Повелителят на стара София: Иван Иванов
Вдъхновени истории Повелителят на остаряла София: Иван Иванов Кмет, който остава в историята като образец за чест, морал и предвидливост 2 юли 2020, 07:10 Източник: Държавна организация
одината е 1934, денят е 25 май. С разпореждане на Министерски съвет от Кимон Георгиев и декрет на цар Борис III столичният град – София, към този момент има нов кмет. Името му е Иван Иванов.
Инженерът от Сливен встъпва в служба с ясна задача: да трансформира София в съвременен град, функционален за генерации напред. Но новият градоначалник към момента не допуска, че ще надвиши неведнъж поставената цел и вечно ще запише името си в историята.
С доцент доктор Михаил Груев, ръководител на Държавна организация „ Архиви “ приказваме за документалната галерия „ С мъдрост в сърцето. Инж. Иван Иванов – кмет на София 1934 - 1944 г “, отдадена на един от най-емблематичните кметове на столицата.
В нея са събрани архивни фрагменти от знаковите моменти от ръководството на инженер Иван Иванов. Защо обаче тази експозиция е проведена точно в този момент? Доц. доктор Груев споделя: „ Решихме, че във времената, в които всички ние като че ли се усещаме в безтегловност и имаме потребност от позитивни образци, от образци на хора, които при по-драматични исторически условия са успявали да запазят себе си и да създадат нещо за града и страната. Иван Иванов е точно подобен. “
Защо обаче личността му е толкоз впечатляваща? Отговорът е елементарен: той е праволинеен експерт, предан напълно на работата.
Иван Иванов е роден на 02.07.1891 година в Сливен. Житейският му път го води в Мюнхен, където той два пъти среща любовта: един път в лицето на хидроинженерното строителство, което следва и повторно – в лицето на германката Матилда, която става негов правилен сателит в живота.
По време на Балканската война, Иванов се записва като доброволец, а дефинитивно се завръща в родината през 1918 година, откакто се дипломира от университета в Мюнхен.
Още преди да бъде определен за столичен кмет, инженер Иван Иванов има отношение към проблемите на столицата и взе участие с каквото може, с цел да усъвършенства живота на хората в София. „ Тогава, столицата не е била толкоз приятна за гледане “, споделя доцент доктор Груев и добавя: „ България се възвръща от две национални произшествия, със забавяне у нас идва Голямата меланхолия. Градът е цялостен с бежанци, които съставляват ¼ от популацията на града. Те обитават главно западните квартали, живеят в бараки, небрежно сковани, без връзка, водопроводи, канализация… Градът се е отличавал с огромна беднотия. Малко прочут факт, е че при започване на активността си Иван Иванов, дружно със Столичната община, Българската православна черква и неправителствени организации се пробват да оказват помощ с каквото могат на бедните и малоимотни поданици на тази част на града ни. “
Предизвикателствата пред кмета са доста. Но това не го плаши, даже в противен случай.
„ Той е бил извънреден експерт. Няма човек на подобен пост, който да е бил по този начин утвърден, както от съидейниците, по този начин и от съперниците му. Той е един въодушевяващ образец на човек, който не жали старания за построяването на столицата.
Така стартира втората вълна на построяването на София като съвременен столичен град – издигнати са постройките на Българска национална банка, Съдебна палата, достроен е Софийският университет… Утвърден е и „ проектът Мусман “. До огромна степен можем да кажем, че и до през днешния ден, въпреки и с известни модификации, градът ни се развива точно съгласно този градоустройствен проект. “, споделя още доцент доктор Груев.
Пленарен отчет от доцент доктор Михаил Груев, ръководител на Държавна организация "Архиви "
Публикувахте от ИЕФЕМ - Българска академия на науките / IEFSEM - BAS в Вторник, 6 октомври 2015 година
Иван Иванов контролира коритата на Перловска и Владайска река, с цел да не наводняват бедните квартали на града. Прокарва първите тролейбусни линии в София, засаждат се голям брой дръвчета, в резултат на което София ще бъде наречена „ най-зеленият град в Европа “.
Безспорната перла в короната обаче е Рилският тръбопровод, който и до през днешния ден доставя столичани с вода от планината. Нещо повече: той имаше основна роля за оправянето с водната рецесия в Перник. „ Това единствено демонстрира какъв брой огромно и далновидно е мислел този човек “, споделя още доцент доктор Груев.
Подемът на града е неоспорим, София от ден на ден стартира да се трансформира в съвременен европейски град. Докато не идва съдбовният 14 ноември 1943 година.
В 12:30 сигнал на сирени прорязва тишината на града. Небето над столицата почернява от противников самолети. Извършена е първата масирана офанзива над София и нейните поданици.
„ Той и държавното управление вземат доста положителни оповестителни ограничения. Трябва да споменем, че българската авиация и противовъздушна защита в оня миг не са могли да съставляват ефикасна бариера пред англо-американските сили, въпреки героичните и саможертвени дейности на Списаревски.
Това обаче са единични, обезверени опити – те не могат да спасят целия град. Но, има извънредно добра система на обявяване на нападенията, добра организация на популацията в противобомбени убежища. Според някои калкулации – погубен или потърпевш е близо 20% от сградния фонд на София.
И макар големия мащаб на разрушенията, броят на жертвите е изненадващо дребен – към 3000 души. “
Иван Иванов дава отговор за разчистването на столицата след бомбените офанзиви. „ Той има трагичната орис на човек, който гради 10 години, с цел да види съвсем всичко, което е построил в руините на войната “, споделя още доцент доктор Груев.
Година преди края на Втората международна война се сменя и политическият режим на страната, ориста на инженер Иван Иванов е в ръцете на новата власт. „ Като една от най-ключовите фигури на „ остарелия “ режим, Иван Иванов няма по какъв начин да бъде подминат “, споделя доцент доктор Груев.
„ Големият исторически абсурд е, че Иван Иванов е назначен от държавното управление на деветнайсетомайците на Кимон Георгиев и… е отхвърлен от поста от държавното управление на Отечествения фронт – още веднъж на чело с Кимон Георгиев. Иван Иванов, с изключение на с активността си на кмет, е ръководител на сдружението за българо-германско другарство, това автоматизирано го слага в кръга „ зложелател на народа “. Отначало за него е поискана смъртна присъда, която след това е заменена с ефикасна доживотна и заменена най-после с 15-годишна присъда. “
Новата власт вижда, че няма задоволително политически причини за гонене на Иван Иванов. Правят опити да го преследват престъпно – за противозаконни покупко-продажби в общината – виждат, че няма по какъв начин да потвърдят такива. Съдът се вижда в невъзможност: би трябвало да наложи присъда, само че поради безкомпромисната почтеност на кмета – няма по какъв начин да бъде потвърдена.
Новият, комунистически режим изпитва голям апетит на инженерни фрагменти и доста скоро се вижда заставен да се обърне към същите тези фрагменти, които е сложил на подсъдимата пейка. Така Иван Иванов е зает в новите огромни планове – като да вземем за пример построяването на язовир Искър, язовир Копринка, Панчаревското езеро… “
Като историк и човек, осведомен с биографията на инженер Иван Иванов, доцент доктор Груев желае да запазим някои от полезностите, завещани от кмета на София. Кои? „ Отдаденост, професионализъм в работата, критичност… Да имаме повече съвест и отношение като жители към мястото, на което живеем. “
Изложбата с документални фрагменти от кметуването на Иван Иванов е дело на Димитър Стоименов, Румяна Стоянова и е осъществена благодарение на Столична община. Паната можете да видите в градинката при Народния спектакъл до 5 юли, а по-късно експозицията ще бъде преместена в градинката на „ Кристал “, след което ще отпътува и за Перник.
Този материал е написан благодарение на Държавна организация „ Архиви “, като документалните фрагменти към него са предоставени за потребностите и задачите само и единствено на тази публикация.
одината е 1934, денят е 25 май. С разпореждане на Министерски съвет от Кимон Георгиев и декрет на цар Борис III столичният град – София, към този момент има нов кмет. Името му е Иван Иванов.
Инженерът от Сливен встъпва в служба с ясна задача: да трансформира София в съвременен град, функционален за генерации напред. Но новият градоначалник към момента не допуска, че ще надвиши неведнъж поставената цел и вечно ще запише името си в историята.
С доцент доктор Михаил Груев, ръководител на Държавна организация „ Архиви “ приказваме за документалната галерия „ С мъдрост в сърцето. Инж. Иван Иванов – кмет на София 1934 - 1944 г “, отдадена на един от най-емблематичните кметове на столицата.
В нея са събрани архивни фрагменти от знаковите моменти от ръководството на инженер Иван Иванов. Защо обаче тази експозиция е проведена точно в този момент? Доц. доктор Груев споделя: „ Решихме, че във времената, в които всички ние като че ли се усещаме в безтегловност и имаме потребност от позитивни образци, от образци на хора, които при по-драматични исторически условия са успявали да запазят себе си и да създадат нещо за града и страната. Иван Иванов е точно подобен. “
Защо обаче личността му е толкоз впечатляваща? Отговорът е елементарен: той е праволинеен експерт, предан напълно на работата.
Иван Иванов е роден на 02.07.1891 година в Сливен. Житейският му път го води в Мюнхен, където той два пъти среща любовта: един път в лицето на хидроинженерното строителство, което следва и повторно – в лицето на германката Матилда, която става негов правилен сателит в живота.
По време на Балканската война, Иванов се записва като доброволец, а дефинитивно се завръща в родината през 1918 година, откакто се дипломира от университета в Мюнхен.
Още преди да бъде определен за столичен кмет, инженер Иван Иванов има отношение към проблемите на столицата и взе участие с каквото може, с цел да усъвършенства живота на хората в София. „ Тогава, столицата не е била толкоз приятна за гледане “, споделя доцент доктор Груев и добавя: „ България се възвръща от две национални произшествия, със забавяне у нас идва Голямата меланхолия. Градът е цялостен с бежанци, които съставляват ¼ от популацията на града. Те обитават главно западните квартали, живеят в бараки, небрежно сковани, без връзка, водопроводи, канализация… Градът се е отличавал с огромна беднотия. Малко прочут факт, е че при започване на активността си Иван Иванов, дружно със Столичната община, Българската православна черква и неправителствени организации се пробват да оказват помощ с каквото могат на бедните и малоимотни поданици на тази част на града ни. “
Предизвикателствата пред кмета са доста. Но това не го плаши, даже в противен случай.
„ Той е бил извънреден експерт. Няма човек на подобен пост, който да е бил по този начин утвърден, както от съидейниците, по този начин и от съперниците му. Той е един въодушевяващ образец на човек, който не жали старания за построяването на столицата.
Така стартира втората вълна на построяването на София като съвременен столичен град – издигнати са постройките на Българска национална банка, Съдебна палата, достроен е Софийският университет… Утвърден е и „ проектът Мусман “. До огромна степен можем да кажем, че и до през днешния ден, въпреки и с известни модификации, градът ни се развива точно съгласно този градоустройствен проект. “, споделя още доцент доктор Груев.
Пленарен отчет от доцент доктор Михаил Груев, ръководител на Държавна организация "Архиви "
Публикувахте от ИЕФЕМ - Българска академия на науките / IEFSEM - BAS в Вторник, 6 октомври 2015 година
Иван Иванов контролира коритата на Перловска и Владайска река, с цел да не наводняват бедните квартали на града. Прокарва първите тролейбусни линии в София, засаждат се голям брой дръвчета, в резултат на което София ще бъде наречена „ най-зеленият град в Европа “.
Безспорната перла в короната обаче е Рилският тръбопровод, който и до през днешния ден доставя столичани с вода от планината. Нещо повече: той имаше основна роля за оправянето с водната рецесия в Перник. „ Това единствено демонстрира какъв брой огромно и далновидно е мислел този човек “, споделя още доцент доктор Груев.
Подемът на града е неоспорим, София от ден на ден стартира да се трансформира в съвременен европейски град. Докато не идва съдбовният 14 ноември 1943 година.
В 12:30 сигнал на сирени прорязва тишината на града. Небето над столицата почернява от противников самолети. Извършена е първата масирана офанзива над София и нейните поданици.
„ Той и държавното управление вземат доста положителни оповестителни ограничения. Трябва да споменем, че българската авиация и противовъздушна защита в оня миг не са могли да съставляват ефикасна бариера пред англо-американските сили, въпреки героичните и саможертвени дейности на Списаревски.
Това обаче са единични, обезверени опити – те не могат да спасят целия град. Но, има извънредно добра система на обявяване на нападенията, добра организация на популацията в противобомбени убежища. Според някои калкулации – погубен или потърпевш е близо 20% от сградния фонд на София.
И макар големия мащаб на разрушенията, броят на жертвите е изненадващо дребен – към 3000 души. “
Иван Иванов дава отговор за разчистването на столицата след бомбените офанзиви. „ Той има трагичната орис на човек, който гради 10 години, с цел да види съвсем всичко, което е построил в руините на войната “, споделя още доцент доктор Груев.
Година преди края на Втората международна война се сменя и политическият режим на страната, ориста на инженер Иван Иванов е в ръцете на новата власт. „ Като една от най-ключовите фигури на „ остарелия “ режим, Иван Иванов няма по какъв начин да бъде подминат “, споделя доцент доктор Груев.
„ Големият исторически абсурд е, че Иван Иванов е назначен от държавното управление на деветнайсетомайците на Кимон Георгиев и… е отхвърлен от поста от държавното управление на Отечествения фронт – още веднъж на чело с Кимон Георгиев. Иван Иванов, с изключение на с активността си на кмет, е ръководител на сдружението за българо-германско другарство, това автоматизирано го слага в кръга „ зложелател на народа “. Отначало за него е поискана смъртна присъда, която след това е заменена с ефикасна доживотна и заменена най-после с 15-годишна присъда. “
Новата власт вижда, че няма задоволително политически причини за гонене на Иван Иванов. Правят опити да го преследват престъпно – за противозаконни покупко-продажби в общината – виждат, че няма по какъв начин да потвърдят такива. Съдът се вижда в невъзможност: би трябвало да наложи присъда, само че поради безкомпромисната почтеност на кмета – няма по какъв начин да бъде потвърдена.
Новият, комунистически режим изпитва голям апетит на инженерни фрагменти и доста скоро се вижда заставен да се обърне към същите тези фрагменти, които е сложил на подсъдимата пейка. Така Иван Иванов е зает в новите огромни планове – като да вземем за пример построяването на язовир Искър, язовир Копринка, Панчаревското езеро… “
Като историк и човек, осведомен с биографията на инженер Иван Иванов, доцент доктор Груев желае да запазим някои от полезностите, завещани от кмета на София. Кои? „ Отдаденост, професионализъм в работата, критичност… Да имаме повече съвест и отношение като жители към мястото, на което живеем. “
Изложбата с документални фрагменти от кметуването на Иван Иванов е дело на Димитър Стоименов, Румяна Стоянова и е осъществена благодарение на Столична община. Паната можете да видите в градинката при Народния спектакъл до 5 юли, а по-късно експозицията ще бъде преместена в градинката на „ Кристал “, след което ще отпътува и за Перник.
Този материал е написан благодарение на Държавна организация „ Архиви “, като документалните фрагменти към него са предоставени за потребностите и задачите само и единствено на тази публикация.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ