрана на тяхното културно разнообразие в тези сложни времена.
В сходна екстремална обстановка, несъмнено, не е време единствено за мрънкане и благодеяние от страната. Творците и културните институции демонстрираха, че могат да реагират бързо и да мислят разчупено – и тук към този момент топката е в тях (но и в тяхната публика), с цел да отговорят на променените действителности. В последна сметка това е първото изключително състояние в историята, по време на което сме световно свързани в интернет.
И както българското обучение, застинало някъде към края на XIX век, отгоре-отгоре проходи цифрово единствено за няколко седмици, по този начин и те ще би трябвало да се обучат за работа с новите принадлежности за връзка. Дори и без да има ковид, в последните десетилетия наклонността е фенът да става по-мързелив, по-трудно да излиза от у дома. Бумът на стрийминг услугите не се дължи единствено на напредъка на технологиите, а и на всеобщата подготвеност тези технологии да заместят познатите до момента форми.
Да, дисплеят вкъщи е дребен и, да, не е същото. Някои се оплакват, че в театъра звънят телефоните на невъзпитани съседи по ред, а в киното се хрупат пуканки, само че аз персонално очаквам с неспокойствие момента, когато ще мога да напусна пространството сред четири стени и да отида на същинско „ живо “ събитие. Не е по този начин с всички. Затова може би актьори и продуценти би трябвало да седнат с молива и да
помислят по какъв начин да монетизират своя артикул
през днешния ден, в този момент, в интернет пространството – единственото културно пространство, с което разполагаме в идващите седмици, а може би месеци.
Сред първите, показали самочувствие в тази посока и поискали възнаграждение против своето онлайн изкуство, бе Мариус Куркински. Той продаваше виртуални „ билети “ за своя виртуален театър „ Черното пиле “, по този начин както в цивилния живот разпродава театралните зали и даже „ Арена Армеец “.
Масово бе възмущението от решението на Народния спектакъл да не пусне в интернет пространството цели записи от своите настоящи постановки, а единствено къси фрагменти. Но може би първата ни сцена има нещо наум; може би от трупата не желаят да „ харижат “ всичко това, за което са хвърляли старания и средства в последната година. Няма по какъв начин да съдим тези, които мислят по-прагматично – карантината си е карантина, само че сиренето е с пари.
В чужбина евентуално тази тематика се артикулира по друг метод, само че у нас това е остарял спор, роден с процъфтяването на пиратството. От една страна, пиратите на авторско наличие са неприятни хора. От друга страна, в случай че в града ти няма кино – или има, само че то прожектира единствено шепа гръмотевични блокбъстъри – какви други възможности имаш освен пиратите? Слава богу, към този момент имаш, и то на напълно рационални цени – HBO Go, Нетфликс, Амазон+…
Съвсем не е инцидентен фактът, че точно в този сериозен миг душманинът на торентите Явор Колев за следващ път заприказва за затваряне на „ Замунда “ и „ Арена “.
Въпросът за безплатната просвета постоянно е бил двузначен – тя
може да е безвъзмездна „ на изхода “,
където ти я консумираш, само че щом този артикул е бил основан – написан, продуциран, изигран, изпят, то значи някой за него към този момент е платил. С време, гений, средства...
Писатели, историци и философи обичат да сочат като образец чумата и ренесанса (и други исторически образци от този род), с цел да ни ободрят, че след рецесиите постоянно следва нравствен и интелектуален напредък. Но днешните шедьоври не се основават в уединение. Дори писателят има потребност от освен това от хартия и молив, с цел да стигне до публиката си - потребност от издател, редактор, илюстратор, книжарница... Повечето изкуства са сложно групово изпитание, което мъчно може да се състои в атомизиран по насила свят.
Има към момента хора без интернет - може да не са доста, само че ги има - и те са в цялостна изолираност, оставени на произвола на телевизионните програматори. Има и форми на просвета, за които отдалеченото и цифровото си остава неуместно. Както подходящо вметна Мира Сталева, програмен шеф на най-големия и влиятелен кинофестивал у нас (отменен за пръв път в 24-годишната си история) - “самото наименование фестивал значи нещо, което събира хора на едно място. Представяне на онлайн наличие не се назовава фестивал и няма по какъв начин да е “. Все отново „ София филм фест “ не пропусна да направи жест към публиката си и й предложи 3-месечен безвъзмезден достъп до наличието на платформата Mubi…
Нека да одобряваме подаръците с признателност и дано запълваме повече самотни карантинни часове с тях, в сравнение с с шокови вести за болестта и безплодни разногласия в обществените медии. Културата в никакъв случай не е била по-близо и по-достъпна. Освен това е потребна за вашето здраве.
Общото схващане за „ културен живот “ от хиляди години насам се е изразявало в това да си сложиш новите облекла и да отидеш дружно с още 100 или 100 хиляди души (в взаимозависимост от века и артформата) да съпреживееш едно произведение на изкуството. Или няколко.
Разбира се, това последователно се е променяло в последните малко над 100 години - с появяването на киното, звукозаписа, малкия екран, домашното видео, стрийминг услугите.
Но нито едно от тези софтуерни нововъведения не съумя да убие Срещата - сред актьора, който основава или интерпретира творбата, и публиката. Театрите и концертните зали не стопираха да се пълнят след раждането на киното и малкия екран. Появата на „ Нетфликс “ и номинациите за „ Оскар “, които получават техните филми, не докара до затваряне на киносалоните. Почти никой не купува музикални албуми на корав притежател през днешния ден, само че изпълнителите продължиха да изнасят турнета по целия свят, печелейки милиони от многохилядната си аудитория.
Коронавирусът обаче съумя. Днес театрите, кината, концертните зали, галериите в целия свят са затворени. Знаем от кой момент. Не знаем докога. Блокадата може да продължи месец, три или шест. В началото събитията се отлагаха оптимистично – с месец-два напред. Днес доста културни прояви са пренасрочени непосредствено за 2021 година, тъй като една премиера значи обмисляне, рекламна акция, бюджет. За оптимизъм се счита, в случай че датата е преместена за есента на актуалната година (има и значително оптимисти). Подобен световен вакуум не е имало и през международните войни. Дори по време на епидемията от Испанския грип през 1918 година „ Бродуей “ не затваря порти.
Макар и „ задържана “,
културата и общността, която седи зад нея, не стои безучастно. Всъщност тя направи единственото абсолютно радостно нещо в рамките на тази зараза (поне засега). За да преодолее затворените порти на физическите културни пространства, отвори своите виртуални порти към допустимо най-широка аудитория.
Зрители от целия свят получиха невиждан достъп до концерти, спектакъл, опера, филми, музеи, библиотеки... От лесната – и безвъзмездна – опция сигурно са се възползвали и мнозина, които другояче рядко или в никакъв случай посещават тези културни пространства. С един клик на клавиатурата си те доближиха до шедьоврите на „ Мет “ и „ Болшой “, които другояче изискват скъпи пътувания, билети, че даже и съответни тоалети.
Стотици българи, които вероятно не са стъпвали на опера, слушат и гледат спектаклите на Софийската опера и балет. Театър „ Възраждане “, който има 100 места в своята дребна зала на площад „ Славейков “, игра пред 3000 души онлайн.
Тук идва и първата измама. С доста дребни изключения, цялата тази „ културна стратегия “ е безусловно безвъзмездна.
Тя е подарък.
Този страховит жест би трябвало да помним, означи резонно номинираният за „ Оскар “ български художник и аниматор Теодор Ушев, и когато „ огромната дисоциация “ завърши, некаq преди да отидем на мол, хотел или круиз, първо да си купим билет за кино, спектакъл, концерт. Да се надяваме, че хората ще се сетят за това, даже и без да са прочели неговия зов, и ще поддържат тези, които - безплатно - са се погрижили за тяхното психическо здраве по време на епидемията.
В момента ние черпим просвета „ от склада “, от златните фондове, основани в по-добри и охолни дни. Но когато това свърши, и, дай боже, да свърши скоро – в случай че няма финансиране, няма да има и нова продукция. Този въпрос мъчително повдигнаха българските самостоятелни актьори и продуценти (те са към 70 000 души от общо 100 000 заети в културния бранш у нас), които предизвикаха необятна анкета и пресметнаха, че единствено за 2-3 месеца загубите им от спрения културен живот ще възлязат на над 7 милиона лв.. Също като всички тези фризьорки и цветарки, които трябваше да затворят дребните си бизнеси, и нещатните актьори останаха без доходи за безкрайно време. Буквално преди ден държавата предприе мярка за финансова отбрана на най-бедните измежду тях - три минимални заплати, които да обезпечат оцеляването им най-малко в първите месеци на креативно безучастие и липса на пазар.
Има една мисъл, стабилно приписвана на Уинстън Чърчил по целия свят, въпреки той да не я е споделил. Когато по време на ВСВ му предложили да спести от бюджета за просвета, той отказал с думите: „ За какво тогава се бием? “. Не е правилно, само че е добре измислено – и цивилизованите европейски страни работят в тази посока. „ Сега “ на няколко пъти цитира в цифри
ограниченията, които се вземат от разнообразни страни в Европейски Съюз
(а и от Англия, която към този момент не е част от съюза) за отбрана на тяхното културно разнообразие в тези сложни времена.
В сходна екстремална обстановка, несъмнено, не е време единствено за мрънкане и благодеяние от страната. Творците и културните институции демонстрираха, че могат да реагират бързо и да мислят разчупено – и тук към този момент топката е в тях (но и в тяхната публика), с цел да отговорят на променените действителности. В последна сметка това е първото изключително състояние в историята, по време на което сме световно свързани в интернет.
И както българското обучение, застинало някъде към края на XIX век, отгоре-отгоре проходи цифрово единствено за няколко седмици, по този начин и те ще би трябвало да се обучат за работа с новите принадлежности за връзка. Дори и без да има ковид, в последните десетилетия наклонността е фенът да става по-мързелив, по-трудно да излиза от у дома. Бумът на стрийминг услугите не се дължи единствено на напредъка на технологиите, а и на всеобщата подготвеност тези технологии да заместят познатите до момента форми.
Да, дисплеят вкъщи е дребен и, да, не е същото. Някои се оплакват, че в театъра звънят телефоните на невъзпитани съседи по ред, а в киното се хрупат пуканки, само че аз персонално очаквам с неспокойствие момента, когато ще мога да напусна пространството сред четири стени и да отида на същинско „ живо “ събитие. Не е по този начин с всички. Затова може би актьори и продуценти би трябвало да седнат с молива и да
помислят по какъв начин да монетизират своя артикул
през днешния ден, в този момент, в интернет пространството – единственото културно пространство, с което разполагаме в идващите седмици, а може би месеци.
Сред първите, показали самочувствие в тази посока и поискали възнаграждение против своето онлайн изкуство, бе Мариус Куркински. Той продаваше виртуални „ билети “ за своя виртуален театър „ Черното пиле “, по този начин както в цивилния живот разпродава театралните зали и даже „ Арена Армеец “.
Масово бе възмущението от решението на Народния спектакъл да не пусне в интернет пространството цели записи от своите настоящи постановки, а единствено къси фрагменти. Но може би първата ни сцена има нещо наум; може би от трупата не желаят да „ харижат “ всичко това, за което са хвърляли старания и средства в последната година. Няма по какъв начин да съдим тези, които мислят по-прагматично – карантината си е карантина, само че сиренето е с пари.
В чужбина евентуално тази тематика се артикулира по друг метод, само че у нас това е остарял спор, роден с процъфтяването на пиратството. От една страна, пиратите на авторско наличие са неприятни хора. От друга страна, в случай че в града ти няма кино – или има, само че то прожектира единствено шепа гръмотевични блокбъстъри – какви други възможности имаш освен пиратите? Слава богу, към този момент имаш, и то на напълно рационални цени – HBO Go, Нетфликс, Амазон+…
Съвсем не е инцидентен фактът, че точно в този сериозен миг душманинът на торентите Явор Колев за следващ път заприказва за затваряне на „ Замунда “ и „ Арена “.
Въпросът за безплатната просвета постоянно е бил двузначен – тя
може да е безвъзмездна „ на изхода “,
където ти я консумираш, само че щом този артикул е бил основан – написан, продуциран, изигран, изпят, то значи някой за него към този момент е платил. С време, гений, средства...
Писатели, историци и философи обичат да сочат като образец чумата и ренесанса (и други исторически образци от този род), с цел да ни ободрят, че след рецесиите постоянно следва нравствен и интелектуален напредък. Но днешните шедьоври не се основават в уединение. Дори писателят има потребност от освен това от хартия и молив, с цел да стигне до публиката си - потребност от издател, редактор, илюстратор, книжарница... Повечето изкуства са сложно групово изпитание, което мъчно може да се състои в атомизиран по насила свят.
Има към момента хора без интернет - може да не са доста, само че ги има - и те са в цялостна изолираност, оставени на произвола на телевизионните програматори. Има и форми на просвета, за които отдалеченото и цифровото си остава неуместно. Както подходящо вметна Мира Сталева, програмен шеф на най-големия и влиятелен кинофестивал у нас (отменен за пръв път в 24-годишната си история) - “самото наименование фестивал значи нещо, което събира хора на едно място. Представяне на онлайн наличие не се назовава фестивал и няма по какъв начин да е “. Все отново „ София филм фест “ не пропусна да направи жест към публиката си и й предложи 3-месечен безвъзмезден достъп до наличието на платформата Mubi…
Нека да одобряваме подаръците с признателност и дано запълваме повече самотни карантинни часове с тях, в сравнение с с шокови вести за болестта и безплодни разногласия в обществените медии. Културата в никакъв случай не е била по-близо и по-достъпна. Освен това е потребна за вашето здраве.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ