Вдъхновени от новия аромат на Avon - Viva La Vita,

Вдъхновени от новия мирис на Avon - Viva La Vita, който е апотеоз на италианския метод на живот, написахме няколко публикации, които още веднъж да ни припомнят за какво толкоз обичаме Италия и всичко италианско. 

Италия в средата на XX век. Двайсет години фашизъм и войната са унищожили изцяло това райско кътче. Животът обаче както постоянно си проправя път там, където има воля за битка, и стартира още веднъж. Италианците имат потребност да живеят, да мечтаят, да се радват, да бъдат свободни и единствено за няколко години махалото се люшва толкоз мощно, че страната, депресирана и безперспективна, незабелязано навлиза в златните години на Dolce Vita.

Момичета, животът е пъстър, отворете сетивата си и се наслаждавайте на дребните ежедневни удоволствия, извор на които е и парфюмът Viva La Vita на Avon.

Dolce Vita е пробуждането на това възприятие, че животът е хубаво нещо, което би трябвало да се живее буйно и в този момент. Че би трябвало да се чества, даже когато е тежък. Че простичките неща – изгревът, залезът, морето, дребните удоволствия като храната и виното или огромните като хубостта на природата и изкуството, модата, любовта и даже страданието, са есенциите, които го вършат прелестен!



" Сладък живот " (1960) на реж. Федерико Фелини.
Марчело Мастрояни и Анита Екберг. Фонтанът Треви, Рим. 

Благодарение на това неспокойствие за Италия се отваря един културен исторически прозорец от две-три десетилетия, които са от най-креативните, плодотворните и влиятелните в историята на модата, музиката и, несъмнено, киното. В тези десетилетия италианското кино дава на света големи имена и шедьоври, Чинечитà се трансформира в европейския Холивуд и през годините Италия донася 14 награди " Оскар " за най-хубав чуждоезичен филм (повече от всяка друга държава), 12 награди " Златна палма " и доста други оценки, а ехото се чува доста мощно и зад Желязната завеса.

Каква е тайната? Малка. Италианското кино не пътува в дълбокия Космос – то споделя истории за живота на елементарния човек в този момент и неговата безкрайна дарба да обича и да живее живота буйно. А когато лампите в салона светнат, фенът остава умислен, трогнат и постоянно с теоретичен урок, поука, която да отнесе със себе си в личния си живот. В кръвта на италианците е и обожанието на Италия, която е не просто сцена, а и основен воин във филмите – не им е нужно нищо друго с изключение на тяхното paese, което мощно имат вяра, че е най-красивото на Земята.



" Пътуване в Италия " (1954 ) на реж. Роберто Роселини.
Ингрид Бергман и Джордж Сандерс, Помпей. ©Everett Collection

До 60-те години киното е самобитно оръжие на изкуплението. Режисьори като Лукино Висконти, Виторио Де Сика, Роберто Роселини описват тежки трагични истории за следвоенна Италия. Груби грозни действителности са показани в техните " Роко и неговите братя ", " Улицата ", " Крадци на колела ", " Пътуване в Италия ", а един облик се отличава доста блестящо – средиземноморската красавица, знак на италианската неустоимост и хубост.

За разлика от холивудските филми по това време обаче, в италианските актриси като София Лорен, Силвана Маняно, Джина Лолобриджида играят живи и задълбочени облици на борещи се знойни и естествено красиви дами от плът и кръв.



" Хляб, обич и фикция " (1953)
Джина Лолобриджида и Виторио Де Сика. ©Everett Collection

С времето режисьорите стопират да ровят в контузиите от войната и се обръщат към сегашното за италианците и това, в което те се трансформират. Така се раждат италианските комедии – човешки мънички семпли историйки, развлекателни, само че пропити с доста ирония. В тях греят звездите на големи артисти като Уго Тоняци и Валтер Киари. По-късно се появява и жанрът на спагети-уестърна, една метафора на действителността и измененията в края на 60-те. Но най-много идва времето на огромните романтици на италианското кино – Антониони и Фелини. Техните " Сладък живот ", " Приключението ", " Нощи в Калабрия " им печелят голяма известност, която бележи културно и въплъщава Италия и до ден сегашен.

По това време от другата страна на Океана е Мерилин, която задава посоката за София, Джина, Силвана, Анна... и те се трансформират в жени-блян, изкусителки с голям резонанс по света – меки като коприна коси, обемни прически, мощен грим, изразени скули, вежди, черни очни линии, цветни сенки и серпантина, а устните са постоянно червени. Поколение гениални артисти им партнират – Алберто Сорди, Марчело Мастрояни, Нино Манфреди, Уго Тоняци, Виторио Гасман, Виторио Де Сика са измежду най-известните. 



" Вчера, през днешния ден и на следващия ден " (1963) на реж. Виторио Де Сика.
София Лорен и Марчело Мастрояни

За италианското кино звездите като че ли се подреждат за десетилетия, само че в действителност няма нищо свръхестествено в този триумф. Киното е отражение на живота, на хората и техните души. А когато става въпрос за Италия, пристрастеността към живота и мисълта на Достоевски " Красотата ще избави света " не са просто думи, а метод на живот.

Подбрахме единствено няколко италиански кино лентата през годините до през днешния ден, които считаме, че човек би трябвало да види през живота си. Вижте кои са и прелестно гледане!