Вдъхновени истории Повелителят на стара София: Иван Иванов Кмет, който

...
Вдъхновени истории Повелителят на стара София: Иван Иванов Кмет, който
Коментари Харесай

Повелителят на стара София: Иван Иванов

Вдъхновени истории Повелителят на остаряла София: Иван Иванов Кмет, който остава в историята като образец за чест, морал и предвидливост  Сабина Иванова 2 юли 2020, 07:10  Повелителят на остаряла София: Иван Иванов Източник: Държавна организация
одината е 1934, денят е 25 май. С разпореждане на Министерски съвет от Кимон Георгиев и декрет на цар Борис III столичният град – София, към този момент има нов кмет. Името му е Иван Иванов.

Инженерът от Сливен встъпва в служба с ясна задача: да трансформира София в съвременен град, функционален за генерации напред. Но новият градоначалник към момента не допуска, че ще надвиши неведнъж поставената цел и вечно ще запише името си в историята.

С доцент доктор Михаил Груев, ръководител на Държавна организация „ Архиви “ приказваме за документалната галерия „ С мъдрост в сърцето. Инж. Иван Иванов – кмет на София 1934 - 1944 г “, отдадена на един от най-емблематичните кметове на столицата.
 Инж. Иван Иванов. Мюнхен, Германия, 1918 година
В нея са събрани архивни фрагменти от знаковите моменти от ръководството на инженер Иван Иванов. Защо обаче тази експозиция е проведена точно в този момент? Доц. доктор Груев споделя: „ Решихме, че във времената, в които всички ние като че ли се усещаме в безтегловност и имаме потребност от позитивни образци, от образци на хора, които при по-драматични исторически условия са успявали да запазят себе си и да създадат нещо за града и страната. Иван Иванов е точно подобен. “

Защо обаче личността му е толкоз впечатляваща? Отговорът е елементарен: той е праволинеен експерт, предан напълно на работата.

Иван Иванов е роден на 02.07.1891 година в Сливен. Житейският му път го води в Мюнхен, където той два пъти среща любовта: един път в лицето на хидроинженерното строителство, което следва и повторно – в лицето на германката Матилда, която става негов правилен сателит в живота.
 Инж. Иван Иванов с годеницата си Матилда. Мюнхен, Германия, 6 юни 1918 година
По време на Балканската война, Иванов се записва като доброволец, а дефинитивно се завръща в родината през 1918 година, откакто се дипломира от университета в Мюнхен.

Още преди да бъде определен за столичен кмет, инженер Иван Иванов има отношение към проблемите на столицата и взе участие с каквото може, с цел да усъвършенства живота на хората в София. „ Тогава, столицата не е била толкоз приятна за гледане “, споделя доцент доктор Груев и добавя: „ България се възвръща от две национални произшествия, със забавяне у нас идва Голямата меланхолия. Градът е цялостен с бежанци, които съставляват ¼ от популацията на града. Те обитават главно западните квартали, живеят в бараки, небрежно сковани, без връзка, водопроводи, канализация… Градът се е отличавал с огромна беднотия. Малко прочут факт, е че при започване на активността си Иван Иванов, дружно със Столичната община, Българската православна черква и неправителствени организации се пробват да оказват помощ с каквото могат на бедните и малоимотни поданици на тази част на града ни. “

Предизвикателствата пред кмета са доста. Но това не го плаши, даже в противен случай.
 Проф. Васил Захариев до Държавната картинна изложба в София, потърпевша от британските и американските бомбардировки. 1944 година
„ Той е бил извънреден експерт. Няма човек на подобен пост, който да е бил по този начин утвърден, както от съидейниците, по този начин и от съперниците му. Той е един въодушевяващ образец на човек, който не жали старания за построяването на столицата.

Така стартира втората вълна на построяването на София като съвременен столичен град – издигнати са постройките на Българска национална банка, Съдебна палата, достроен е Софийският университет… Утвърден е и „ проектът Мусман “. До огромна степен можем да кажем, че и до през днешния ден, въпреки и с известни модификации, градът ни се развива точно съгласно този градоустройствен проект. “, споделя още доцент доктор Груев.

Пленарен отчет от доцент доктор Михаил Груев, ръководител на Държавна организация "Архиви "
Публикувахте от ИЕФЕМ - Българска академия на науките / IEFSEM - BAS в Вторник, 6 октомври 2015 година
Иван Иванов контролира коритата на Перловска и Владайска река, с цел да не наводняват бедните квартали на града. Прокарва първите тролейбусни линии в София, засаждат се голям брой дръвчета, в резултат на което София ще бъде наречена „ най-зеленият град в Европа “.

Безспорната перла в короната обаче е Рилският тръбопровод, който и до през днешния ден доставя столичани с вода от планината. Нещо повече: той имаше основна роля за оправянето с водната рецесия в Перник. „ Това единствено демонстрира какъв брой огромно и далновидно е мислел този човек “, споделя още доцент доктор Груев.

Подемът на града е неоспорим, София от ден на ден стартира да се трансформира в съвременен европейски град. Докато не идва съдбовният 14 ноември 1943 година.

В 12:30 сигнал на сирени прорязва тишината на града. Небето над столицата почернява от противников самолети. Извършена е първата масирана офанзива над София и нейните поданици.
 Горящи здания на пл. Св. Неделя след въздушна бомбардировка над София по време на Втората международна война. 1943 г
„ Той и държавното управление вземат доста положителни оповестителни ограничения. Трябва да споменем, че българската авиация и противовъздушна защита в оня миг не са могли да съставляват ефикасна бариера пред англо-американските сили, въпреки героичните и саможертвени дейности на Списаревски.

Това обаче са единични, обезверени опити – те не могат да спасят целия град. Но, има извънредно добра система на обявяване на нападенията, добра организация на популацията в противобомбени убежища. Според някои калкулации – погубен или потърпевш е близо 20% от сградния фонд на София.

И макар големия мащаб на разрушенията, броят на жертвите е изненадващо дребен – към 3000 души. “

Иван Иванов дава отговор за разчистването на столицата след бомбените офанзиви. „ Той има трагичната орис на човек, който гради 10 години, с цел да види съвсем всичко, което е построил в руините на войната “, споделя още доцент доктор Груев.
 Константин Щъркелов измежду руините на изгорелия си дом след бомбардировките над София. 30 март 1944 година
Година преди края на Втората международна война се сменя и политическият режим на страната, ориста на инженер Иван Иванов е в ръцете на новата власт. „ Като една от най-ключовите фигури на „ остарелия “ режим, Иван Иванов няма по какъв начин да бъде подминат “, споделя доцент доктор Груев.

„ Големият исторически абсурд е, че Иван Иванов е назначен от държавното управление на деветнайсетомайците на Кимон Георгиев и… е отхвърлен от поста от държавното управление на Отечествения фронт – още веднъж на чело с Кимон Георгиев. Иван Иванов, с изключение на с активността си на кмет, е ръководител на сдружението за българо-германско другарство, това автоматизирано го слага в кръга „ зложелател на народа “. Отначало за него е поискана смъртна присъда, която след това е заменена с ефикасна доживотна и заменена най-после с 15-годишна присъда. “
 Инж. Иван Иванов пред разрушената от бомбардировките постройка на Столична община на ул. Гурко в София. 10 ян. 1944 година
Новата власт вижда, че няма задоволително политически причини за гонене на Иван Иванов. Правят опити да го преследват престъпно – за противозаконни покупко-продажби в общината – виждат, че няма по какъв начин да потвърдят такива. Съдът се вижда в невъзможност: би трябвало да наложи присъда, само че поради безкомпромисната почтеност на кмета – няма по какъв начин да бъде потвърдена.

Новият, комунистически режим изпитва голям апетит на инженерни фрагменти и доста скоро се вижда заставен да се обърне към същите тези фрагменти, които е сложил на подсъдимата пейка. Така Иван Иванов е зает в новите огромни планове – като да вземем за пример построяването на язовир Искър, язовир Копринка, Панчаревското езеро… “

Като историк и човек, осведомен с биографията на инженер Иван Иванов, доцент доктор Груев желае да запазим някои от полезностите, завещани от кмета на София. Кои? „ Отдаденост, професионализъм в работата, критичност… Да имаме повече съвест и отношение като жители към мястото, на което живеем. “

Изложбата с документални фрагменти от кметуването на Иван Иванов е дело на Димитър Стоименов, Румяна Стоянова и е осъществена благодарение на Столична община. Паната можете да видите в градинката при Народния спектакъл до 5 юли, а по-късно експозицията ще бъде преместена в градинката на „ Кристал “, след което ще отпътува и за Перник.

Този материал е написан благодарение на Държавна организация „ Архиви “, като документалните фрагменти към него са предоставени за потребностите и задачите само и единствено на тази публикация.

Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР